Изгубена завинаги

Твърде много държах на теб, за да допусна да стане така.

- И какво искаше твоят бивш съпруг Рик?

Разбрах я. И в същото време нищо не разбирах.

- Каза ми, че е в Париж. Настоя спешно да дойда и аз.

- Без да се обиждаш, но думите ти ми звучат така, сякаш

- В Париж ли? - попитах.

едва сега осмисляш собствените си действия.

- Не, в Горно нанадолнище, Ню Джърси. В Париж, раз­

- Не е вярно.

бира се.

- И така, къде беше, Териса?

Тя затвори очи. Аз чаках.

- Криех се.

- Извинявай. Без да искам.

- От какво?

- Няма нищо. Харесвам те такава. Бившият ти каза ли

Тя поклати глава.

нещо друго?

- Защо трябваше да дойда? - попитах аз. - И, моля те, не

- Настоя да отседна в „Отел Д'Обюсон".

ми казвай, че си ме повикала, защото съм ти липсвал.

-И?

- Не затова те повиках. Искам да кажа, че наистина ми

- И това е всичко.

липсваше. Нямаш представа колко много. Но ти си прав, не

Размърдах се на мястото си.

това бе причината да ти позвъня.

- И това бе целият телефонен разговор? „Здрасти, Тери­

- И така?

са, Рик е, бившият ти съпруг, с когото не си говорила близо

Появи се келнерът - в черна престилка и бяла риза. Те­

десетилетие, ела веднага в Париж в „Отел Д'Обюсон" и, о,

риса поръча и за двама ни на чист френски език. Не разби­

да! - имай предвид, че е спешно!"

рам бъкел френски, но ми се стори, че ми поръча обрив на

- Нещо такова.

ромбоиди върху тричаво брашно.

- Не го ли попита какво му е спешното?

- Преди седмица ми се обади бившият ми съпруг - за­

- Нарочно ли се правиш на задръстен? Разбира се, че го

попитах.

почна тя.

-И?

Дори нямах представа, че е била омъжена.

- Не ми каза. Заяви, че трябва лично да ме види.

- Не бях говорила с Рик от девет години.

- И ти заряза всичко и пристигна?

- Девет години - повторих аз. - Това е приблизително

-Да.

по времето, когато се запознахме.

- И от Рик ли се криеше?

Тя ме погледна.

- Криех се от всички.

- Не се смайвай от аритметичните ми дръзновения - по­

- Къде?

съветвах я аз. - Математиката е един от скритите ми талан­

- В Ангола.

ти. Но не обичам да се хваля.

В Ангола? Засега го оставих да мине покрай ушите ми.

- Питаш се дали двамата с Рик сме били семейство, ко­

- Че как те откри Рик?

гато двамата с теб избягахме на онзи остров?

Келнерът пристигна. Носеше две чаши с кафе и нещо,

- Всъщност не.

приличащо на сандвич с шунка и сирене.

- Благоприличието ти е покъртително.

- Наричат се „Крок месьо" - обясни ми Териса.

- Не съм благоприличен - възпротивих се, като си мислех

Беше ми познато. Филия хляб с шунка и сирене върху

за сърцераздирателния секс, който правихме на острова.

нея, но с префърцунено име.

- Както мога сама да удостоверя?

- С Рик работехме заедно в Си Ен Ен - каза тя. - Според

- Отново моите скрити таланти - казах. - Но се старая

мен той е най-добрият разследващ журналист в света, но не

да не се хваля.

46

47

обича да е в ефир и остава зад камера. Предполагам, че ме

- Аз съм тук. Говоря езика.

е проследил.

Погледнах я. В очите й имаше сълзи. Бях я виждал съ­

Сега, разбира се, Териса бе по-бледа, отколкото тогава,

крушена, но не и в този вид. Поклатих глава.

на обления от слънцето остров. Сините й очи не бяха толко­

- Какво премълчаваш?

ва искрящи, но все още виждах златистите очертания около

Тя затвори очи. Аз чаках.

зениците й. Винаги съм предпочитал тъмнокоси жени, но

- Гласа му - отвърна тя.

Териса ме беше покорила със своите светли къдрици.

- Какво за гласа му?

- Добре - казах аз. - Продължавай.

- Двамата с Рик започнахме да се срещаме още като

- Направих онова, което искаше. Пристигнах тук преди

първокурсници. Бяхме женени десет години. Почти всеки

четири дни. А още не ми се е обадил.

ден работехме заедно.

- Позвъни ли му?

- Така.

- Нямам телефонния му номер. Рик беше особен. Каза

- Познавам всяка частица от него, познавам настроени­

ми, че когато пристигна, ще се свърже с мен. Но не го на­

ята му, нали разбираш?

прави.

- Така мисля.

- Затова ли ми се обади?

- Много пъти сме били заедно във военни зони. Раз­

- Да - отвърна тя. - Много си добър в издирването на

крихме стаи за изтезания в Близкия изток. В Сиера Леоне

изчезнали хора.

видяхме неща, които никое човешко същество не бива да

- Ако наистина бях толкова добър, щях да те открия.

вижда. Рик знаеше, че може да очаква какво ли не. Винаги

- Не си се старал достатъчно.

запазваше спокойствие, контролираше чувствата си. Не

Виж това можеше и да е вярно.

обичаше преувеличаването в телевизионните новини. Така

Тя се наведе напред.

че познавам гласа му във всяка една ситуация.

- И помни, че аз бях там.

Териса отново затвори очи.

- Но никога не го бях чувала да звучи така.

- Помня.

Протегнах ръка през масата, ала тя не я пое.

Тя не спомена очевидното. Беше ми помогнала - тогава,

- Какво искаш да кажеш? - попитах.

когато животът на много важен за мен човек висеше на ко­

- Гласът му трепереше, а това бе нещо ново за него. По­

съм. Без нея нямаше да успея. Той щеше да умре. Нямаше

мислих си... Помислих си, че може би плаче. Беше повече

нужда да казва, че съм й задължен. Знаех го.

от ужасен - забележи: говоря за човек, който никога не се е

- Дори не си сигурна дали бившият ти съпруг е изчезнал

плашил от нищо. Каза, че трябва да съм готова.

или не - уточних аз.