Изгубена завинаги

- Още не мога да събера мислите си - каза тя.

- Грешката беше моя - каза.

- Имам време.

Закимах с глава, ала тя стисна очи, сякаш с движенията

- А може би имам нужда да го разкажа така, разхвърляно.

ми в стаята бе нахлула ослепителна светлина. Спомних си

- Добре.

обещанието си, облегнах се назад и се опитах да придам

- Ходихме по лекари. Опитахме всичко. Беше ужасно.

неутрално изражение на лицето си.

Натъпкаха ме с пергонал, хормони и какво ли още не. От­

- Онази нощ не трябваше да съм на работа, но в послед­

начало това ме ужаси. Всяка болка, всеки бодеж сякаш бе

ната минута бяха решили да чета новините в осем. Бях си у

сигнал за аборт. Ала след известно време бременността ми

дома. По онова време живеехме в Лондон. Рик бе в Истан­

хареса. Не ти ли звучи антифеминистко? Намирам жените,

бул. Представи си само - новините в осем! Господи, пред­

които непрекъснато говорят за чудото на своята бремен­

ложението толкова ме съблазни! Не можех да го отхвърля,

ност, за доста досадни, но тогава не се различавах по нищо

за нищо на света. Дори заради спокойния сън на Мириям.

от тях. Обожавах напрежението. Цялата сияех. Не ми се

Кариерата ми, нали разбираш? И така, обадих се на една

гадеше. Бременността ми нямаше да се повтори - чудото

приятелка - всъщност тя бе кръстница на Мириям -тля по­

ме посети един-единствен път и аз му се наслаждавах. Но

питах дали бих могла да оставя детето при нея за няколко

времето летеше и преди да разбера, дадох живот на малка

часа. Каза ми, че няма никакъв проблем. Събудих Мириям и

дъщеричка с тегло три килограма и половина. Нарекохме я

я настаних на задната седалка на колата. Времето минаваше

Мириям на починалата ми майка.

и вече трябваше да съм в гримьорната. Настъпих педала за

В душата ми повя хладина. Вече знаех как ще свърши

скоростта. Настилката беше влажна. Наближихме - остава­

тази история.

ха най-много триста-четиристотин метра. Казват, че човек

- Сега щеше да е на седемнайсет - каза Териса, а гласът

не си спомня добре катастрофите, особено ако е изгубил

й прозвуча сякаш някъде отдалеч.

съзнание. Но аз добре помня. Спомням си, че зърнах свето­

В живота на човек има моменти, в които усеща, че всич­

фара. Извих волана наляво. Може би щеше да е по-добре да

ко в него утихва, успокоява се и става крехко и чупливо. В

се забия с главата напред. Да убия себе си, а нея да спася.

стаята бяхме само аз и Териса, нямаше никой друг.

Ала не стана така. Ударът бе страничен. От страната, където

- Не е минал и ден през последните десет години, в

бе тя. Помня дори писъка й. Беше кратък, сякаш Мириям си

който да не съм се мъчила да си представя как щеше да

пое дъх. Последното нещо, което чух от нея. Останах две

72

73

седмици в кома, но понеже Господ има извратено чувство за

то на фирмата съвсем сам, имам доста скромно мнение

хумор, остави ме да живея. Мириям загина от удара.

относно способностите си на бизнесмен. В случаите, ко­

Нищо.

гато представляваме само спортисти, наричам агенцията

Боях се да помръдна. Стаята бе застинала, сякаш стените

„Спортно представителство М.Б.". Сега е „Представител­

и мебелите също бяха затаили дъх. Без да искам, пристъпих

ство М.Б.". Млъквам, докато траят аплодисментите в моя

към нея. Дали с това свое движение целях да я утеша, не

чест.

знам. Вероятно е било израз на егоизъм - утешителят често

- Хм - казах аз. - Чий е този британски акцент, на мо­

се нуждае от утешението повече от утешавания.

дерната Мадона ли?

- Недей - промълви тя.

-Позна ме от раз!

Спрях се.

Голямата Синди успешно имитираше всяка тоналност

- Моля те, остави ме сама - каза. - Само за мъничко,

на гласа, всеки акцент. Казвам „тоналност", защото, когато

може ли?

една жена е прехвърлила шейсет и пет години и сто и пет­

Кимнах с глава, макар тя да не гледаше към мен.

десет килограма, трудно може да имитира нечия убийстве­

- Разбира се - отвърнах. - Както кажеш.

на външност.

Тя не ми отговори, но за мен беше ясно. Тръгнах към

- Есперанца там ли е?

вратата и излязох от стаята.

- Заповядай.

Есперанца Диас, все още известна най-вече с професи­

оналния си прякор „Малката Покахонтас", ми беше парт­

ньор в бизнеса. Есперанца взе слушалката и каза:

- Откри ли нещо?

-Не.

Д Е В Е Т А Г Л А В А

- В такъв случай гледай много добре да оправдаеш

пребиваването си там. За днес имаше насрочени сума ти

срещи.

- Знам, съжалявам. Виж сега, трябва да ми изровиш

Отново бях на улицата. Вцепенен.

всичко, което можеш, за Рик Колинс.

Свих наляво и се озовах на площадче, на което изли­

- Кой е той?

заха пет улици. Настаних се в кафене на открито на име

- Бившият на Териса.

„Ла Буси". Обикновено обичам да наблюдавам хората, ала

- Човече, ти си на най-странното любовно рандеву, кое­

сега не можех да се съсредоточа. Мислех си за съдбата на

то може да съществува.

Териса. Вече я разбирах. Да промени живота си така, че да

Казах й какво се случи. Есперанца се умълча и с пълно

изглежда... всъщност как?

право. Тревожеше се за мен. Ако Уин е скалата в нашите

Извадих мобилния си телефон и понеже бях сигурен, че

отношения, то Есперанца е сърцето им.

ще ме разсейва, се обадих в офиса. Голямата Синди вдигна

Когато свърших с обясненията, тя рече: