Изгубена завинаги

- Ако не беше такъв инат, щеше да се вслушаш в думите

дена. Според мен надеждата я плашеше най-много.

ми. Пази се, Майрън. Дръж връзка с мен.

- Искаш ли да се прибереш вътре? - попитах аз.

И прекъсна разговора. Обърнах се към Уин.

- Дай ми една минута.

- Не можем ли да препратим снимката на някого, който

Не бе нужно да съм непременно специалист по езика

би могъл да ни каже кой е този мъж?

на тялото, за да ми стане ясно, че всеки неин мускул се бе

- Имам договор с Интерпол - рече Уин.

свил и застинал, сякаш тя се защитаваше от нещо. Стоях до

Ала не гледаше в мен. Бе впил очи някъде над рамото

френските прозорци и чаках. Нейната спалня бе в оранжево

ми. Обърнах се. Той отново се взираше в телевизионния

и синьо. Хвърлих поглед към леглото с балдахина и може

екран.

би направих грешка, защото в същия миг пожелах да я взе­

Териса още седеше там, ала решителността й се бе изпа­

ма, да я отведа в меката постеля и с часове да я любя.

рила. Беше навела глава и хлипаше. Опитах се да разбера

Добре де, никакво може би. Беше грешка. Но...

думите й, ала те бяха изкривени от риданията й. Уин взе

Когато си призная на глас нещо подобно, Уин ме нарича

дистанционното и увеличи звука. Териса повтаряше едно и

непораснало момиченце.

също и когато се свлече от дивана, вече можех за различа

Взирах се в голото й рамо и си спомних деня, в който се

думите й.

върнахме от онзи остров, в който тя пристигна в Ню Джър-

- Моля те - умоляваше висшите сили Териса. - Моля те,

си и ми помогна, а после се усмихна, наистина се усмихна

нека да е жива.

за първи път, откакто я познавах, и тогава си казах, че бих

могъл да се влюбя в нея. Обикновено започвам връзките си

като, ами, да, като някое момиче, след дълго обмисляне. Но

този път идеята ме обсеби, Териса се усмихна и онази нощ

двамата се любихме по различен начин, малко по-нежно от

преди, а когато свършихме, аз я целунах по голото рамо,

100

101

после тя заплака, също за първи път. Усмихна се и заплака

сандъче. Чувствах се изтощен след всичко преживяно през

за първи път, откакто бе с мен.

деня, който завърши с полет до Лондон. Трудно можеше

Няколко дни по-късно вече я нямаше.

да се повярва, че същата сутрин бях кацнал в Париж. Ала

Териса се обърна и ме погледна така, сякаш четеше мис­

не исках да изляза от стаята. Харесваше ми да си седим с

лите ми. Най-после двамата влязохме във всекидневната с

Уин просто така. В чашата в ръката му имаше глътка ко­

цилиндричните сводове и чистия дъсчен под. Огънят в ка­

няк. Обикновено предпочитах да пийна нещо с шоколад,

мината пращеше. Уин, Териса и моя милост се настанихме

ала тази вечер се задоволих с минерална вода. Поръчахме

в плюшените фотьойли и сдържано обсъдихме бъдещите

да ни донесат и малко сандвичи.

си действия.

Обожавах нормалните неща.

Териса караше направо:

Мий надникна през вратата и се взря в Уин. Той без­

- Трябва да разберем как можем да ексхумираме тялото,

звучно изрече: „Не", като гледаше към нея. Хубавичкото й.

положено в гроба на дъщеря ми - ако изобщо има такова.

личице изчезна.

Заяви го най-спокойно. Нямаше сълзи, нямаше колеба­

Уин рече:

ние.

- Още не ми е дошло времето за Мий.

- Трябва да се обърнем към юрист - казах аз.

Поклатих глава.

- Към адвокат - поправи ме Уин. - Намираме се в Лон­

- Какъв по-точно ти е проблемът с Мий?

дон. Тук не използваме термина „юрист", Майрън. Казваме

- Мий е стюардесата, нали?

„адвокат".

- „Обслужваща полета" - уточни отново терминология­

Хвърлих поглед към него, но се въздържах да му задам

та той. - Също като термина „адвокат".

въпроса: „А какво ще кажеш вместо „адвокат" да използ­

- Изглежда много млада.

ваме „анален иригатор"? Дали е възприет за ползване в

- Почти на двайсет е - засмя се Уин. - Толкова ми се

Лондон?"

нрави, когато не одобряваш нещо!

- Ще наредя на хората ми да се заемат с това още утре

- Не съм съдия - забелязах аз.

сутринта.

- Това е добре, защото тъкмо се канех да кажа нещо.

Фирмата „Охрана за дома" имаше клон в Лондон на

- Относно?

„Кързън Стрийт".

- Относно теб и госпожица Колинс на самолета. Ти,

- Трябва да започнем да разследваме и катастрофата -

скъпи ми приятелю, гледаш на секса като на акт, изискващ

напомних аз. - Да се опитаме да получим полицейските

емоционална компонента. Аз - не. За теб самият акт, неза­

протоколи, да поговорим със следователите, такива неща.

висимо колко е физически лековат, не е достатъчен. Но аз

Те се съгласиха с мен. Разговорът ни продължи така, ся­

гледам на него от съвършено различен ъгъл.

каш се канехме да рекламираме нова стока, а не се чудехме

- От ъгъл, който обикновено включва различни ракурси

дали дъщерята на Териса, която бе „загинала" в катастрофа,

на камерата - забелязах аз.

не е оживяла. Само като си го помислиш и те обхваща лу­

- Това беше добре. Но нека продължа. За мен актът меж­

дост. Уин се зае да звъни по телефона. Научихме, че Карън

ду двама души, които „правят любов" - използвам твоята

Тауър, съпругата на Рик Колинс, все още обитава същата

терминология, тъй като що се отнася до мен, бих могъл да

къща в Лондон. Двамата с Териса щяхме да наминем сут­

кажа „чукат се", „свалят се" или „се гушкат", - та за мен

ринта и да поговорим с нея.