Изгубена завинаги

то ти се включва някакъв защитен механизъм.

тувам със самолет, винаги сядам по средата между двете

А може би Али е имала право? Нямаше да сме вечно

широки пътеки, а пред мен неизбежно се настанява някоя

заедно. Така е - простичко, но факт.

възрастна дама, която е толкова дребна, че стъпалата й едва

Евреите имат стара пословица, която намирам за умест­

докосват пода, но неизменно решава да плъзне седалката

на в случая: „Човек предполага, Господ разполага". Аз съм

си колкото е възможно по-назад, като изпитва почти сексу­

отличен пример за това. Животът ми бе доста подреден.

ално удоволствие от хрущенето, което коленете ми издават

Станах баскетболна звезда още като дете, предопределен

при натиска на облегалката й, и се изтяга назад до такава

да играе в Националната баскетболна лига за „Бостън Сел-

степен, че по време на целия полет имам възможност да се

тикс". Ала в първите мачове, още преди началото на сезона,

наслаждавам на покрития й с пърхот скалп.

Големия Бърт Уесън ме блъсна и аз излязох от строя заради

Не знаех телефонния номер на Териса, но си спомних

спуканото си коляно. По-късно се помъчих да се върна в

името на хотела - „Отел Д'Обюсон". Позвъних и й оста­

играта, ала не стана - вече не бях толкова ефективен. С

вих съобщение, че съм на път. Качих се на борда и напъхах

слушалките на портативния диск плейър в ушите си. Скоро

1 Английската дума "stone" означава „камък" на български

потънах в полусън, характерен за пътуващите в самолет,

език. - Б. пр.

36

37

кариерата ми бе свършено далеч преди да се проявя на иг­

гажа, щом ставаше въпрос само за две нощи престой - и се

рището.

запитах какво ли ме очаква. Слязох трети по ред и с дългата

Бях роден за глава на семейство, също като мъжа, кого­

си крачка успях да заема място на опашката пред гишето

то обичах най-много на света: Ал Болитар, моя баща. Той

за проверка на митничарските и имиграционните власти.

се бе оженил за любимата си, за майка ми Елен, двамата

Надявах се да свърша бързо, но се бяха приземили и други

се бяха преместили в едно от предградията на Ливингстън,

самолети и се натрупаха доста хора.

Ню Джърси, бяха създали семейство, работеха упорито и

Опашката се извиваше, оградена с въжета, и приличаше на

канеха гости на барбекю в задния двор на къщата си. Такъв

опашка от филмите на Уолт Дисни. Придвижвахме се бързо.

живот трябваше да водя и аз - съпруга, която да ме подкре­

В повечето случаи митничарите махаха с ръка на пътниците

пя, от две до шест деца, които да седят върху паянтовите

да преминават нататък, като бегло надничаха в паспортите

скамейки в салона и да гледат как играя, може би и куче,

им. Когато дойде моят ред, служителката от имиграционни­

баскетболен кош на пътеката в двора, ходене по спортните

те власти погледна в паспорта ми, после ме изгледа в лицето,

магазини в събота. Разбирате, нали?

отново погледна снимката в паспорта и погледът й се върна

Но ето ме сега, прехвърлил четирийсетте, все още неже­

пак на мен. Позабави се. Аз й се усмихнах, като настроих

нен и без семейство.

копчето „Неустоим чар" на СЛАБО. Не исках горката жена

- Желаете ли нещо за пиене? - попита ме стюардесата.

да започне да се разсъблича още тук, в митницата.

Не съм кой знае какъв пияч, но помолих за уиски със

Служителката се извърна, сякаш бях изрекъл някаква

сода. Питието на Уин. Имах нужда от нещо, което да ме

грубост. Кимна с глава на своя колега. Когато отново ме

упои, да ми помогне да заспя. Отново затворих очи. Да се

погледна, дадох си сметка, че трябва да завъртя копчето

върна към забравата. Забравата е хубаво нещо.

малко повече. Да се усмихна по-широко. Да премина от

И така, къде се вместваше Териса Колинс, жената, към

СЛАБО на ЗАШЕМЕТЯВАЩО.

която бях полетял?

- Застанете встрани, моля - намръщено каза тя.

Не бях мислил за Териса с категориите на любовта. Не и

Продължавах да се хиля като идиот.

по този начин. Мислех си за гладката й кожа и аромата й на

-Защо?

какаово масло. Мислех си за тъгата, която я спохождаше от

- Колегата ми ще разгледа вашия случай.

време на време. Припомнях си как се любихме на онзи ос­

- Нима съм „случай"? - попитах.

тров като двама корабокрушенци. Когато накрая Уин прис­

- Моля, застанете встрани.

тигна с яхта, за да ме прибере у дома - времето, прекарано

Задържах опашката и чакащите недоволстваха. Отстъ­

с нея, ми бе дало сили. Но не и на нея. Казахме си сбогом,

пих встрани. Униформеният служител каза:

ала това не беше краят. Териса ми помогна, когато преди

- Моля, последвайте ме.

осем години имах най-голяма нужда от помощ, после пак

Това не ми хареса, но нима имах избор? Питах се, защо

изчезна и се потопи в мъката си.

тъкмо аз? Може би съществуваше някакъв френски закон

Но сега беше отново тук.

срещу очарование като моето, тъй като - ами, да! - трябва­

Цели осем години Териса Колинс не се беше появявала

ше да има нещо такова.

не само в моя живот, но и в обществото. През деветдесетте

Служителят ме отведе в малко помещение без прозор­

тя бе известна телевизионна звезда, първа водеща в Си Ен

ци. Бежовите стени бяха голи. Зад вратата имаше две куки

Ен, а после внезапно - пуф! - и изчезна.