Изгубена завинаги

след развода ви, дъщеря му не би могла да е на повече от,

стандарти, с извито стълбище, което водеше към таванска

да речем, осем години?

стая, както можех да предположа. Много напомняше на па-

68

69

рижко жилище от XVI век, но с широкоекранен телевизор

колеж в североизточната част на страната. Когато пристиг­

с вградено видео.

нах там, бях заключила колана на целомъдрието си подобно

Териса отиде до прозореца, така че да е далеч от мен.

на мнозина като мен и единственият ключ от него бе в ръ­

- Сега ще ти каж^а нещо, става ли? Но най-напред искам

цете на куортърбека - приятеля ми от гимназията. Двамата

да ми обещаеш.

с него възнамерявахме да станем изключение от правилото

- Какво?

и да поддържаме връзка от разстояние дълго време.

- Обещай ми, че няма да се опитваш да ме успокояваш -

Аз също познавах този тип момичета от „Дюк".

каза тя.

- И колко, мислиш, продължи това? - попита ме тя.

- Не разбирам.

- Два месеца?

- Познавам те. К^ато чуеш историята ми, ще протегнеш

- По-скоро един. Срещнах Рик. Беше като вихър. Тол­

ръце към мен. Ще искаш да ме прегърнеш, да ме утешиш -

кова умен, забавен и секси! Не бях виждала друг като него..

просто си такъв. Недей- Каквото и да сториш, ще е грешка.

Той бе най-радикално мислещият студент в кампуса, пък

- Добре - съгласих се аз.

и тези къдрици, пронизващите му очи и брадата, която ме

- Обещай ми.

дращеше при целувките...

- Обещавам.

Гласът й стихна.

Тя се сви още по-надалеч в ъгъла. По дяволите с послед­

- Не мога да повярвам, че е мъртъв. Ще ти прозвучи ба­

ствията - исках да я прегърна още на мига.

нално, но Рик бе много специален. Беше вежлив до мозъка

- Не си длъжна д;а го правиш - казах аз.

на костите. Вярваше в справедливостта и хуманността. А

-Длъжна съм. Сгямо не знам как.

някой го е убил. Някой нарочно е прекъснал живота му.

Не казах нищо.

Мълчах.

- Запознах се с Р)ик, когато бях студентка в първи курс.

- Разказвам разхвърляно - заяви тя.

Израсла съм в ШецДи Хилс, щата Индиана, и нещата при

- Няма закъде да бързаш.

мен тръгнаха по обичайния начин: Кралицата на бала се

- Напротив. Това трябва да свърши. Ако се забавя, ще

запознава с известния куортърбек, най-вероятно я чакат

спра и ще се разпадна отвътре, а ти никога няма да ме

успех след успех, с.ладка е като бонбонче. Бях от онези

събереш. Навярно Берлеан вече го знае. Затова ме пусна

досадни миловидни момичета, които се учеха усърдно,

на свобода. Така че, нека ти разкажа накратко. Двамата с

притесняваха се пре,ди всеки изпит и предаваха тестовете

Рик се дипломирахме, оженихме се и започнахме работа

си по-рано от останалите.

като репортери. Накрая направихме кариера в Си Ен Ен -

Усмихнах се.

аз пред камера, а Рик зад камера. Вече знаеш тази част от

- Бях от онези хубавички момичета, които държаха

живота ми. После решихме да създадем семейство. Поне

околните да се разравят и под повърхността, за да се убе­

моето желание беше такова. Мисля, че Рик не беше толкова

дят, че не са само хубавички. И ти ги познаваш.

сигурен, а може и да е предчувствал какво има да става.

Познавах ги. На рякои думите й можеха да им звучат

Териса се приближи до прозореца, леко дръпна завесата

нескромно. Но си бя#а чистата истина. Изразяваха нейната

на една страна и погледна навън. Направих крачка към нея.

искреност. Подобно на Париж, Териса също не оставаше

Не знам защо. Понякога чувствам нужда да направя това

сляпа за външните са достойнства, нито се правеше, че не

движение.

ги забелязва.

- Имахме проблеми със зачеването. Казаха ми, че не било

- И така, боядисай русата си коса в кафяво, за да имам

рядко явление..Много двойки имали същите проблеми. Но

по-интелигентен вид, и отидох да уча в малкия либерален

когато ти дойде до главата, струва ти се, че всяка срещна-

70

71

та жена е бременна. Плодовитостта е един от проблемите,

изглежда дъщеря ми. Седемнайсетгодишна, сега щеше да

които с времето стават все по-важни. Всяка срещната жена

завършва горния курс на гимназията. Най-после щеше да е

бе майка, а всяка майка беше щастлива, животът й бе запъл­

преминала опасната момичешка възраст. Трудните години

нен и всичко си бе в реда на нещата. Започнах да избягвам

на съзряването щяха да са отминали и тя щеше да се е пре­

приятелите. Бракът ни страдаше. Сексът изгуби смисъла си.

върнала в истинска красавица. Щяхме да сме приятелки.

Почувствах се самотна. Спомних си, че бях правила матери­

Щеше да е готова да влезе в университета.

ал за самотните майки в Харлем, за шестнайсетгодишните

Очите ми се напълниха със сълзи. Пренесох тежестта си

момичета, които забременяваха толкова лесно, и ги намра­

върху левия крак. Очите на Териса бяха сухи. Тръгнах да

зих, защото, кажи ми, нима беше справедливо?

ставам. Тя обърна глава към мен. Не, нямаше сълзи. Имаше

Бе застанала с гръб към мен. Седях в ъгъла на леглото.

нещо по-лошо. Тотална разруха, при която сълзите изглеж­

Щеше ми се да видя лицето й, поне част от него. От място­

даха безсилни и не на място. Тя вдигна длан към мен като

то си можех да зърна само малка частица от него, може би

да беше кръст, а пък аз - вампир, от когото искаше да се

четвъртината от цялото.

предпази.