Изгубена завинаги

Бързо се обърнах назад. Фургонът бе дал заден и сега

Очите ми затърсиха пистолета. Както можеше да се

обръщаше. Огледах се за някоя улица или алея, по която

очаква, при удара той го бе изпуснал. Стоварих се върху

да свърна.

противника си. Масата бе върху лицето му. Тилът му се

Нищо. Или пък...?

удари в паважа и звукът от удара глухо отекна.

През улицата зърнах тесен път. Помислих си да пресе­

Спуснах се към пистолета.

ка, но щях да бъда изложен на куршумите. Фургонът се бе

Хората се разбягаха с писъци. Търкулнах се към оръ­

насочил към мен. Цевта на оръжието стърчеше през прозо­

жието, вдигнах го и продължих да се търкалям. Застанах

реца.

на коляно и се прицелих в мъжа с тъмните очила, който

Всеки можеше да го види.

чакаше на ъгъла.

Не спирах да тичам. Бях привел глава, сякаш така щях

Той също имаше пистолет.

да се превърна в по-незабележима цел. По улицата вървяха

- Стой! - извиках аз.

хора. Някои осъзнаха какво става и се изпокриха. Други се

Мъжът насочи пистолета си към мен. Не се поколебах.

блъскаха в мен и се просваха на земята.

Прострелях го право в гърдите.

- Залегни! - продължавах да крещя, защото трябваше

В мига, в който дръпнах спусъка, се изтърколих към сте­

все нещо да викна като предупреждение.

ната. Малкият зелен фургон даде газ и се насочи към мен.

Последва нов откос. Покрай ухото ми изсвистя куршум

Разнесоха се изстрели. Този път стреляха с нещо по-мощно

и дори усетих повея на вятъра в косата си. После дочух си­

от пистолет.

рените.

Стената се олющи от куршумения откос.

Отново онези ужасни френски сирени, къси и пронизи-

Чуха се още писъци.

телни, с чийто зловещ писък така и не свикнах.

Ох, човече, и през ум не ми мина подобно нещо. Бях си

Фургонът спря. Отидох встрани и се залепих за стената.

направил сметката само за моята особа. Но наоколо мина­

Фургонът профуча назад и се отправи отново към ъгъла. С

ваха пешеходци, а аз си имах работа с отявлени психопати,

пистолет в ръка аз се питах дали да не стрелям. Фургонът

на които не им пукаше, че могат да наранят околните.

се бе отдалечил, а по пътя имаше твърде много пешеходци.

Видях белязания, върху когото бях стоварил масата, да

Вече бях извършил достатъчно неразумни постъпки.

шава под нея. Слънчевите му очила бяха паднали. Кръвта

Не исках да избягат, ала не желаех по улицата да се раз­

шумеше в ушите ми. Чувах собственото си дишане.

летят още куршуми.

78

79

Задната част на фургона бавно се отвори. Отвътре се

Започнах да се съпротивлявам и усетих нещо остро да

появи мъж. Белязания се бе изправил. По лицето му имаше

ме мушка в бъбрека - вероятно полицейска палка. Това

кръв и аз се запитах дали не бях счупил носа му. За два дни

обаче не ме накара да спра.

два счупени носа. Добра работа, стига да ти се заплаща.

- Зеления фургон! - извиках.

Белязания се нуждаеше от помощ. Погледна надолу по

Зелени фургони - колкото щеш. Усетих как извиват ръ­

улицата в моя посока, ала аз бях твърде далеч и той не ме

цете зад гърба ми.

забеляза. Изпитах желание да му помахам с ръка. Отново

- Моля ви - можех да доловя лудия страх в собствения

чух сирените, приближаваха се. Обърнах глава и видях две

си глас и се помъчих да го укротя, - трябва да ги спрете!

полицейски коли да идват към мен.

Ала думите ми не предизвикаха никакъв ефект. Фурго­

Ченгетата изскочиха от колите с насочено към мен оръ­

нът бе изчезнал.

жие. За миг се изненадах, бях готов да им обясня, че съм

Затворих очи и се опитах да повикам обратно в паметта

от добрите, но после всичко се изясни. Бях въоръжен. Бях

си онази частица от секундата. Защото онова, което зърнах

застрелял някого.

в задната част на фургона - или което си мислех, че виж­

Ченгетата изкрещяха нещо, което взех за команда да

дам, - точно преди вратите на автомобила да се затворят и

остана на място и да вдигна високо ръце и аз се подчиних.

да го погълнат, бе момиче с дълга руса коса.

Пуснах пистолета си на паважа и приклекнах на едното си

коляно. Ченгетата се затичаха към мен.

Погледнах към фургона. Исках да го посоча на полица­

ите, да им кажа да го последват, но добре знаех за какво

щеше да се приеме всяко мое движение. Полицаите крещя­

ха и ми даваха някакви указания, ала тъй като не ги разби­

Д Е С Е Т А Г Л А В А

рах, стоях и не мърдах.

После зърнах нещо, което ме накара да пожелая отново

да взема оръжието си в ръка.

Вратата на фургон бе отворена. Белязания се изтърколи

Два часа по-късно вече се намирах в зловонната килия

вътре. Другият мъж скочи зад него и започна да затваря

на „Ке дез'Офевр" 36.

вратите, докато фургонът тръгваше. Ракурсът се смени

Полицаите дълго ме разпитваха.

и за един миг - дори още по-малко, може би за части от

Разказах им всичко с прости думи и ги помолих да по­

секундата, - успях да хвърля поглед във вътрешността на

викат Берлеан. Когато им казах да открият Териса Колинс в

автомобила.

хотела - тревожех се, че онези, които ме бяха проследили,

Бях далеч, вероятно на седемдесет-осемдесет метра от

може да се заинтересуват и от нея, - постарах се гласът ми

него, така че е възможно да съм сгрешил. Може би ми се

да звучи спокойно, непрекъснато им повтарях номера на

привиждаше.