Изгубена завинаги

- Да, познавах я. - Тя ме погледна. - Нали помниш, като

тя видимо се разтревожи. Когато започнах да й говоря за

ти казах, че когато стана злополуката, тъкмо отивах да ос­

ДНК анализа, от който излиза, че тъкмо тя е майката на

тавя Мириям у приятелка?

русокосото момиче - като отначало използвах думи като,

- Да. - После додадох:

„предварителен" и „непълен", - тя ме стресна.

- Карън Тауър ли бе приятелката ти?

Тя кимна с глава.

Направо ме попита.

Самолетът се бе вдигнал във въздуха. Пилотът съобщи

- Искаш да кажеш, че според кръвните анализи бих мог­

височината, на която ще пътуваме. Имах още стотици въ­

ла да съм майката на момичето, така ли?

проси, ала Териса затвори очи. Зачаках.

Всъщност предварителният ДНК анализ показа, че тък­

мо тя е майка на момичето, но може би не биваше да й го

- Майрън?

заявявам така, направо. Затова отвърнах простичко:

-Да.

96

97

- Не го споменаваме. Още не. И двамата знаем, че е тук,

- Това им казах и аз, ала те не са много сигурни, че чарът

с нас. Но не го казваме на глас, нали?

ти ще излезе по-силен коз от убийството.

- Така е.

- Но чарът е тъй рядко срещано качество! - И додадох: -

Тя отвори очи и погледна встрани. Аз разбрах. Беше

Казах ти, Берлеан. Беше самозащита.

твърде болезнено, бе още твърде рано дори да се поглед­

- Каза ми, така е. А ние имаме съдилища и адвокати,

нем в очите. Сякаш по поръчка, Уин отвори вратата на

както и следователи, които също биха стигнали до това

спалнята. Мий, стюардесата, бе с шапчицата на главата си

заключение.

и с всичко останало, както си му бе редът. Уин също бе

- Ала аз нямам време за губене.

облечен в костюма си и ми махна с ръка да отида при него

- Значи няма да ми кажеш къде си?

в спалнята.

- Няма.

- Харесвам тази шапчица - рече той.

- Според мен, ресторант „Конг" е само за туристи - заяви

- Вече ми го каза.

той. - Следващия път ще те заведа в онова малко бистро до

- На Мий й отива.

„Сен Мишел", в което сервират само „Фоа гра". Ще ти хареса.

Погледнах го. Той ме отведе в спалнята и затвори врата­

- Следващия път - обещах аз.

та. По стените на стаята имаше петнисти тапети като кожа­

- Все още ли се намираш под моя юрисдикция?

та на тигър, а леглото бе покрито със завивка тип „зеброва

- Вече не.

кожа". Хвърлих поглед към Уин.

- Жалко. Ще ми направиш ли една услуга?

- Изложил си на показ Елвиса в себе си, а?

- Разбира се - отвърнах.

- Декорацията е останала от рапъра.

- Можеш ли да разглеждаш фотографии на новия си

- Какво искаш?

мобилен телефон?

Уин посочи към телевизора.

Погледнах към Уин. Той кимна с глава. Отговорих, че

- Гледах те как разговаряш с нея.

мога.

Вдигнах поглед. На екрана видях Териса да седи на мяс­

- Докато разговаряме, ще ти изпратя една снимка. Моля

тото си.

те да ми кажеш дали познаваш човека на нея.

- Така разбрах, че е време да се намеся

Подадох телефона на Уин. Той натисна едно копче и

Той отвори едно чекмедже и бръкна в него.

откри фотографията. Разгледах я внимателно и тутакси

- Ето тук.

разбрах.

Беше мобилен телефон.

- Вероятно е той - казах.

- Номерът ти е активиран - ще получаваш всички

- Мъжът, когото удари с масата ли?

обаждания, ала ще си неоткриваем. А ако се опитат да те

-Да.

проследят, ще се озоват някъде в югозападната част на

- Сигурен ли си?

Унгария. Между другото, капитан Берлеан ти е оставил

- Казах „вероятно".

съобщение.

- Трябва да си сигурен.

- Безопасно ли ще е да му се обадя?

Отново се загледах в снимката, този път по-дълго.

Уин се намръщи:

- Мисля, че снимката е стара. Мъжът, когото днес уда­

- Коя част от думата „неоткриваем" те смущава?

рих, е поне с десет години по-възрастен от мъжа на фото­

Берлеан вдигна още на първото позвъняване.

графията. Външно е променен - бръсната глава, различна

- Колегите ми искат да те задържат.

форма на носа. Но като цяло мога да кажа, че съм сигурен.

- Е, чаровно момче съм, нали?

Мълчание.

98

99

- Берлеан?

Т Р И Н А Й С Е Т А Г Л А В А

- Наистина бих искал да се върнеш в Париж.

Не ми хареса начина, по който произнесе фразата.

- Не, съжалявам, но не мога - отговорих.

Отново мълчание.

- Кой е той? - попитах.

Когато пристигнахме в хотел „Клариджис" в Лондон,

- Не можеш да се справиш сам - отвърна той.

беше вече късно. Уин бе резервирал луксозен апартамент.

Погледнах към Уин и рекох:

Той разполагаше с просторна всекидневна и три огромни

- Ще ми помогнат.

спални, всички с двойни легла с балдахин и с онези чудни

- Едва ли ще ти е достатъчно.

мраморни вани с душове, от които водата те облива целия

- Не си първият, който ни подценява.

като тропически дъжд.

- Знам с кого си. Познавам състоянието и репутацията

Отворихме френските прозорци. От терасата се откри­

му. Не са достатъчни. Може и да си добър в издирването

ваше великолепен изглед към покривите на Лондон, но,

на хора, може да помагаш на спортистите, когато си имат

честно казано, беше ми писнало от красиви гледки. Териса

работа със закона, но няма как да се справиш с това.

се движеше сковано като мъртва. Но настроението й се

- Ако не бях толкова печен - казах му, - щях още тук да

промени и сега се бе превърнала в жена, която се вълнува.

пукна от страх.

Беше несъмнено поразена, ала в същото време и обнадеж­