Империя в черно и златно

Осем мъже лежаха мъртви на калдъръма, мъже, живи допреди минути, мъже, които беше видяла да излизат в колона по един от таверната. Лицето на богомолкородния беше ледено, но без следа от жестокост, само спокойно безразличие. Тиниса отстъпи назад, преди да е погледнал в нейната посока. Изобщо не искаше да среща погледа му.

— Е, това е то — процеди горчиво Синон. — Сега Гостоприемците държат рекета в цял Лош акър. — Обърна се, влезе в таверната и седна при Тиниса в общото помещение, последван от хората си, чиято бройка беше намаляла с осем души само за няколко минути.

— Кой е той? — попита Тиниса.

— Тисамон. Така го наричат. Тисамон. — Синон сведе поглед към ръцете си. На улицата вън агенти на Гостоприемците вече изнасяха труповете за събличане и изхвърляне. — Ето че имам нужда от теб, скъпа.

Тя го погледна в очите.

— Искаш да убия богомолкочовека?

Изненада го. Явно не беше очаквал сама да изрече офертата след клането, на което беше станала свидетел току-що. Вдигна поглед към Барик и другите.

— Към вратата, момчета. Никой не трябва да чуе това.

Скорпионоидът ги подкара към изхода, оставяйки главатаря на Половинковата къща насаме с новия си служител.

— Не него, мила моя. Той е просто наемник. Искам от теб да убиеш работодателя му. Взел съм ти мярката, прекрасна госпожице. Твоето лице има две предимства пред лицата на моите хора, а именно, че не мяза на смачкан ботуш и че е ново в града. Затова, ако наистина искаш да изплатиш веднъж и завинаги дълга си към мен, убий главатаря на Гостоприемците.

— Нали уж решавахте спорните въпроси в двубой? — намигна му тя и кимна към окървавения калдъръм, който се виждаше през отворената врата на таверната.

— Както казах — поправи я той, — това не е окончателното решение.

След залез атаката продължи оттам, където беше спряла предната нощ. Но вместо да бъдат мълчаливи свидетели на резултатите от нападението, този път Че и Салма станаха преки очевидци на самия сблъсък. Не в каменоломната, разбира се. Като повечето собственици на мини, Елиас имаше друга къща на миля от Хелерон, близо до планините и на неколкостотин метра от скалното лице и шахтите. Вилата беше скромна в сравнение с градската му къща — едноетажна постройка с плосък покрив и конюшня. Прислугата беше малобройна и вилата очевидно не беше пригодена за гости, но Елиас измъкна един слуга от стаята му и го прати да им прислужва, от което Че се почувства неудобно.

Потънала беше дълбоко в медитация, надявайки се най-после да открие Изкуството на предците в себе си, когато чу първата експлозия. Доста силна при това, защото Че усети вибрациите въпреки разстоянието и стените. Скочи моментално на крака и хукна към прозореца. Сигурно бяха подпалили някой от горивните резервоари. Повечето миньорски машини работеха с минерално масло и в каменоломната имаше солидни запаси, а сега…

Затаи дъх пред прозореца. Огнената колона се издигаше високо в небето, осветявайки стените на кариерата и подножията на самата планина. Далечният рев стигна до Че и заглуши всичко останало. В кариерата сигурно цареше хаос. Че напрегна очи, вглеждайки се отвъд огнената колона. Там наистина имаше раздвижване, паническо и хаотично. Наземната охрана на Елиас сигурно въртеше бясно балистите насам и натам. Други навярно стреляха с арбалети. В небето, на фона на пламъците, се стрелкаха силуети на летящи бойци. Молецородните нападаха и бяха много.

Те са варвари и разбойници, напомни си Че. Те са врагове на прогреса. Като всеки добър бръмбароид и тя би трябвало да ги презира. Ако не беше фанатизмът им, щяха да изглеждат нелепи — банда дърти мистици, които дебнат от дупките си.

Сети се за Салма. Салма й беше приятел и Че уважаваше мнението му. Той обаче гледаше на ситуацията с различни очи.

Вратата се отвори с трясък зад нея и тя се завъртя с ръка на меча, завладяна от ирационалния страх, че молецоидите нападат и вилата. Но не беше молецороден убиец, а единият от двамата слуги на Елиас.

— Трябва да останете в къщата, госпожице — каза й той, сякаш Че би направила нещо друго — да скочи през прозореца например.

— Няма да дойдат тук, нали? — попита тя.

— Никой не знае, госпожице — отвърна слугата, самият той уплашен до смърт. — На всичко са способни.

Че погледна отново през прозореца. Пламъците вече не бяха толкова високи, явно запасите от гориво догаряха. Стори й се, че различава тъмния силует на една от балистите за многократна стрелба. Оръдието се въртеше бясно и изстрелваше дълги колкото копия стрели по десетина в минута. Охраната на кариерата сигурно разполагаше с модерни арбалети, с пронизвачи дори. Хората на Елиас несъмнено носеха яки брони и Че се чудеше какви ли оръжия използват молецоидите, щом дръзват да нападат така. Копия и камъни, навярно. Лъкове и стрели.

С каквито и оръжия да разполагаха, вече бяха постигнали немалко. Гориво на стойност стотици централи беше изгоряло и дейността в кариерата щеше да замре поне за няколко дни.