Изгубена завинаги

каза нищо. Винаги заемаше тази поза. В нея аз изглеждах

Мразя това му обръщение.

смехотворно. Но на него, с тези лакирани нокти, му оти­

Затвори телефона.

ваше някак си. Като видя пълната си чаша, одобрително

- Значи, в Лондон.

възкликна:

- Само ти казах...

- Ха така!

Уин стана от мястото си.

- Добър резултат.

- В мазето на тази сграда има тунел. Той води до съсед­

- Какво знаеш за автомобилната катастрофа? - попита той.

ната сграда - на Самаряните. Там ме чака кола. Самолетът

- Само онова, което току-що споделих с теб.

ми се намира на малко летище близо до Версай. Териса е

- Териса не е видяла тялото - каза Уин. - Доста любо­

там. Приготвил съм лични документи и за двама ви. Побър­

питен факт.

зай, моля те.

- Две седмици е била в безсъзнание. Трупът е трябвало

- Какво се е случило?

да бъде погребан.

- Това е важната причина, поради която държа да

- И все пак - размърда пръсти Уин. - Нали бившият й,

продължим търсенето. Мъжът, срещу когото стреля само

който вече е мъртъв, й е казал, че онова, което ще й при­

преди няколко часа, е издъхнал. Полицията те издирва за

знае, ще промени всичко?

убийство. Според мен трябва да се задействаме, за да из­

И аз си го бях помислил. Сетих се за странния тон на

чистим името ти.

гласа му, за паниката му.

- Трябва да има някакво друго обяснение. Както вече

казах, ДНК анализите са предварителни.

- Сигурно си наясно, че ченгетата те освобождават с

надеждата да ги отведеш при Териса.

- Знам.

Д В А Н А Й С Е Т А Г Л А В А

- Но това няма да стане - забеляза Уин.

- И това ми е ясно.

- И така, каква ще е следващата ни стъпка? - попита той.

Въпросът му ме изненада.

Когато съобщих на Териса за ДНК анализа, очаквах дру­

- Нали няма да ме уговаряш да спра да й помагам?

га реакция.

- Каква полза, ако го направя?

Двамата седяхме в салона на самолета на Уин - боинг

- Вероятно никаква.

за бизнес полети, който наскоро бе купил от някакъв рап

- Тогава можем да се позабавляваме - предложи Уин. -

певец. Креслата бяха широки, кожени. В салона имаше ши-

Има и още една важна причина, поради която можем да

рокоекранен телевизор, диван, подът бе покрит с плюш, а

продължим търсенето.

стените бяха декорирани с дърво. В задната си част самоле­

- И каква е тя?

тът разполагаше с трапезария и отделна спалня.

- После ще ти кажа. А сега накъде, приятелю?

Ако още не сте разбрали, Уин е състоятелен.

- Не знам със сигурност. Бих искал да разпитам жената

Спечели парите си по най-старомодния начин: наследи

на Рик Колинс - тя живее в Лондон, - ала Берлеан задържа

ги. Семейството му притежаваше инвеститорски фонд,

паспорта ми.

един от водещите на Уолстрийт, а Уин бе взел милиардите

Мобилният на Уин изчурулика. Той го вдигна и изстреля:

им и ги бе умножил.

94

95

„Обслужващата полета" - поставям го в кавички, тъй

-Да.

като уменията й по безопасност при пътуване със самолет

Думите ми сякаш не достигнаха до съзнанието й. Териса

ми изглеждаха твърде съмнителни, - бе потресаваща азиат-

присви очи, сякаш не чу добре. В погледа й усетих леко

ка, млада и, доколкото познавах Уин, вероятно доста гъв­

потрепване. И това бе всичко.

кава. На табелката с името й бе написано „МИЙ". Сякаш

- Но как е възможно?

бе извадена от реклама на „Пан Ам" от 1968 година - строг

Не казах нищо, само леко свих рамене.

костюм, бухнала блузка в подходящ свят, дори същата

Никога не подценявайте силата на отричането. Териса

плоска шапчица без козирка.

се отърси от неприятното усещане и ме заля с най-различни

въпроси като същинска репортерка. Казах й всичко, което

Докато заемахме местата си, Уин рече:

ми бе известно. Дишането й се учести. Стараеше се да се

- Шапчицата.

държи, толкова много се мъчеше, че устните й затрепериха.

- Да - отвърнах. - Дава завършен вид на картинката.

- Харесва ми да я гледам с тази шапчица и държа да я

Но сълзи нямаше.

носи по време на целия полет.

Искаше ми се да протегна ръка и да я докосна, без да

- Моля те, не навлизай в повече подробности - заявих аз.

знам защо. Така че зачаках. Нито аз, нито тя го изрече на

Уин се ухили.

глас, сякаш самите думи можеха да избухнат и да разкъсат

тънката обвивка на надеждата. Но тя бе тук, очевидната

- Казва се Мий.

истина бе между нас, ала и двамата се стараехме да не я

- Прочетох на табелката.

забелязваме.

- Не става въпрос за теб, Майрън, а за Мий. Харесва ми

да получавам чувствено познание в компанията на Мий.

Някои от въпросите на Териса бяха доста целенасочени;

очевидно бе гневна от факта, че бившият й съпруг Рик се

Погледнах го, без да казвам нищо.

бе озовал на това място, като не й бе оставил никаква на­

- Аз и Мий ще се оттеглим в задната част, така че двама­

дежда. Накрая се облегна назад, прехапа долната си устна

та с Териса ще останете насаме.

и затвори очи.

- В задната част ще рече в спалнята, така ли?

Уин ме тупна по гърба.

- И сега къде отиваме? - попита тя.

- Погрижи се за себе си, Майрън. А пък аз ще се погри­

- В Лондон. Мислех си, че може би трябва да поговорим

жа за Мий.

със съпругата на Рик.

- Карън.

- Престани, моля те.

Настаних се зад него. И Териса беше тук. Разказах й за

- Познаваш ли я?

нападението срещу мен и за последвалата престрелка и