Империя в черно и златно

— В името на Империята, майстор Продан, нали не мислите, че ще оставя гарнизон във всяка хелеронска къща, започвайки с вашата? Забравяте, че Стенуолд Трудан е пристигнал в Хелерон и без съмнение ще дойде тук, при това скоро. Имам най-високо мнение за способността му да събира информация, особено такава, която лично съм се погрижил да открие. Когато това стане, хората ми ще го задържат и с това вашите проблеми ще приключат.

15.

Ахеос се отпусна по гръб върху балата със сено и затвори очи. Не беше сигурен какво точно става, но знаеше, че е нещо лошо.

Онова бръмбарородно момиче, Челядинка, току-що го бяха извели от къщата заедно с някакъв непознат от Федерацията. Двамата очевидно бяха пленници, а около тях имаше цяла глутница от войници с лъскави брони на черни и златни ивици. Чуваше ги как блъскат овързания човек водно конче, подиграват му се и се хвалят колко много като него са убили.

Ахеос не знаеше много за войните, които беше водила Федерацията. Можеше да изброи всички големи конфликти на своя народ за последните хиляда и петстотин години, но съвременната история не беше силното място на жителите на Тарн. „Вечно водим стари битки.“ После отхвърли гневно мисълта.

Имаше кинжал, но беше ранен. Не знаеше дали ще може да полети. В снощната битка беше загубил лъка и колчана си. Лъка беше изпуснал, когато арбалетната стрела го намери над кариерата. Колчана беше захвърлил сам, за да не му се пречка в бягството. Бягство, което го беше довело до съмнителното убежище на тази конюшня. Но не за пръв път убягваше на бръмбарородни войници и щеше да го направи пак, ако се наложи. Бръмбароидите бяха тромави същества и макар някои да виждаха в тъмното почти колкото молецородните, никой не виждаше толкова добре, че да види него.

Надникна през една цепнатина във вратата на конюшнята и видя, че водното конче е на колене и войниците го дърпат грубо да се изправи. За пореден път.

Наскоро пак беше имало война. Молецоидите знаеха това-онова за нея, къде чрез агентите си, къде чрез далечно пророкуване. На изток вилнееше някакво ново племе, но то не представляваше интерес за молецородните от Тарн, които си имаха свои битки. „Битки, загубени отдавна…“

Идеше му да изскочи от конюшнята, да се издигне във въздуха, да размаха кинжала и да изплати дълга си. Молецоидите не бяха побъркани на тема чест като богомолкородните. Нищо не ги спираше да нарушат обещание или да оставят обида без последствия, ако обстоятелствата го налагаха. Но винаги го правеха с пълното съзнание, че сами са решили да обърнат гръб на нещо важно. Сега Ахеос искаше да се намеси, но ситуацията го принуждаваше да обърне гръб. Не беше в състояние да помогне на момичето.

„Пък и тя е само един бръмбароид.“ Но тази мисъл не му помогна. Тъкмо напротив, засили желанието му да й помогне, да й покаже, че нейните хора нямат монопол над безкористната доброта. Чувстваше, че по някакъв странен начин репутацията на цялата му раса е поставена на карта.

В двора се бяха изсипали още войници, а един, който явно им беше началник, издаваше заповеди. От групата се отдели отряд, който се върна в къщата, другите поеха нанякъде.

Ахеос оголи зъби. „А ако действам сега, тогава какво?“

И както винаги, бръкна в кесията си да извади костите. Станало му беше навик да се съветва с тях, особено когато беше отрязан от своите хора. Добри или лоши обаче, поличбите никога не бяха определящи за решенията му. Ала го караха да бъде по-предпазлив.

Отпусна се на едно коляно и хвърли шепата кости на пода пред себе си. Пророкуването беше съвкупност от елементи — кои символи са отгоре, кои от костите се докосват, кои са сами. Сегашната им подредба не вещаеше нищо добро, но за разлика от някои свои другари Ахеос никога не хвърляше костите повторно. Посланието им гласеше, че ако действа сега, няма да успее. Ако вече беше решил да си пробва късмета, поличбата не би го спряла, но в случая костите само потвърдиха мнението му. Той свали ръка от дръжката на кинжала си.

„Желая ти късмет, бръмбарско момиче. Аз не мога да ти помогна.“ Костите говореха за бъдеще. Ахеос се надяваше това да означава, че момичето ще намери начин да се освободи, преди да е станало жертва на участта, която спохождаше повечето затворнички. Тази мисъл не му понесе добре. „Но аз нищо не мога да направя!“

Каза си, че падне ли нощта, ще се опита да отлети. Тогава би могъл да я потърси — ако преценеше, че дългът му към нея е достатъчно голям, за да оправдае риска. Или просто да отлети право към дома и да забрави за Челядинка Трудан и нейната съдба. Без съмнение наставниците му в Тарн биха сметнали угризенията му за нелепи. Преди пет столетия властта над Равнините им е била отнета в поредица от поражения. Старата власт беше загубила битката с новите оръжия на своите роби. От гледна точка на молецоидите, преди петстотин години революцията беше очертала боен фронт и оттогава до ден-днешен те водеха идеологическа война.