Империя в черно и златно

„И какъв е смисълът?“ Хелеронските индустриалци нямаше да се откажат току-така. Не, щяха да се върнат с още войници и с по-добра охрана. Нищо чудно някой ден наистина да съберат флотилия от летала и въздушни кораби и да атакуват на свой ред молецочовеците, за да сложат веднъж завинаги край на безобразията им.

„И това ли ще е правилното решение?“ Имаше неприятното усещане, че й е отредена роля в този конфликт без значение иска ли да се замесва или не. В Академията имаше неколцина молецородни — странни необщителни същества като доктор Никрефос. Никога не беше разговаряла с тях, но знаеше историята. Преди революцията молецородните бяха държали в подчинение по-голямата част от Равнините. С помощта на богомолкоидите бяха налагали на другите раси суеверията и шарлатанството си, така поне пишеше в учебниците по история. А после беше дошла революцията — Умелите бяха взели връх, а старите нрави се бяха сринали пред леярските огньове на модерните технологии. Всичко започнало в Колегиум, който се наричал Патис по времето на молецоидите. След това бунтът се разпространил из целите Равнини и ги променил до неузнаваемост, ако не се броят малкото на брой оцелели свърталища на молецоиди и фортове на богомолкородни.

„Нима е възможно да са толкова слепи за прогреса?“

Замисли се за реакцията на Салма към фабриките, към мините. Реагирал бе с непоносимост, толкова силна, че граничеше с физическо страдание, с болест. Развяваше усмивката си, естествено, използваше я като щит, зад който да се скрие, но Че знаеше, че видяното го е ужасило и отвратило. Но пък в неговата Федерация хората също не бяха просветени. Все още вярваха, че магия съществува. Там си нямаха фабрики, нито занаятчии, нито машини.

А на изток Империята на осите подклаждаше собствените си пещи за производство на оръжия. Е, за малкото, които не бяха купили от сръчните хелеронски занаятчии.

Този ред на мисли скоро й опротивя и тя отиде при Салма в голямата стая. Елиас се беше затворил в кабинета си, затова двамата изиграха няколко игри на карти с прислугата, като всеки посвоему се опитваше да не обръща внимание на звуците, долитащи отвън. А когато врявата наближи самата къща с все забързаните стъпки на войници и пукота на арбалети, те затвориха капаците и се престориха, че не чуват нищо.

На сутринта всичко беше свършило. Тя се събуди и погледът й се спря върху Салма, който спеше на съседното легло и се усмихваше дори в съня си. Че стана, облече се и тръгна към дневната с намерение да изпробва отново силите си в медитацията.

А после споменът за снощното нападение я връхлетя и тя се разсъни окончателно. Побърза да отвори капаците на прозорците — над кариерата още се виеше дим.

Запита се колцина ли са загинали. А после се зачуди колко ли са загиналите и от двете страни. Тази мисъл я шокира. В Академията ги учеха, че молецородните, при всичките си недостатъци и пороци, не са войнолюбива раса, дори обратното.

Неправди имаше по целия свят, помисли си Че, и като логично следствие на тази мисъл идваше предположението, че собствената й раса навярно е отговорна за част от тях.

В двора имаше кладенец, между къщата и конюшните. Че взе меча си за всеки случай, излезе навън и извади едно ведро вода, потръпвайки от сутрешния хлад. По земята имаше пепел и Че се зачуди какво ли друго е горяло през нощта. Дали не бяха подпалили кран или навеса за топене на метал? Всичко това беше като да ръчкаш с пръчка голямо животно, някой от големите впрегатни бръмбари да речем. В началото го ръчкаш безнаказано, но рано или късно животното побеснява, обръща се и ти внезапно откриваш, че е много по-силно от очакваното. Молецородните си нямаха идея за последствията от ръчкането си.

Петима пазачи обикаляха из двора. Изглежда, описваха нанесените през нощта щети. Спряха да я изчакат и първоначалното й намерение да се измие тук, на открито, изведнъж й се стори необмислено.

Тя ги изгледа изпод вежди и им даде знак да не се мотаят — все пак беше братовчедка на работодателя им, нали така. Мъжете се върнаха неохотно към работата си, а тя занесе ведрото в конюшните. Щом ще се мие пред публика, двата пощенски коня бяха за предпочитане.

Затвори след себе си вратата на конюшнята и застина, чула тих звук от дъното на помещението. Звукът беше тих, но характерен — шепот на стомана върху кожа, меч, който вадят от ножницата. Че реагира спонтанно, заряза кофата и измъкна наполовина собствения си меч.

В дъното на конюшнята имаше мъж. Беше слаб, със сивкава кожа… Молецороден, осъзна Че. Ножът му проблясваше зловещо в сенките.

14.