Изгубена завинаги

- Не. Но вече го знам. Ти също.

26

27

Т Р Е Т А Г Л А В А

ключи. Вмъкнах се вътре. Тогава шевролетът се раздвижи.

Тръгна с голяма скорост и спря точно зад таунуса. Блоки­

раха ме. Първи навън изхвърча треньорът Боби, като пог­

лаждаше козята си брадичка с ръка. Двамината дебелаци го

Не мога да кажа колко време бе минало. Навярно мину-

последваха.

та-две. После се отправих към автомобила си. Небето беше

Въздъхнах и докато се приближаваха, ги загледах в ог­

сиво. Ръмеше. Спрях за миг, затворих очи и вдигнах лице

ледалото за обратно виждане.

нагоре. Мислех си за Али. Мислех си за Териса в луксозния

- Какво обичате? - попитах ги аз.

парижки хотел.

- Чухме, че гаджето те е зарязало - отвърна той.

Наведох глава, направих още две крачки - и тъкмо тогава

- Невъзпитано е да се подслушват чужди разговори,

забелязах треньора Боби и приятелчетата му в шевролета.

треньор Боби.

Въздъхнах.

- Помислих си, че може да промениш решението си и

И четиримата бяха там: на волана седеше помощник-

да не се появиш. Затова смятам да разрешим спора си още

треньорът Пат, на мястото до него се бе настанил треньорът

сега. На място.

Боби, а другите двама се мъдреха на задната седалка. Изва­

Треньорът Боби наведе главата си и лицето му се озова

дих мобилния си телефон и натиснах бутона за скоростна

току пред моето.

връзка веднъж. Уин вдигна още на първото позвъняване.

- Освен ако не си страхопъзльо.

- Казвай - отсече той.

Попитах го:

Винаги отговаряше по този начин на телефона, дори

- За обяд си ял риба тон, нали?

когато ясно виждаше изписан на екрана собствения ми

Уин спря ягуара си точно до шевролета. Треньорът Боби

номер - доста е досадно, така е.

отстъпи крачка назад и присви очи. Уин излезе от колата.

- Ще направиш добре да се върнеш - уведомих го аз.

Четиримата го погледнаха и свъсиха вежди.

- О! - отговори Уин с щастливия глас на хлапе, което

- Кой, по дяволите, е този?

току-що е получило коледните си подаръци. - Добре, добре.

Уин се усмихна и вдигна ръка, сякаш току-що го бяха

- След колко време ще си тук?

представили като участник в телевизионно шоу и очаква

- Наблизо съм. Помислих си, че може да стане нещо

публиката да отбележи появата му с бурни ръкопляскания.

подобно.

- Радвам се, че съм тук - обяви той. - Много благодаря.

- Недей да стреляш по никого - посъветвах го аз.

- Приятел ми е - обясних аз.

-Да, мамо.

- Този ли? - Боби започна да се смее, дебелаците му

Автомобилът ми бе паркиран в задната част на паркин­

пригласяха в хор. - Ами, да, разбира се.

га. Шевролетът бавно се приближи. Дъждът леко се усили.

Излязох от автомобила. Уин се приближи до тримата

Чудех се какъв ли е планът им - несъмнено са замислили

сладури.

нещо, прилягащо на недоразвитите им мозъци - и реших да

Треньорът Боби каза:

действам според ситуацията.

- Ще те сритам в задника.

Ягуарът на Уин се показа и спря на разстояние от мен.

Свих рамене.

Аз карам форд таунус. Уин никак не харесва колата ми. За

- Прицели се добре.

нищо на света не би се возил в нея. Извадих ключовете и

- Наоколо има твърде много хора. Дай да отидем в го­

натиснах дистанционното. Колата тихо изпиука и се от-

рата - посочи с ръка той. - На поляната никой няма да ни

безпокои.

28

29

Уин се намеси:

- Трепетликата, дето стреля в погрешния кош ли? Отсе­

- Откъде, моля ви се, знаете за полянката?

га нататък ще ми служи за мишена. Ще го вземем на муш­

- Учил съм в тукашната гимназия. Сритал съм доста

ка. Щом се появи възможност да влезем в мислите му, ще

задници на онази полянка. - И като наду перки, добави:

го направим.

- Бях капитан на футболния отбор.

Вероятно съм отворил уста, не съм сигурен. Погледнах

- Леле! - с монотонен глас произнесе Уин. - Ще ми да­

към Уин, за да съм сигурен, че съм чул правилно. Уин вече

деш ли фланелката си за училищния бал?

не изглеждаше оклюман. Потри ръце.

Треньорът Боби посочи с дебелия си пръст към Уин.

Отново се обърнах към треньора Боби.

- Ако не си затвориш устата, ще си бършеш кръвта с

- Сериозно ли говориш?

нея.

- Сериозен съм като смъртта.

Уин правеше всичко възможно да не изглежда из-

Преиграх наум обещанието, което бях дал на Али,

като търсех да открия някаква пролука. След преживя­

вънмерно лекомислен.

ната злополука, която сложи край на баскетболната ми

Спомних си обещанието, което бях дал на Али.

кариера, имах нужда да доказвам на света, че съм благо­

- И двамата сме зрели мъже - започнах аз. Всяка моя

даря, добре. Ето защо записах право - в „Харвард". Ето го

дума звучеше така, сякаш изплювах парчета стъкло от ус­

и Майрън Болитар в пълния си блясък - учен-спортист-

тата си. - Не би трябвало да прибягваме до юмручно право,

свръхобразован-адвокат-веселяк. Юрист с научна степен.

не мислиш ли?

Което означаваше, че винаги можех да открия вратичка в

Погледнах през него към Уин. Уин се мръщеше.

закона.

- Наистина ли чух да използваш термина „юмручно право"?

Какво всъщност бях обещал? Спомних си точните думи

Треньорът Боби навлезе в личното ми пространство.

на Али: „Довечера не отивай в онзи бар. Обещай ми."

- Страхопъзльо ли си?

Ами, да. Това тук не беше бар, нали така? Беше залесено

Пак този страхопъзльо.

място зад едно училище. Значи можех да не уважа смисъла,