Империя в черно и златно

— Не мога да летя, преди да съм си починал добре. Май ще е най-разумно да остана тук през нощта.

Тя кимна.

— Ами… да. Най-добре.

Излезе от конюшнята и се облегна за миг на затворената врата. Усещаше се някак встрани от реалния свят, сякаш всичко е било сън. „Как може нещо толкова необичайно да се случи на такава като мен?“ Но ръката й още усещаше допира на неговата като потвърждение за реалността на случилото се.

Група мъже наближаваше по пътя от Хелерон, тръгнали бяха или към къщата, или към мините. Още войници, които да подсилят охраната през идната нощ. Че горещо се надяваше Елиас да приключи с работата си преди това. Не искаше още една кръвопролитна нощ да тежи на съвестта й сега, когато се беше срещнала очи в очи с врага.

— Понякога наистина ме изненадваш — гласеше коментарът на Салма, когато изслуша разказа й.

— Смяташ, че съм постъпила неправилно, така ли?

— Не съм казвал такова нещо. Просто съм изненадан. Какво стана с възхвалите на прогреса и прочие?

— Ами… — Щом щеше да й се подиграва така, тя пък нямаше да му признае, че именно неговите възгледи бяха променили решението й. — Просто реших, че това е правилният начин и…

Той вдигна вежди в очакване.

— Той още е там и чака да се стъмни — обясни Че. — Малко е… странно. Да знам, че е там.

— Виж ти, виж ти. — Усмивката му беше безпощадна.

— Не е каквото си мислиш. Просто е… странно — възрази разгорещено Че. Салма с неговите дивотии… „Не е каквото си мисли!“ Но истината бе, че Ахеос не й излизаше от главата — непознат, опасен, ефимерен. От друг свят.

А после се замисли за революцията на Умелите отпреди петстотин години, когато нейната раса беше отхвърлила оковите на робството. Един паякороден историк я беше описал като „революцията на грозните“ — едрите, плещести роби, бръмбарородните и мравкоидите. „Не притежаваме тяхната грация“ — призна си тя. А и кой да го знае по-добре от нея? Всеки би развил особена чувствителност на тази тема, ако е расъл рамо до рамо с Тиниса.

Салма я наблюдаваше внимателно и тя се запита доколко я е издало лицето й.

— Мисля, че си постъпила правилно, без значение какви ще се окажат последствията — каза меко той.

— Благодаря ти.

На вратата се почука и Че стана да отвори. Беше един от слугите.

— Извинете, госпожице, господине, но майстор Продан иска да говори с вас. Чака ви в трапезарията. — В гласа на слугата се долавяше остра нотка и Че изтръпна вътрешно. „Намерили са го!“ Не знаеше за кого я е страх повече — за себе си или за Ахеос.

Погледна към Салма. Той се приближи и сложи ръка на рамото й. Двамата тръгнаха към трапезарията. И тя като цялата вила не блестеше с нищо в сравнение с удобствата, на които се радваше Елиас в градския си дом. Мебелировката се състоеше от маса и дузина столове, както и врата към кухнята за улеснение на прислугата.

— Чичо… — започна Че, а после млъкна, защото Елиас не беше сам на масата. С него седеше някакъв мъж, чието лице й беше смътно познато. Едва когато мечът на Салма изскочи от ножницата, Че съобрази кой е новодошлият. Осороден.

— Чакай! — викна тя. — Чичо Елиас, какво става? — Самата тя още не беше извадила меча си. Зад нея Салма се беше обърнал, а откъм голямата стая се чуваше раздвижване.

— Чичо? Кажи ми, моля те. — Гледаше втренчено Елиас. Той изглеждаше смутен и избягваше погледа й.

— Това е капитан Талрик — каза накрая Елиас. — Той… се отзова много бързо на запитването, което разпространих. За приятелите ви. Изглежда си се забъркала в неща, които не са твоя работа, момиче. Изобщо не е трябвало да напускаш Колегиум.

Че беше направила няколко крачки напред, така че да освободи пространство на Салма, когато той реши да разиграе меча си. Явно щяха да се бият гръб в гръб. Чу принца да казва тихо:

— Тук са седмина. — В същия миг кухненската врата се отвори и още четирима осородни в пълно бойно снаряжение влязоха в трапезарията.

— Но аз съм ти роднина! Твоя кръв! — викна тя. — Чичо!

— Кръв ли? — Елиас вдигна поглед към нея, в очите му пламтеше гняв. — Само защото си се пръкнала от онова безмозъчно говедо Дорви, който е срам за цялото семейство? Или защото те е отгледал онзи отвратително ексцентричен Стенуолд? Това е Хелерон, момиче. Тук нямаме време за вашето дървено философстване и показно милосърдие. Тук всички се трудим с пот на чело да си изкараме хляба, а капитан Талрик е представител на някои от най-добрите ми клиенти, докато ти… ти си просто едно неудобство. А сега кажи на чуждоземния си приятел да прибере меча и да не се прави на интересен.

Това преля чашата. Мечът й изскочи от ножницата, Че се метна като котка към масата, насочила оръжието право към сащисания Елиас. Зад нея се възцари хаос — войниците от голямата стая бяха нападнали Салма, но тези до кухненската врата не бяха достатъчно близо, за да й попречат.