Изгубена завинаги

- Готова за какво?

Териса не отговори.

Очите й се навлажниха. Тя събра длани сякаш за молит­

- Може да го е замислил като малко отмъщение. Може

ва и опря връхчетата на пръстите в носа си.

би Рик има извратено чувство за хумор. А може и това да не

- Заяви, че онова, което ще ми каже, ще промени целия

е толкова важно. Възможно е да е променил решението си.

ми живот.

Гледаше ме още известно време.

Облегнах се назад и свъсих вежди.

- Но ако е изчезнал, не съм сигурен дали мога да помог­

- Точно този ли беше изразът - ще промени целия ти

на. Е, да, като се върна у дома, бих могъл да предприема

живот?

някои действия. Но тук сме в чужда страна. Не знам и дума

-Да.

от езика. Не разполагам с Уин, който да ми.помага, няма я

Териса също не си падаше по хиперболите. Не знаех

и Есперанца, нито Голямата Синди.

какво да мисля.

48

49

- Къде живее Рик? - попитах аз.

- Няма ли вероятност бившият ти просто да е искал да

- Не знам.

си отмъсти?

- Възможно ли е да е в Париж?

- Никаква.

- Възможно е.

Тя млъкна, извърна поглед встрани, опита се да събере

Кимнах с глава.

мислите си.

- Ожени ли се повторно?

Усетих, че е време да направя първата стъпка. Попитах:

- И това не знам. Както ти казах, не съм говорила с него

- Какво е станало с теб, Териса?

от дълго време.

Тя разбра какво имам предвид. Не ме погледна, ала на

Нямаше да е никак лесно.

устните й се появи лека усмивка.

- Дали още работи за Си Ен Ен?

- Ти също не сподели нищо с мен - отвърна тя.

- Съмнявам се.

- Приехме мълчанието за правило на острова.

- Може би ще ми дадеш списък на приятелите му, на

близки семейства, нещо, с което да започна?

-Да.

- Добре.

- Но сега не сме там.

Когато вдигна чашата да отпие от кафето си, ръката й

Мълчание. Беше права. Аз също не й бях казал какво ме

трепереше.

бе отвело на онзи остров, какво бе съкрушило душата ми.

- Териса?

Може би трябваше да започна пръв.

Ръката й с чашата остана във въздуха, сякаш да се защити.

- Трябваше да защитя някого - казах. - Обърках всичко.

- Какво толкова би могъл да ти съобщи твоят бивш съ­

Тя умря заради мен. И на всичко отгоре реакцията ми бе

пруг, което да е в състояние да промени целия ти живот?

много лоша.

Териса извърна поглед встрани.

Насилие, помислих си отново. Вечното ехо.

По Сена плаваха двупалубни кораби, пълни с туристи.

- Ти каза „тя" - отбеляза Териса. - Трябвало е да защи­

Върху корпусите им се виждаше една и съща реклама -

тиш някоя жена ли?

привлекателна жена с Айфеловата кула на главата. Беше

-Да.

смехотворно, неудобно. Айфеловата кула изглеждаше теж­

- Отиде на гроба й - продължи Териса. - Спомням си го.

ка за дамска шапка, седеше несигурно, сякаш всеки момент

Не казах нищо.

щеше да се килне и да падне и затова бе прикрепена за

Сега беше нейният ред. Облегнах се и я зачаках да се

скалпа й с тясна лента. Жената модел бе превила лебедова

приготви. Спомних си какво ми бе казал Уин за тайната

шия, като да бе задрямала. На кого ли му бе хрумнало да

й, за това, че е доста.неприятна. Бях неспокоен. Очите ми

прави модна реклама по подобен начин?

шаваха насам-натам и тъкмо тогава забелязах нещо, което

Улицата се бе напълнила с пешеходци. Момичето, за­

ме накара да застана нащрек.

мерило любимия си с празната бирена кутия, сега го це­

Белия фургон.

луваше. Ех, французи! Пътен полицай размаха ръце, за да

С времето се научаваш да живееш по този начин. Да

проправи път на бял фургон, който задръстваше движение­

бъдеш винаги нащрек. Оглеждаш се и започваш да забе­

то. Обърнах глава и зачаках отговора на Териса. Тя остави

лязваш точно определени неща, които те карат да се чу­

чашата си на масата.

диш. За трети път виждах същия този фургон. Така ми се

- Нямам никаква представа.

стори. Когато излязохме от хотела, той стоеше отпред. И

Ала гласът й издайнически секна. Добра подсказка, ако

още нещо - когато го зърнах последния път, полицаят му

играех на карти с нея. Тя не лъжеше. Бях готов да се обза­

разчистваше пътя.

ложа. Но нещо премълчаваше.

Бе застанал на същото място.

50

51

Върнах погледа си към Териса. Тя забеляза изражението

- За какво става въпрос? - поинтересувах се аз.

на лицето ми и попита:

- Ще ви обясним в участъка.

- Какво има?

- Арестувани ли сме? - попитах.

- Има вероятност белият фургон да ни следи.

-Не.

Не я предупредих да не поглежда натам, нито да не се

- В такъв случай никъде няма да ходим, докато не ни

обръща към него. Териса си знаеше урока.

кажете за какво става дума.

- Какво ще правим? - попита тя.

Берлеан се усмихна. Хвърли поглед към Льофевр. Льо­

Замислих се. Мозайката започна да се сглобява. Надявах

февр също разтегна уста в усмивка - дори клечката за зъби

се да греша. За миг си представих, че за броени секунди

не бе препятствие за него. Зададох въпрос:

положението може да се промени. Бившият й мъж Рик кара

- Какво има?

фургона и ни шпионира. Приближавам се, отварям вратата

- Тук не ви е Америка, господин Болитар.

и го издърпвам от предната седалка.

- Имате право, но това е страна с модерна демокрация, в

Станах от стола и забих поглед право в страничното

която съществуват някои неотменими човешки права. Или

стъкло до шофьорското място. Ако бях прав, нямаше място

греша?