Изгубена завинаги

мерявах накрая да цапардосам с лакът дебелака право във

Излязохме от гората, без да продумаме.

физиономията.

Когато час по-късно се прибрах у дома, на телефона

Докато се въртях, си казах, че това ще бъде унищожи­

бяха оставени две гласови съобщения. И двете бяха кратки

телният ми удар. Удар, който чупи кости. Удар, който ще

и доста точни. Първото не ме изненада ни най-малко. Ло­

го откара на операционната маса и ще го принуди с месеци

шите новини се разпространяват бързо в малките градчета.

да пие обезболяващи медикаменти.

Гласът на Али: „Не мога да повярвам, че наруши обеща­

В последния мит обаче дойдох на себе си. Не спрях да

нието си."

го удрям, но се поотдалечих от него. Вместо да се стовари

Само това.

във физиономията му, лакътят ми го прасна по носа. Блик­

Въздъхнах. Насилието не е разрешение. Ако ме чуеше,

на кръв. Звукът наподобяваше хрущенето, когато стъпиш

Уин щеше да направи недоволна гримаса, ала наистина,

върху сухи съчки.

всеки път когато прибягвах към насилие (а навремето това

Боби се строполи на земята.

се случваше доста често), нещата никога не приключваха до

-Боби!

там. Насилието отеква надалеч. Ехото му никога на утихва.

Беше помощник-треньорът Пат. Обърнах се към него,

Второто съобщение беше от Териса: „Моля те, ела."

вдигнах длани нагоре и изкрещях:

Вече не се опитваше да прикрие отчаянието си.

-Недей!

Изминаха още две минути и мобилният ми телефон за-

Ала беше твърде късно. Пат пристъпи напред с готови

вибрира. На дисплея се изписа номерът на Уин.

за бой юмруци.

- Имаме малък проблем - обяви той.

Уин не шавна. Помръдна само кракът му. Той срита

- Какъв проблем?

треньора Пат в лявото коляното. То се огъна някак неес­

- Помощник-треньорът Пат. Нали имаше нужда от на­

тествено встрани. Пат изпищя и се строполи в калта като

месата на ортопед?

прострелян с огнестрелно оръжие.

- Какво за него?

Уин се усмихна и погледна въпросително към остана­

- Оказва се, че е полицай в „Касълтън". Всъщност е ка­

лите двама.

питан от полицията, макар че не бих се гордял да облека

- Следващият?

фланелката му на училищния бал.

Никой не помръдна.

- Така ли? - възкликнах.

Гневът ми тутакси изчезна. Треньорът Боби успя да за­

- Планират задържане.

стане на колене с ръка на носа си; галеше го, сякаш носът

- Вече са започнали - отвърнах.

му бе ранено животинче. Сведох поглед към него. Удивих

- Ами, да - съгласи се Уин. - При това съм убеден, че

се от гледката - колко много победеният мъж прилича на

всички в града ще повярват на нашите думи, вместо на

малко момче!

местния капитан от полицията и на трима души, които са

- Нека ти помогна - предложих аз.

прекарали тук целия си живот.

Кръвта бликаше измежду пръстите му.

В думите му имаше логика.

-Не ме докосвай!

- Мислех си - продължи той, - че бихме могли да пре­

- Трябва да го притиснеш по-силно. Да спра ли кръвта?

караме някоя и друга седмица в Тайланд, докато адвокатът

- Казах ти да не ме докосваш!

ми уреди нещата.

Тъкмо щях да изрека нещо като оправдание, когато усе­

- Идеята си я бива.

тих нечия ръка да ме докосва по рамото. Беше Уин. Покла­

- Знам един клуб за господа в Банкок близо до „Патронг

ти глава, сякаш казваше: „Няма смисъл". Беше прав.

Стрийт". Пътуването ни може да започне от там.

34

35

- Не мисля - отвърнах аз.

като си мислех за Али, за първия път, в който определях

- Колко си добродетелен! Но както и да е. Ти също би

среща на жена с деца, при това вдовица, спомних си как тя

могъл да се скатаеш някъде.

се извърна и рече: „Няма да сме вечно заедно, Майрън..."

- Така и възнамерявам.

Нима беше права?

Прекъснахме разговора. Аз позвъних в бюрото на Еър

Опитах си да си представя живота си без нея.

Франс.

Обичах ли Али Уайлдър? Да.

- Имате ли билети за полета до Париж довечера?

В живота си бях обичал три жени. Първата беше Емили

- Как се казвате, господине?

Даунинг, студентското ми гадже в университета „Дюк".

- Майрън Болитар.

Тя ме замени с мой колега от Северна Каролина. Втората

- Записах. Къде предпочитате да седите - до прозореца,

ми любов, най-близкият човек до мен, се казваше Джесика

или до пътеката?

Калвър и беше писателка. Джесика също разби сърцето ми

като чашка от стиропор - а може пък и аз да съм разбил

нейното? Едва ли някога щях да разбера. Обичах я с цялото

си същество, с всичко, което притежавах, но очевидно то

не бе достатъчно. Сега е омъжена. За някой си Стоун. Сто-

ун1. Без майтап.

Ч Е Т В Ъ Р Т А Г Л А В А

Третата, да, това бе Али Уайлдър. Аз бях първият мъж,

с когото бе започнала да се среща, след като съпругът й за­

гина в Северната кула на Световния търговски център в Ню

Йорк на 11 септември. Обичахме се силно, но със спокойна

Използвам бонусите, които ми дават компаниите пора­

и зряла любов, а предполагам, че не биваше да е такава.

ди честите ми полети с тях, за да пътувам в по-горна кла­

Знаех, че краят й ще ме заболи, но няма да ме унищожи.

са. Не от интерес към безплатната пиячка или по-добрата

Питах се дали и това бе плод на зрелостта, или след толкова

храна, която сервират там, а заради разстоянието между

години, когато сърцето ти вече е било разбито, в съзнание­

седалките, което е от голямо значение за мен. Когато пъ­