Империя в черно и златно

Подлъга ги, че ще свърне наляво, и в последния момент се хвърли в обратната посока. Мъжът вдясно от нея се беше хванал на уловката й и се изпречи пред другаря си. Тиниса го прободе в движение с рапирата си — през кожата на жакета, през ризата, право в меката плът под ребрата. Инерцията й го завъртя около епицентъра на собствената му рана, завъртя и нея, докато двамата не се озоваха лице в лице, а после Тиниса измъкна с лекота кървавото острие още преди мъжът да се е строполил на земята. Дори в смъртта си глупакът застана на пътя на другия бияч и го препъна. Тиниса се виждаше отстрани все едно гледа актьор в слаба трагикомедия. Видя се как пронизва с лекота залитналия мъж и изтегля със същата лекота острието от смъртоносната рана на тила му.

Изпълни я страховито чувство на превъзходство, завладяващо усещане за сила, която насочваше ръката й и съскаше победоносно в ушите й. Не го знаеше, но на лицето й се беше изписала широка усмивка.

Тото беше изчезнал някъде и тя се огледа за другите. Но вместо тях видя двама осородни войници да тичат към нея. Мечовете им бяха прибрани в ножниците, но ръцете им бяха протегнати, дланите разтворени, готови да отприщят огъня на тяхното Изкуство. Чу Салма, който й викаше да бяга.

Тиниса стигна с два скока до улицата и се гмурна в тълпата. Но хората се отляха около нея, някои зяпаха окървавения й меч, други надничаха любопитно към алеята, от която беше дошла. Вече се чуваха писъци и викове. Осоидите идваха.

И не само те. Неколцина стражари си пробиваха път през множеството. Имаха си щитове и брони. Тиниса хвърли отчаян поглед назад към алеята, но разни хора й се пречкаха и не можа да види как се справят приятелите й.

Стражарите бяха на метри от нея и тя реши, че няма желание да отговаря на въпросите им. По-добре да се покрие някъде и да се върне тук при първа възможност. Без да прибира рапирата, тя си плю на петите.

Че най-после беше успяла да изтегли меча си и когато осородният я сграбчи за китката на другата ръка, решението й да го резне беше продиктувано изцяло от рефлексите, придобити по време на обучението във Форума на умелите. Войникът отскочи назад, но не преди Че да е отворила рана над лакътя му. Някъде зад нея Салма се биеше, дрънчеше стомана и противниците му псуваха гневно.

Осородният тръгна отново към нея, вдигнал меча си да блокира нейните удари. Че заотстъпва, прегънала колене в стойка като по учебник.

— Салма! — извика тя.

— Бягай! — подтикна я за пореден път той.

— Не мога! — Не сваляше очи от противника си и усети, че войникът ще направи опит да се възползва от размяната на реплики и ще я нападне. И той наистина го направи, хвърли се към нея с вдигнат меч, но вместо да я съсече, отново се опита да я сграбчи с ранената си ръка. Мечът на Че се стрелна към гърдите му, после под париращия блок и към хълбока му. Само че този път срещна единствено стомана, плъзгайки се по металната броня под наметалото. Мъжът я сграбчи за яката на туниката и Че заби ефеса на меча си в прясната рана на ръката му.

Осородният изръмжа и изгуби самоконтрол. Удари я несръчно през лицето, от което със сигурност него го заболя повече, отколкото нея, след което вече не се опитваше да я хване, а да я убие.

Мечът му се стрелна напред и Че отскочи в същата посока. Острието мина на косъм от тялото й, а дръжката я удари силно в рамото. Беше прекалено близо, за да намушка противника си, затова го фрасна отстрани по главата с дръжката на меча си. Фрасна го с всички сили. Мъжът залитна покрай нея, като едва не я събори с тежестта си, но тя успя да запази равновесие и да го посече през гърба. И този път мечът й удари в стомана, но ударът беше достатъчно силен да го повали на земята.

— На покрива! Че! — Беше гласът на Салма, но този път идваше отвисоко. Той кръжеше над нея с протегната ръка.

Част от нея вече беше вдигнала бяло знаме и повтаряше „няма начин да успея“, но имаше и друга част, нова част, която се сражаваше за живота й и нямаше никакво намерение да се предава. Че хукна презглава към най-близката постройка — задна фасада на някакъв магазин. До стената имаше варел и Че скочи върху него. Варелът се разклати под краката й и падна с трясък, но тя вече се беше оттласнала и продължи да скача, тромаво, напълно изгубила равновесие, като човек, който се е спънал лошо и прави няколко последни пиянски крачки, преди да се пльосне на земята. Кракът й намери опора върху перваза на някакъв прозорец и тя се изтласка нагоре. Само дето вече нямаше къде да отиде.

Салма сграбчи протегната й ръка и я дръпна. Не би могъл да я вдигне от земята, но сега инерцията на собственото й движение му помагаше, така че той напрегна докрай крилата си и я затегли към покрива.

Че изпищя от болка в рамото, но само след миг двамата вече стояха на покрива, цели два етажа над улицата. Салма хукна, като я дърпаше след себе си.