Изгубена завинаги

- Момчета, трябва да откриете зеления фургон.

лежи на дъщерята на Рик Колинс - захванах аз.

- Вече го открихме - отвърна Берлеан.

- Така е.

Приближих се още малко към плексигласовата врата.

- И няма никакво съмнение?

- Бил е нает - уточни Берлеан. - Открихме го празен на

- Няма.

международното летище „Шарл дьо Гол".

- А дългият рус косъм е бил слепнал с капката кръв? -

- С кредитна карта ли са го наели?

попитах.

- Да, под фалшиво име.

-Да.

- Ще трябва да преустановите всички полети извън

- Значи Рик Колинс има дъщеря с дълга руса коса - из­

страната.

рекох аз повече на себе си, отколкото на него. Не ми отне

- От най-голямото летище? - намръщи се Берлеан. -

много време да измисля друг сценарий. Може би защото се

Нещо друго да спрем?

намирах във Франция, страната на извънбрачната любов.

- Исках да кажа...

Дори бившият президент си имаше любовница, нали така?

- Минаха два часа. Ако са искали да отлетят, вече са

- Още едно семейство? - предположих аз.

заминали.

Разбира се, не се случваше единствено с французите.

В стаята влезе едно ченге, подаде лист хартия на Берле­

Ами онзи нюйоркски политик, когото хванаха да кара ав­

ан и излезе. Берлеан го огледа.

томобила си пиян към второто си семейство? Не един мъж

- Какво е това? - попитах.

си има любовница, от която му се е родило дете. Като доба­

- Менюто за вечеря. Приготвят храната ни в ресторант.

вим и казаното от Берлеан относно брачните затруднения

Не обърнах внимание на плоската му шега и казах:

между Рик Колинс и Карън Тауър, картината става пълна.

- Сам знаеш, че това не е съвпадение. Във фургона зър­

Разбира се, имаше и още дупки за запълване, като напри­

нах русокосо момиче.

мер защо Колинс се е обадил на Териса, първата си жена, за

Той продължи да чете написаното върху листа.

са й каже, че трябва на всяка цена да дойде в Париж.

- Вече го спомена.

Залових се да обяснявам теорията си на Берлеан, ала

- Може да е била дъщерята на Колинс.

като видях, че не я слуша с внимание, млъкнах.

- Едва ли - отвърна Берлеан.

- Какво пропускам? - попитах.

Аз чаках.

Мобилният му телефон забръмча. Берлеан отново заго­

- Свързахме се с жена му - уведоми ме Берлеан. - С Ка-

вори на френски, като ме остави в пълно неведение. Като

рън Тауър. С нея всичко е наред. Дори не знаеше, че мъжът

се прибера, ще трябва да се снабдя със записи на уроци по

й е в Париж.

френски език или да взема някои други мерки. Той свърши

84

85

да говори, бързо отключи вратата на килията и ми махна

За жалост камерата беше твърде далече и предметите не

с ръка да изляза. Подчиних се. Той с бърза крачка тръгна

се виждаха добре. На изображението имаше трима мъже.

надолу по коридора.

Единият си прикриваше лицето с нещо бяло, вероятно риза,

- Берлеан?

и кръвта не се виждаше. Белязания.

- Хайде. Трябва да ти покажа нещо.

Кимнах с глава.

Върнахме се в стаята, на която пишеше „Група Бер­

С тях беше и русокосото момиче, но аз чак сега схва­

леан". Льофевр беше вътре. Той ме погледна така, сякаш

нах въпроса. От този ъгъл - откъм гърба - не можех да

току-що се бях пръкнал от задника на най-злия му враг. На­

отгатна възрастта му, ала със сигурност не беше нито на

гласяваше новия монитор на компютъра - плосък и може

седем, нито дори на десет или дванайсет, освен ако не бе

би седемдесет и пет сантиметра широк.

израснало много на височина. Беше девойка. По дрехите

- Какво става? - попитах аз.

изглеждаше на не повече от деветнайсет, много млада, но

Берлеан седна пред клавиатурата. Льофевр се отдръпна.

едва ли бе възможно да се каже със сигурност.

В стаята имаше още две ченгета. Те също се бяха дръпнали

Русокосата вървеше между двамината яки мъже. Беля­

до стената. Берлеан погледна монитора, после сведе очи към

зания се виждаше далеч вдясно.

клавиатурата. Намръщи се. На бюрото му имаше поставка за

- Това са те - казах, после додадох: - За каква възраст

салфетки. Той измъкна една и започна да бърше клавиатурата.

говорим при девойката? Седем или осем. Русата коса, пред­

Льофевр каза нещо на френски, което ми прозвуча като

полагам. Тя ме заблуди. Реагирах по-буйно от необходи­

жалба.

мото.

Берлеан изстреля нещо в отговор, като сочеше към кла­

- Не съм толкова сигурен.

виатурата. Щом свърши с бърсането, той започна да пише.

Погледнах към Берлеан. Той свали очилата си, постави

- Русото момиче във фургона - обърна се Берлеан към

ги на масата и затърка лицето си с две ръце. Излая нещо на

мен. - На каква възраст ти се стори?

френски. Тримата полицаи, включително Льофевр, излязо­

- Не мога да кажа.

ха от стаята. Останахме сами.

- Помисли си.

- Какво, по дяволите, става? - попитах.

Напрегнах се, поклатих глава.

Той спря да търка лицето си и ме погледна.

- Зърнах само дълга руса коса.

- Нали знаеш, че никой в кафенето не е забелязал мъжа

- Седни - покани ме той.

до теб да държи пистолет?

Придърпах един стол. Той отвори електронната си поща

- Разбира се, че не са видели. Криеше го под масата.

и повика някакъв файл.

- Повечето хора в твоето положение биха вдигнали без­

- Чакам още видеоматериали - каза. - Но тук се вижда

ропотно ръце и тихо биха тръгнали към фургона. Нямаше

най-ясно.

дори да им хрумне да разбият физиономията на човека с

- Какво е това?