Империя в черно и златно

— Чичо Елиас? — обади се Че, най-вече за да отклони вниманието му от злополучния пратеник. Елиас се обърна към нея и разтегли устни в насилена усмивка.

— Нещо не е наред ли? — попита тя.

— Просто… — Той въздъхна дълбоко. — Просто бизнес. Братовчедът Стенуолд си няма представа колко… деликатни могат да бъдат нещата тук, в Хелерон. — Хвърли поглед към Салма, който стоеше блед и унил на светлината от пещите. — Твоят приятел дали би искал да се поразходи на чист въздух в планината, как мислиш, Челядинке?

Тя кимна предпазливо.

— Предполагам, че да.

— Това… — Той размаха смачкания свитък. — Имам малко работа северно от града, в едно от минните ми дружества. Вярвам, че малко чист въздух ще ви се отрази добре. Чувал съм, че хелеронският влияе зле на чужденците.

Че искрено се надяваше планините да ободрят Салма, но беше чувала това-онова за хелеронските мини и имаше лошо предчувствие за реакцията на принца. Кимна колебливо, но Елиас вече й беше обърнал гръб и крачеше към изхода на цеха. Пратеникът изприпка след него, а чичо й извика през рамо:

— Намерете ми още двайсет души. Не ме интересува от кого ще ги наемете, стига да си разбират от работата. Ракети, арбалети. И една балиста с двойно зареждане… не, нека са две. Смятам да им разкатая фамилията още сега!

Че и Салма се спогледаха изненадано. Изглежда, чичо Елиас отиваше на война.

Хелерон беше възникнал на това място заради планините. Торноската верига беше радост за миньорите и криеше в недрата си едни от най-богатите залежи на желязна руда в Равнините. Появил се преди четири столетия като малко леярско поселище, сега Хелерон беше най-голямото средоточие на промишлена и търговска дейност. Стоманодобивната промишленост беше в центъра на всичко, градът поглъщаше метални руди в несметни количества, преработваше ги и ги изливаше в хиляди форми, повечето от тях с военно приложение.

Салма с мъка издържа пътуването, седнал сковано в едно от десетките парни автовозила, които напускаха с трясък Хелерон. Движението. Миризмата. Всичко, даде си сметка Че. За него всичко това беше непознато, невиждано, несъществуващо в далечната му родина. Дори в Колегиум Салма винаги ходеше пеша или летеше със собствените си криле. Сега пътуваше в машина, дело на друг свят, и пътуването му се отразяваше зле. Когато Елиас най-после им извика да слизат в сянката на планината, златистата кожа на водното конче беше посивяла като на труп.

Ала и тук не ги посрещнаха обещаните от Елиас чист въздух и планински гледки. Салма все така носеше усмивката си като щит срещу света, но Че долавяше издайническото напрежение в очите му. Автовозилото ги беше свалило в огромна каменоломна, отворила гигантски рани в планинското подножие. Плитките мини представляваха зейнали, укрепени с греди дупки в скалната стена, а над тях стърчеше и скърцаше сложна система от макари и кранове, чиито парни двигатели издигаха поредния товар работници и руда от недрата на дълбоките шахти. Каменоломната беше опасана и пресечена с релси, а в единия й край се издигаше гигантски навес, където се извършваше претопяването на рудата. Елиас им беше обяснил, че е по-евтино да топят рудата тук и да транспортират метала до града или поне било така допреди десетина години. В светлината на последните промени май трябвало да преосмисли ефективността на подобна организация.

Опитал се бе да им обясни как работи мината, но разни хора идваха при него с въпроси и проблеми, прекъсваха го и накрая той се видя принуден да зареже Че и Салма да се оправят сами сред прахоляка и хаоса. А в каменоломната очевидно имаше проблем, установи Че от пръв поглед — две тежки сонди бездействаха, едната бе обгорена и почерняла. Екип механици ги разглобяваше трескаво, спореха какъв е проблемът и как най-добре да се отстрани. Имаше и войници — бръмбарородни пазачи, наети от Елиас, с плетени ризници, кожени нагръдници и арбалети в ръка. И все гледаха към небето, забеляза Че. Гледаха към небето и изглеждаха притеснени.

— Какво става тук според теб? — обърна се към Салма тя.

— Представа си нямам. За пръв път попадам на такова място — отвърна той, живнал малко. — Канех се да те питам същото.

— Сигурно някой конкурент на Елиас му подлива вода — предположи замислено Че. — В Хелерон май гледат много сериозно на бизнеса си.

— Самата истина — каза Салма и кимна убедено.

Едно товарно возило тъкмо потегляше към града, забеляза Че. Откритата му каросерия зад комините на захранваната с дърва пещ беше пълна с желязо. Но сандъците с желязо не бяха единственият му товар — имаше и три дълги, покрити с брезент вързопа, несъмнено трупове на миньори или пазачи. Чула беше Елиас да дава нареждания на водача на возилото — да докара още войници и оръжие. Каквото и да беше станало тук, явно никой не вярваше, че е приключило.

Накрая Елиас се върна при тях, нищо че още половин дузина бригадири чакаха да му докладват.

— Скапан бизнес е това — изсумтя той, като въртеше пръстените на ръката си. — Понякога се чудя защо изобщо се хванах с него.

— Какво е станало? — попита го Че. — Кой ги е нападнал?

Елиас въздъхна.