Изгубена завинаги

- Жалко. И какво показват кръвните проби?

- Кога какво?

- Според мен - заговори той, докато се навеждаше да вле­

- Кога се е оженил?

зе през прозореца, - трябва да поговорим с Териса Колинс.

- Не знам.

- Мога ли да попитам за името на жена му?

- Карън Тауър.

Териса леко се усмихна.

- Познавате ли я?

- Познавам я.

О С М А Г Л А В А

Берлеан кимна с глава и потърка брадата си с ръка.

Очаквах да я попита откъде познава Карън Тауър, ала той

не го направи.

- Предварителните тестове на петната от кръв са готови.

Открихме я в същата килия, която обитавах и аз поло­

- Вече? - изненада се Териса. - Дадох кръв едва преди час.

вин час по-рано.

- Не, не пробите отпреди един час. Те ще са готови по-

Очите й бяха зачервени и подпухнали. Берлеан отключи

късно. Говоря за резултатите от онези, които открихме на

и всички преструвки паднаха. Тя се хвърли към мен и аз я

местопроизшествието.

подхванах. Зарови лице в гърдите ми и захлипа. Оставих я

- О !

да си поплаче. Берлеан стоеше и чакаше. Срещнах погледа

- Резултатите са доста любопитни.

му. Той отново сви рамене по онзи театрален начин.

Двамата чакахме. Териса преглътна, сякаш се готвеше

- Освобождаваме ви и двамата - заяви Берлеан. - Само

за удар.

при условие че оставите паспортите си при нас.

- По-голямата част от кръвта - всъщност почти всич­

Териса се дръпна и ме погледна. И двамата кимнахме с

ката - принадлежи на жертвата, на Рик Колинс - обясни

глава.

Берлеан. Сега тонът му бе премерен, сякаш се готвеше да

- Но преди това трябва да ми отговорите на още няколко

нагази в дълбоки води, за да ни съобщи резултатите. - Това

въпроса - заяви Берлеан. - Съгласни ли сте?

едва ли ще изненада някого.

- Разбирам, че съм заподозряна - каза Териса. - Бивша­

Ние продължавахме да мълчим.

та съпруга пристига в същия град след толкова много годи­

- Но върху килима имаше още едно петно, недалеч от

ни, разговаря с него по телефона и прочее. Няма значение,

трупа. Не знаем как е попаднало там. Първоначалната ни

просто искам да закопчаете убиеца на Рик. Така че можете

теория се основаваше на очевидните факти: Имало е борба.

да ме питате за всичко, инспекторе.

Рик Колинс се е борил и е ранил убиеца си.

66

67

- И сега? - попитах аз.

В стаята настъпи тишина.

- Първо, заедно с кръвта открихме и няколко руси косъ­

- Значи - продължи Берлеан, - вече знаем, че малката

ма. От дълга коса. Каквато обикновено имат жените.

дъщеричка на Рик е била на местопрестъплението и е била

- Жените могат да убиват.

ранена. Къде, предполагате, че е в момента?

- Разбира се.

Той млъкна.

* * *

- Но? - додадох аз.

- Но все още изглежда невъзможно кръвта да принадле­

Предпочетохме да се върнем в хотела пеша.

жи на убиеца.

Тръгнахме по „Понт Ньоф". Водата бе тинестозелена.

- Защо мислиш така?

Прозвучаха църковни камбанки. Хората се спираха по сре­

- Защото според ДНК анализа и кръвта, и русите косми

дата на моста да си правят снимки. Някакъв мъж ме помоли

принадлежат на дъщерята на Рик Колинс.

да ги щракна, както ми се стори, двамата с приятелката му.

Териса не изписка. Тя просто изстена. Коленете й се под­

Те се сгушиха един до друг, аз преброих до три и направих

косиха. Бързо я подхванах, преди да се е свлякла на пода.

снимката, а после ме попитаха дали имам нещо против да

Хвърлих въпросителен поглед към Берлеан. Той изобщо

ги фотографирам още веднъж, аз отново преброих до три

не бе учуден. Гледаше я с изучаващ поглед, преценяваше

и ги фотографирах, а после двамата ми благодариха и про­

реакцията й.

дължиха пътя си.

- Вие нямате деца, нали, госпожице Колинс?

Териса не бе промълвила нито дума.

И последната капка кръв се бе оттекла от лицето й.

- Гладна ли си? - попитах я.

- Ще ни дадете ли само миг? - помолих аз.

- Имаме нужда да повървим.

- Недей, добре съм - обади се Териса. Тя отново се из­

прави на крака и хвърли строг поглед към Берлеан. - Нямам

- Добре.

деца. Но този факт вече ви е известен, нали така?

По пътя от „Понт Ньоф" до „Рю Дофин", чак до фоайето

Берлеан не отговори.

на хотела, тя не се спря нито веднъж. Дежурният на рецеп-

- Копеле - озъби му се тя.

цията дружелюбно ни поздрави, ала тя го отмина, като го

Исках да попитам какво точно става, ала си казах, че

дари само с мимолетна усмивка.

сега е по-добре на мълча и да слушам.

Щом вратите на асансьора се затвориха, Териса се обър­

- Все още не успяваме да се свържем с Карън Тауър -

на към мен с думите:

заяви Берлеан. - Но предполагам, че тази дъщеря е и нейна?

- Нали искаше да знаеш тайната ми? Какво ме отведе

- Така мисля - отвърна Териса.

на онзи остров, защо през всичките тези години бягах и се

- А вие, разбира се, не знаехте нищо?

криех?

- Точно така.

- Ако искаш, ми кажи - отвърнах аз с тон, който дори

- Откога сте разведени с господин Колинс?

на мен ми се стори снизходителен. - Мога ли да помогна с

- От девет години.

нещо?

Писна ми.

- Не можеш. Но така или иначе трябва да узнаеш.

- Какво, по дяволите, става тук?

Качихме се на четвъртия етаж. Тя отвори вратата на ста­

Берлеан не ми обърна внимание.

ята, направи ми път да вляза и затвори след себе си. Стаята

- Значи дори бившият ви съпруг да се е оженил веднага

беше със стандартни размери, малка по американските