Империя в черно и златно

За разлика от Талрик. Че беше побързала да го отпише като типичния офицер, който стои настрана и оставя други му вършат мръсната работа. Ала той скочи напред, улови китката й и я изви, така че острието й се отклони от Елиас, мина покрай собствените му гърди и в крайна сметка не уцели никого. Сблъскаха се, инерцията на Че повлече осородния офицер и двамата се строполиха на пода, катурвайки и масата след себе си.

Междувременно Салма даваше всичко от себе си и двама от войниците вече отстъпваха с кървави рани. Уви, нямаше достатъчно място, за да разгърне докрай уменията си. Нямаше накъде да отстъпи, а противниците прииждаха. Един го фрасна с юмрук в челюстта, друг го удари в ребрата. Той прониза с меча си трети, дълбоко този път, до смърт. Войникът се преви надве и сграбчи китката на Салма, преди той да е изтеглил меча си от тялото му. Салма фрасна с лакът най-близкия осочовек, като дърпаше отчаяно приклещеното си острие. Друг противник го беше издебнал в гръб и го теглеше, обвил ръка около шията му. Принцът се наведе рязко, зарязвайки приклещения меч, и инерцията го освободи от хватката на войника отзад. После ръцете му се стрелнаха като отровни змии, счупиха носа на един, цапнаха друг в окото. За един много кратък миг Салма се освободи и се метна към дръжката на меча си.

Че се бореше ожесточено с осородния офицер. Талрик беше приковал едната й ръка към пода — тази, в която Че стискаше меча — и се опитваше да улови другата. Лицето му, толкова близо, че се усещаше миризмата на вино в дъха му, беше застинало в решително изражение. Дори когато Че го блъсна с юмрук в слепоочието, той само изръмжа. А после я надви и тръгна да се изправя, като я влачеше със себе си. Че осъзна, че е много по-силен, отколкото изглежда, и е категорично по-силен от самата нея.

— Вържете я! — извика той и понеже нямаше друг избор Че заби чело в брадичката му. Офицерът изпсува и отслаби за миг хватката си. Че се измъкна, но след миг двама войници я събориха отново на пода. Талрик изтри кръвта от устните си.

Салма почти беше докопал дръжката на меча си, когато един войник го изрита силно в стомаха. Водното конче се сгъна надве да омекоти удара и заби външния ръб на дланта си в коляното на осородния. Ставата изпука и войникът се строполи на пода. Друг войник се метна върху Салма и му изкара въздуха. После двама го задърпаха нагоре, единият забил коляно в кръста му. Мъжът със счупената колянна става беше вдигнал юмрук и около ръката му се оформяше златисто сияние.

Салма затвори очи.

Звукът беше по-силен от очакваното във внезапно смълчалата се стая, съскащ пукот на изтерзан въздух. Той отвори очи. Раненият мъж лежеше по лице, а тилът му пушеше обгорен.

— Живи! — изсъска им Талрик. — Живи, казах! Толкова ли е трудно?

Салма погледна към Че, видя, че и тя е пленена, и разбра, че това ще усложни нещата.

— Вържете го. Използвайте белезници за летящи — нареди Талрик. Устната му още кървеше и той я избърса разсеяно.

— А бръмбарородната? — попита един от хората му.

— Само ръцете й вържете. И да литне, лесно ще я стигнем. — Талрик си пое дълбоко въздух. — Майстор Продан, вашето съдействие е оценено по достойнство и ще бъде възнаградено подобаващо.

— И ти ще вземеш пари от този човек? — избухна Че. — Продаваш собствената си братовчедка за пари?

— За договори, Челядинке — натърти Елиас, сякаш това го оправдаваше.

— Но те са завоеватели! Ще дойдат тук и ще вземат всичко! — извика му тя.

— Явно не си чувала за една дребна подробност, наречена Железния договор — каза спокойно Елиас. — Империята не проявява интерес към нас. А и никой не е толкова луд, че да превземе Хелерон. — Той се отпусна назад в стола си. — Хелерон е най-полезен в качеството си на свободен град. И това всички го знаят. Тук ние въртим бизнес с всички градове, с всички генерали, с всички търговци. Хората на капитан Талрик не правят изключение. Всъщност, те са сред най-добрите клиенти, които Хелерон е имал някога.

— И това ще ти е голяма утеха, когато нахлуят в града ви и го превземат с помощта на собствените ви оръжия, няма що! — викна Че.

— Стига! — Талрик не повиши тон и нямаше нужда. Гласът му беше достатъчно авторитетен и без да вика. — Хората ми лесно ще ви запушат устата, госпожице Трудан. Не ме принуждавайте да издам съответната заповед.

Салма беше овързан здраво, ръцете му бяха пристегнати зад гърба по начин, който го лишаваше от възможността да призове крилете на своето Изкуство. Успя да улови за миг погледа на Че. Очите му й внушиха да бъде силна.

— Изведете ги. Тази вечер потегляме на изток — нареди Талрик на хората си и те извлякоха Салма и Че от трапезарията, като извиваха болезнено ръцете им при най-малкия признак за съпротива.

— Е, радвам се, че приключихме с това — каза Елиас, като оглеждаше хаоса в стаята.

— Ние, разбира се, ще платим за всичко повредено — успокои го Талрик. — Мисля и да оставя тук неколцина от войниците си.

— Аз… — Елиас го изгледа с подозрение. — Това едва ли ще е необходимо.

Талрик се усмихна саркастично.