Изгубена завинаги

на второто позвъняване.

- Казваш, че в този момент Териса е заподозряна?

- Тук е представителството на М.Б.

- Не съм съвсем сигурен.

„М" означаваше „Майрън", а „Б" - „Болитар". Използ­

- Но цялата работа прилича на убийство и отвличане

ваме думата „представителство", тъй като работата ни е

или нещо от този род, така ли?

да представляваме личности. Макар да бях измислил име-

- Така мисля.

74

75

- В такъв случай не виждам защо трябва да се замесваш.

Отпуснах длани върху масата и се помъчих да дишам

Станалото не се отнася пряко до нея.

равномерно. Вдигнах очи и срещнах неговите. Бързо пре­

- Разбира се, че се отнася.

цених околната обстановка. На ъгъла се шляеше мъж с

-Как?

тъмни очила и полагаше огромни усилия да се прави, че не

- Рик Колинс й се обадил. Казал, че е спешно, че ще

ни наблюдава.

промени всичко, а сега е мъртъв.

- Слушай ме или ще те осмъртя.

- И какво точно планираш да свършиш там? Да просле­

- Което е обратно на „съживя" ли?

диш убиеца ли? Нека го направи френското ченге. Защо не

- Какво?

се прибереш?

- Да осмъртиш някого е обратно на това да го съживиш -

- Искам да се поразровиш. Само това. Да разбереш нещо

казах аз и додадох:

повече за жена му и детето, става ли?

- Няма значение.

- Добре, де. Да кажа ли на Уин?

- Виждаш ли зелената кола на ъгъла?

-Не.

Виждах я - недалеч от мъжа със слънчевите очила, кой­

- Прибирай се. Най-добре е да си дойдеш.

то се правеше, че не гледа към нас. Приличаше на малък

- Ще поостана - казах аз.

фургон. Отпред седяха двама мъже. Запаметих номера и

Прекъснахме разговора. И сега какво? Есперанца беше

започнах да обмислят следващия си ход.

права. Това не беше моя работа. Ако можех да бъда по­

- Виждам я.

лезен на Териса, добре, тогава би било логично да остана.

- Ако не искаш да те застрелям, следвай точно указани­

Ала нямах представа как бих могъл да й помогна, освен да

ята ми. Сега ще станем бавно и ти ще влезеш през задната

внимавам да не се озове в още по-голяма беда, да не бъде

врата на фургона. Няма да вдигаш шум...

въвлечена в убийство, което не е извършила. Берлеан не бе

И тъкмо в този момент разбих лицето му в масата.

от онези, които биха могли да я насочат по правилния път.

Още щом той седна до мен, започнах да преценявам

С периферното си зрение забелязах, че някой седна до

различните възможности, с които разполагам. Вече знаех:

мен на масата.

планират да ме отвлекат. Ако вляза във фургона - край.

Обърнах се и видях мъж с късо подстригана и щръкнала

Нали сте чували, че когато някой изчезне, първите чети-

като стърнище коса. По черепа му имаше белези. Тенът му

рийсет и осем часа са фатални за него? Не ви се казва само

бе тъмен, маслинен, и когато се усмихна, в устата му про­

едно - вероятно защото е ясно като бял ден, - че с всяка

блесна златен зъб, който прилягаше на златната верижка,

изминала минута вероятността да те открият става все по-

висяща на врата му. Вероятно някои го намираха доста ху­

далечна.

бав, ала хубостта му бе опасна като привлекателността на

Така беше и в този случай. Ако ме напъхат в автомо­

лошо момче. Под разкопчаната си сива риза с къси ръкави

била, всеки шанс да бъда открит изчезва. В мига, в който

бе облякъл бяла фланелка. Носеше черни панталони.

стана и го последвам към колата, преимуществото ще е на

- Погледни под масата - ми каза.

тяхна страна. Той не очаква да го нападна. Мисли си, че

- Ще ми покажеш пикалото си ли?

го слушам най-внимателно. Не представлявам заплаха за

- Погледни или ще умреш.

него. И той продължава да се упражнява в предварително

Не говореше с френски акцент - в говора му имаше нещо

подготвената си реч.

меко и рафинирано. Почти като на британец, или може ми

Така че използвах елемента на изненада.

на испанец - нещо аристократично. Дръпнах стола си назад

Той бе отместил поглед встрани само за миг, за да е си­

и погледнах. Беше насочил пистолет към мен.

гурен, че фургонът е на мястото си. Това ми и трябваше.

76

77

Вече държах здраво масата. Напрегнах мускулите на кра­

Трябваше да продължа.

ката си. Връхлетях го от седнало положение.

- Не мърдай! - извиках аз, а после, тъй като и в най-

Масата се стовари върху физиономията му. В същия миг

критичните моменти на човек му хрумват странни неща,

отскочих встрани за всеки случай - ако случайно натисне

се запитах как командата ми би прозвучала на френски или

спусъка.

дали изобщо би могла да се преведе. Хей, куршумите от ав­

Не му оставих никакъв шанс.

томата за малко да дадат отговор на всичките ми въпроси.

Под дрехите бях навил синджир около тялото си - раз­

Приведох се и се затичах в посока, обратна на онази, в ко­

махах го. Ако до този миг противникът ми имаше само бе­

ято се движеше фургонът, към мястото, където преди това

лези върху главата, сега целта ми бе ясна - да го осакатя. Да

бе паркиран. Гумите изсвистяха. Чуха се още гърмежи. За­

го нараня, да го обезсиля по някакъв начин. Но освен него

вих зад ъгъла и продължих да тичам. Бях излязъл отново на

ме чакаха поне още трима като него. Надявах се, че ще се

„Рю Дофин". Хотелът бе на стотина метра пред мен.

разпръснат, ала не можех да разчитам на това.

Ами сега?

Имах право. Защото те не се разпръснаха.