Изгубена завинаги

- Не ти се вярва, така ли?

Вдигнах бележката от земята.

- Моля те. Все още можем да проследим обажданията

„УЛИЦА „ПОНТ НЬОФ" № 1, ПЕТИ ЕТАЖ. ХВЪРЛИ

й и да разберем на кого е звъняла и кой й е звънял. Пре­

ТЕЛЕФОНА СИ ПРЕЗ ЗАДНОТО СТЪКЛО НА АВТО­

ди около час госпожица Колинс е получила единственото

МОБИЛА."

обаждане за деня.

Така и направих. Колата потегли заедно с мобилния ми,

-От?

който бе включен. Нека сега го проследят. Свих вдясно. На

- Не мога да кажа. Номерът ни запрати чак в Унгария,

указания адрес се издигаше сградата на ,Дуи Вюитон"1, онази

в някакъв уебсайт, а после изгубихме следата. Обаждането

със стъкления купол на покрива. Универмагът „Кендзо" се

траеше само две минути. След това тя изключи телефона.

намираше на най-долния етаж и още щом отворих вратата, се

По същото време се е намирала в Музея на Роден. Нямаме

почувствах не на място. Влязох в стъкления асансьор и раз­

представа къде е в момента.

брах, че на петия етаж е разположен ресторант на име „Конг".

Не казах нищо.

Когато асансьорът спря, на вратата ме посрещна служи­

- Какво ти се върти в главата?

телка, облечена в черно. Беше висока над метър и осемде­

- Относно Роден ли? Харесвам неговия „Мислител"1.

сет, носеше много тясна и впита черна рокля; на ширина

- Ще ме убиеш, Майрън. Наистина ли ти харесва?

жената бе колкото шнура на нощната ми лампа.

- Ще ме задържиш ли?

- Господин Болитар? - попита тя.

- Паспортът ти е у мен. Може да си тръгнеш, но, моля

- Аз съм.

те, остани в хотела си.

- Оттук.

1 Огюст Роден (1840-1918), френски скулптор, един от осно1 Френска компания за луксозна мода и висококачествени ко­

воположниците на импресионизма в скулптурата. - Б. пр.

жени изделия. - Б. пр.

90

91

Тя ме поведе нагоре по стълбите, които излъчваха флуо­

Поклатих глава.

ресцентна зелена светлина и стигаха до стъкления купол.

- Не гледам френски филми.

Бих могъл да нарека ресторант „Конг" ултрамодерен, ала

- Или - дълбоко въздъхна Уин - може би си си спомнил

той далеч надхвърляше това определение - приличаше

как Сара Джесика Паркър седна да се нахрани тук в послед­

на постмодерно ултрасъвременно заведение. Декорът бе

ната серия на „Сексът и градът".

в стил футуристична гейша. От плазмените телевизионни

- Бинго! - зарадвах се аз.

монитори ми намигаха безупречни азиатки. Столовете

Специалитетът „Фоа гра", или „гъши дроб" за непосве­

бяха изработени от акрилна гума - бяха прозрачни, с отпе­

тените, пристигна. Умирах от глад и започнах. Наясно съм,

чатани върху тях лица на красиви жени със странни при­

че активистите от организацията за защита на животните

чески. Лицата сияеха, сякаш зад всеки отпечатък светеше

ще ме разпънат на кръст, но не мога да не си го призная.

електрическа крушка. От тях се излъчваше нещо зловещо.

Обожавам „Фоа гра". Уин беше налял от червеното вино.

Над главата ми висеше огромен гоблен, на който бе из­

Отпих от чашата си. Не съм специалист, ала имаше вкус на

образена гейша. Клиентите също бяха накипрени, ами да,

грозде, изстискано от самия Бакхус1.

като служителката до асансьора - в модно черно облекло.

- Предполагам, че вече знаеш тайната на Териса - каза

Но онова, което привличаше клиентелата, което събираше

Уин.

хората на това място, бе убийственият изглед към Сена -

Кимнах с глава.

почти същият като гледката, откриваща се от покрива на

- Предупредих те, че е необикновена.

полицейското управление. А там, на предната маса, откъ­

- Как си я научил?

дето Париж се виждаше най-добре, седеше Уин.

- Не беше много трудно - отвърна Уин.

- Поръчах ти „Фоа гра"1 - рече той.

- Ще те питам другояче. Защо ти е трябвало да я знаеш?

- Скоро старият ни номер ще стане известен.

- Преди девет години ти избяга с нея - напомни ми Уин.

- Но още никой не го е разгадал.

-И?

Настаних се на стола срещу него.

- Дори не ми каза, че тръгваш.

- Това място ми изглежда доста познато.

- Отново питам: и?

- Виждал си го в един френски филм с Франсоа Клузе и

- Тогава беше уязвим и аз направих някои проучвания.

Кристин Скот Томас2. - каза Уин. - Седяха на същата тази

- Не ти е било работа да го правиш - забелязах аз.

маса.

- Вероятно си прав.

- Кристин Скот Томас във френски филм?

Продължихме да се храним.

- Дълги години е живяла тук и свободно говори френски.

- Кога пристигна? - попитах.

Уин е наясно с неща от този род и аз не знам откъде.

- След като се обади, Есперанца ми позвъни. Направих

- Както и да е - продължи той. - Вероятно тази е причина­

обратен завой със самолета и тръгнах насам. Щом прис­

та, поради която ресторантът ни причинява усещане за „дежа

тигнах в хотела ти, тъкмо те бяха арестували. Обадих се

вю"3, ако искаме да си останем в обсега на френския език.

тук-там.

- Къде е Териса?

1 Гъши дроб - култов деликатес за французите. - Б. пр.

Предполагах, че именно Уин й се бе обадил и я бе изка2 Става въпрос за филма „Не казвай на никого" от 2006 година

рал от равновесие.

по трилъра на Харлан Коубън със същото заглавие. - Б. пр.

- Много скоро ще се срещнем с нея. Напълни ми чашата.

3От френски: „вече видяно". Използва се като термин в пси­

хологията. — Б. пр.

1 Древногръцки бог на виното. - Б. пр.

92

93

Напълних я. Той събра връхчетата на пръстите си и не

- Казвай.