Изгубена завинаги

- Хайде. Да си вземем нещо за хапване.

емоционалната болка, - и удоволствието не само се смес­

Портиерът взе багажа ми, крадешком хвърли възхитен

ват в едно, а и се усилват взаимно. Ние не се интересувахме

поглед към Териса, като ми се усмихна с мъжка завист в

от думи, нито от чувства, още по-малко от фалшива утеха

стил „Блазе му на копелето".

или близост, нито дори от резервирани прегръдки, сякаш

„Рю Дофин" е тясна уличка. Някакъв бял ван бе паркирал

нежната милувка можеше да спука въздушния балон на от­

до едно такси, като бе заел едва ли не цялото пространство.

ношенията ни, в който временно се бяхме приютили.

Шофьорът на таксито високо ругаеше на френски, предпо­

Териса се отдръпна. Тя все още беше поразително краси­

ложих, че изрича мръсотии, но със същия успех би могъл

ва. Не че годините не си личаха, но при някои жени - може

да пита за някой адрес, макар и доста агресивно.

би при всички от тази професия, при която се използва мал­

Завихме вдясно. Беше девет сутринта. В този час на деня

ко повече грим и пудра - годините носеха безспорен чар.

животът в Ню Йорк вече се е завъртял на пълни обороти,

- Какво се е случило? - попитах аз.

ала бавно шляещите се парижани тъкмо се бяха вдигнали

- Така ли ме посрещаш след всички тези години?

от леглата си. Стигнахме Сена при Понт Ньоф. От дясната

Свих рамене.

ни страна в далечината се извисяваха кулите на катедралата

42

43

„Света Богородица". Териса тръгна нататък, по течението

полага усилия, за да изглежда привлекателна. Просто бе

на реката, покрай зелените павилиони, известни с антик­

невероятна и всички бяха наясно с този факт.

варните книги, които предлагат, но като че ли сега повече

Но имаше и още нещо: Париж те кара да се чувстваш - не

продаваха евтини сувенири. От другата страна на реката се

мога да намеря друга дума - жив. Когато си в този град,

издигаше величествена сграда с мансарда, както се пее в

иска ти се да вкусваш насладите на живота. Ще ти се да

една песен на Спрингстийн1, „нахална и гола".

усещаш, просто така, да усещаш, без значение какво. Сети­

Когато се приближихме до катедралата, казах:

вата ти се изострят. Париж те кара да плачеш и да се смееш

- Ще се смутиш ли, ако заема съответната поза, повлека

едновременно, да се влюбиш, да пишеш стихове, да пра­

левия си крак и извикам: „Светилище!"

виш любов и да композираш симфония.

- Ще те помислят за турист - отвърна Териса.

Териса се пресегна през масата и хвана ръката ми.

- Много добре. Може би ще трябва да си купя барета, на

- Можеше да ми позвъниш - казах аз. - Да ме уведо­

която да е изписано името ми.

миш, че си добре.

- Аха. Тогава няма да се различаваш от групата.

- Знам.

Походката на Териса беше все тъй възхитителна - тя

- Живея на същото място - продължих аз. - Още работя

вървеше изящно, с високо вдигната глава и изправени ра­

на Парк Авеню. С Уин продължаваме да делим апартамен­

мене. Забелязах още нещо, свързано с жените в живота ми:

та в „Дакота Билдинг"'.

всички се движеха великолепно. Според мен самоуверена­

- Купил си къщата на родителите си в Ливингстън - до­

та походка е доста секси, в нея има нещо хищническо, с

даде тя.

което някои жени сякаш казват: „Това е мое." По женската

Репликата й не беше плод на случайността. Териса зна­

походка може да се съди за много неща.

еше за къщата. Знаеше и за Али. Тя държеше да ми е ясно,

Спряхме в едно бистро на открито на „Сен Мишел". Не­

че не ме е изпускала от очи.

бето все още сивееше, но слънцето сякаш всеки миг щеше

- Ти взе, че изчезна - рекох аз.

да се покаже през облаците. Териса седна и се загледа в

- Знам.

мен. Доста дълго изучаваше лицето ми.

- Опитах се да те открия.

- Да не би нещо да ми е заседнало между зъбите? - по­

- И това знам.

питах аз.

- Ще престанеш ли да ми отговаряш така?

Териса направи безуспешен опит да се усмихне.

- Добре.

- Господи, колко ми липсваше!

- И така, какво се е случило? - попитах я пак.

Думите й увиснаха във въздуха. Не бях сигурен дали го­

Тя отдръпна ръката си. Погледът й се зарея към Сена.

вори тя, или огромният град. Защото Париж бе град, който

Покрай нас премина млада двойка. Караха се на френски.

ти говори. Много е написано за неговата красота и вели­

Жената беше ядосана. Грабна смачканата бирена кутия и

колепие и всичко, казано за него, е самата истина. Всяка

замери с нея приятеля си.

сграда бе малко чудо на архитектурата, празник за очите.

- Няма да разбереш - промълви Териса.

Париж приличаше на красива жена, която осъзнава своята

- Това е по-лошо, отколкото предишната ти реплика.

красота, това й харесва и, следователно, не й се налага да

1 Историческа нюйоркска сграда близо До Сентрал Парк,

1 Брус Спрингстийн, известен американски рок певец и тек-

обитавана от личности със световна известност, като например

стописец, носител на наградата „Грами" за 2010 година за най-

Джон Ленън и жена му Йоко Оно, живели там до смъртта на

добро солово изпълнение. - Б. пр.

музиканта. - Б. пр.

44

45

Усмивката бе изпълнена с тъга.

- Това е добре. Налага се да те успокоя - когато се запоз­

- Много съм глупава. Трябваше да те взема със себе си.

нахме, двамата с Рик бяхме вече разделени.