Изгубена завинаги

масата, да грабнат оръжието му и да застрелят съучастника

- Наблюдателна камера от летище „Дьо Гол".

му по средата на булеварда.

На монитора се появи цветна фотография - очаквах да

Чаках да продължи. Но когато не го направи, рекох:

видя нещо размазано в черно и бяло, ала образът бе ясен.

- Какво да кажа? Аз съм губещият.

Безброй много автомобили - аха!, виждаше се паркингът -

- Мъжът, в когото стреля - не е бил въоръжен.

и много народ. Присвих очи.

- Но в мига на стрелбата беше. Придружителите му

Берлеан посочи горе вдясно.

грабнаха пистолета, преди да избягат. Знаеш го, Берлеан.

- Те ли са?

Сигурен си, че не си измислям.

86

87

Седяхме и мълчахме. Берлеан се взираше в монитора.

- Едва ли.

- Какво чакаме?

- Но е възможно, нали?

- Видеоматериала - отвърна той.

- Така е. Имах един случай, при който задържахме за­

- На какво?

подозрян въз основа на предварителен анализ като този.

- На русокосото момиче.

Оказа се обаче, че не е той, а брат му. Спомням си и един

- Защо?

случай за бащинство, в който жената съдеше любовника си.

Той не отговори. Изминаха още пет минути. Аз го об­

Мъжът твърдеше, че детето не е от него. Предварителният

сипвах с въпроси. Берлеан ги пропускаше покрай ушите

ДНК анализ не показа нищо, но при по-внимателен прочит

си. Най-после се чу звън и на екрана се появи много крат­

се оказа, че баща на детето е бащата на любовника.

ко видео от паркинга. Той натисна копчето и се облегна

Замислих се.

назад.

- Териса Колинс има ли сестри? - попита Берлеан.

Сега виждахме по-ясно русокосото момиче. Тя наистина

- Не знам.

нямаше двайсет години - беше може би на шестнайсет или

Берлеан се намуси.

седемнайсет. Имаше дълга руса коса. Бе заснета от доста

- Какво има? - попитах.

голямо разстояние и чертите й не можеха да се видят от­

- Отношенията между двама ви са наистина специални.

близо, но в нея имаше нещо познато - в стойката на главата

Пропуснах забележката покрай ушите си.

й, в изправената походка, в съвършената осанка...

- Сега какво?

- Направихме предварителен ДНК анализ на петното

- Трябва да позвъниш на Териса Колинс - каза Берлеан. -

кръв и русия косъм - каза Берлеан.

За да я поразпитаме още малко.

Температурата в стаята сякаш падна с десет градуса. С

- Защо вие не й позвъните?

мъка откъснах очи от монитора и го погледнах.

- Опитахме се. Не вдига телефона си.

- Не само че е негова дъщеря - уведоми ме Берлеан и

Той ми върна мобилния. Включих го. Едно пропуснато

посочи изображението на монитора. - Тя е дъщеря и на

обаждане. Не натиснах веднага бутона, за да разбера кой ме

Териса Колинс.

е търсил. Имаше нещо като ненужна поща, надписът гласе­

ше: „Когато Пеги Лий пееше: „ Това ли е всичко? ", имаше

предвид змията в гащите ти ли? Твоята малка Пиш-Пиш

търси виагра на 86BR22.com ".

Берлеан го прочете над рамото ми.

- Какво означава това?

Е Д И Н А Й С Е Т А Г Л А В А

- Едно от старите ми гаджета.

- Отвръща на твоя отколешна молба - каза Берлеан. -

Очарователно.

Набрах номера на Териса. Сигналът прозвуча няколко

Мина доста време, преди да дойда на себе си.

пъти, после се включи гласовата поща. Оставих й съобще­

- Ти каза, че анализът е предварителен.

ние и затворих телефона.

Берлеан кимна с глава.

- А сега?

- Окончателните ДНК анализи ще отнемат още няколко

- Знаеш ли как се проследява местонахождението на

часа.

мобилен телефон? - попита Берлеан.

- Значи може и да грешиш.

- Знам.

88

89

- Тогава вероятно ти е известно, че докато мобилният

- Където ще можеш да ме подслушваш - забелязах аз.

е включен, дори да не се води разговор по него, можем да

- Приеми го, както щеш - каза Берлеан. - Ако имаш къс­

засечем координатите му и да разберем къде се намира

мет, може и да разбера това-онова.

притежателят му.

Процедурата по освобождаването ми отне двайсетина

- Известно ми е.

минути. Тръгнах надолу по „Ке дез'Офевр" в посока на

- Така че, нямахме никакви притеснения относно место­

Понт Ньоф. Питах се колко ли време ще отнеме. Имаше,

нахождението на госпожица Колинс. Разполагаме с подобна

разбира се, вероятност да съм поставен под наблюдение от

технология. Ала преди около час тя изключи телефона си.

Берлеан, ала според мен бе малко вероятно.

- Може би батерията й се е изтощила - предположих аз.

Отпред видях автомобил с номер 97 CS 33.

Берлеан свъсено ме погледна.

Ако това беше код, нещата, разбира се, щяха да са съв­

- А може би просто се е нуждаела от време. Сигурно й

сем прости. Странното съобщение съдържаше номер 86 BR.

е било много трудно да ми разкаже за автомобилната зло22. Трябваше само да добавя по една единица към всяка

полука.

цифра. Осмицата става деветица. „В" се превръща в „С".

- Значи какво? Изключила е телефона си, за да избяга

Когато се приближих, от стъклото до шофьорското място

от спомените?

се плъзна лист хартия и падна на земята. Бележката бе при­

- Точно така.

крепена към монета, за да не я отвее вятърът.

- Вместо просто да изключи звънеца - продължи той, -

Въздъхнах. Първо простият код, а сега и това. Толкова

госпожица Колинс си е изключила телефона?

ниско ли е паднал Джеймс Бонд?