Изгубена завинаги

със закачалки на тях. Седалките бяха пластмасови. В ъгъла

Самолетът кацна и се упъти към аерогарата. Грабнах

имаше маса. Служителят взе чантата ми и я постави отгоре.

чантата си - нямаше нужда да мина през проверка на ба-

Започна да се рови в багажа ми.

38

39

- Изпразнете си джобовете, ако обичате. Оставете всич­

- Целта на посещението ви? - повтори въпроса си Бер­

ко в тази купа. Събуйте се.

леан. - По работа или за удоволствие?

Подчиних се. Портфейл, мобилен телефон модел „Блек-

- За удоволствие.

бъри", няколко дребни банкноти, обувки.

- Къде ще отседнете?

- Трябва да ви претърся.

- В Париж.

Проявяваше голямо старание. Помислих си да пусна

- Къде в Париж?

някоя шега по адрес на работата му или да му предложа да

-В„ОтелД'Обюсон".

използва и разузнаването за своята цел, ала не бях сигурен

Той не си водеше бележки. Никой от тях не носеше нито

в чувството за хумор на французите. Дали Джери Луис1 бе

писалка, нито хартия.

известен във Франция? А може би визуалният гег би бил

- Сам ли ще бъдете? - попита Берлеан.

по-подходящ?

-Не.

- Седнете, моля.

Берлеан продължаваше да се бърше със салфетката. По

Седнах. Той излезе и взе вещите ми със себе си. Останах

едно време спря и намести очилата си с пръст. Понеже все

сам цели трийсет минути - да поохладя чувствата си, както

още не бях отговорил, той сви рамене и ме попита:

казват. Това не ми харесваше.

-Е?

В стаята влязоха двама мъже. Първият беше по-млад,

- Имам среща с приятелка.

към трийсетгодишен може би, приятен на вид, с пясъчно-

- Името й.

руса коса и с тридневна брада, каквато си пускат хубавите

- Необходимо ли е? - попитах.

момчета, за да изглеждат по-солидни. Носеше джинси и

- Не, господин Болитар, просто съм любопитен, макар

ботуши, закопчана догоре риза с навити до лактите ръкави.

че нямам никаква видима причина да ви задавам подобен

Облегна се на стената, кръстоса ръце на гърдите си и задъв-

въпрос.

ка клечка за зъби.

Аха, французите обичали сарказма.

Другият беше над петдесетгодишен с огромни телени

- Името?

очила и увиснала мазна коса, която очевидно имаше нужда

- Териса Колинс - отвърнах аз.

от сресване. Когато влезе, изтриваше ръцете си с хартиена

- Какво работите?

салфетка. Якето му сякаш бе специално изработено „само

- Агент съм.

за членове на клуба".

Берлеан очевидно се обърка. Но Льофевр, изглежда, не

Толкова за французите и тяхната висша мода.

разбираше английски.

По-възрастният заговори:

- Представлявам актьори, спортисти, писатели - обяс­

- Каква е целта на посещението ви във Франция?

них аз.

Погледнах го, после преместих поглед върху оня с клечка­

Берлеан кимна със задоволство. Вратата се отвори. Пър­

та за зъби в уста, след това отново отправих очи към първия.

вият офицер подаде на Берлеан касетата с принадлежности­

- А вие сте?

те ми. Постави я върху масата до чантата. После продължи

- Аз съм капитан Берлеан. А това е офицер Льофевр.

да си бърше ръцете.

Кимнах с глава на Льофевр. Той продължи да дъвче

- Вие не пътувахте заедно с госпожица Колинс, нали

клечката за зъби.

така?

- Не, тя е вече в Париж.

1 Голям американски комедиант, актьор, филмов продуцент и

- Ясно. Колко време ще останете във Франция?

режисьор, писател, певец и хуманист. - Б. пр.

- Не знам. Две или три нощи.

40

41

Берлеан хвърли поглед към Льофевр. Онзи кимна с гла­

- Моето първо изречение към тебе беше: „Ела в Париж!" -

ва, отлепи гръб от стената и тръгна към вратата. Берлеан го

продължи Териса.

последва.

- Ще се опитам да върна чара си - обещах аз, - но не и

- Извинете за неудобствата, които ви причинихме - рече

преди да разбера какво ти се е случило.

Берлеан. - Пожелавам ви приятно прекарване.

- Сигурно си останал без сили.

- Добре съм.

- Запазих стая за двамата. За двама души. Отделни спал­

ни, така че да имаме избор.

Не казах нищо.

- Човече - опита се да се усмихне Териса. - Толкова е

П Е Т А Г Л А В А

хубаво, че дойде.

И на мен ми беше хубаво. Дори това помежду ни да не

е било любов, то не бе изчезнало, беше си останало - сил­

но, истинско, специално. Али беше казала, че няма да сме

Териса Колинс ме чакаше във фоайето.

вечно заедно. Но при Териса, е, може и да не се срещахме

Прегърна ме, но не силно. Опря тялото си на мен, сякаш

всеки ден, но между нас имаше нещо - нещо, което не ми

диреше подкрепа, но съвсем леко - не че бе на път да се

беше лесно да определя, нещо, което ще вдигнеш на раф­

строполи на земята, нищо подобно. И двамата се държахме

та, където то ще си остане години наред, за което няма да

доста резервирано при първата си среща от осем години

мислиш непрекъснато, защото си го приел като даденост и

насам. И все пак, докато държахме ръцете си, аз затворих

вероятно така трябваше да бъде.

очи и ми се стори, че усещам аромата на какао.

- Знаеше, че ще дойда - обадих се аз.

За миг си спомних онзи карибски остров - и, нека бъда

- Така е. А ти знаеш, че ако бях на твое място, и аз бих

честен, - онова, което ясно отличаваше отношенията ни:

направила същото.

секса, разтърсващ съществата ни до дъно. Онова отчаяно

Беше права.

разкъсване, което те кара да разбереш по един начин, ня­

- Изглеждаш страхотно - казах.

мащ нищо общо със садомазохизма, как болката - говоря за