Изгубена завинаги

кателно на двайсет или трийсет години, щом удариш чети-

О С Е М Н А Й С Е Т А Г Л А В А

рийсетте, се превръща в патетика.

- Трудно ще получим разрешение за ексхумация - зах­

вана Уин. - Нямаме причина за това си действие.

- Ами ДНК тестът?

Повлякох се към асансьора.

- Френските власти няма да предоставят резултатите.

Как се пееше в онази песен, популярна преди две годи­

Опитах и най-прекия път - подкупа.

ни? За трите думи, които казват толкова много и все не са

- Няма ли кандидати?

достатъчни?

- Още не. Ще се появят, но ще отнеме време, а ние не

Дрън-дрън! Бяха си напълно достатъчни.

разполагаме с такова.

Помислих се за Али в Аризона. Спомних си и как Териса

Замислих се.

стоеше пред мен и ми говореше за любов. Може би Териса

- Имаш ли друго предложение?

бе права - най-добрият отговор бе да не допуснем любовта

- Имам.

да се намеси. Ала тя съществуваше. И ме изяждаше отвътре.

- Целият съм в слух.

В стая 118 щорите бяха спуснати.

- Подкупваме гробарите. Довечера под прикритието на

Протегнах ръка към ключа за осветлението, но се от­

нощта. Трябва ни само съвсем малка част материал. Изпра­

казах. Уин седеше в плюшеното кресло. Долових звъна на

щаме го в нашата лаборатория, сравняваме ДНК-то с това

леда в чашата с питието му. Макар алкохолът изобщо да не

на Териса - той повдигна очилата на носа си - и сме готови.

му влияеше, все пак бе още ранна утрин.

- Жестоко - забелязах аз.

Настаних се на отсрещното кресло. С Уин бяхме стари

- И ефикасно.

приятели. Запознахме се още като студенти в университета

- Мислиш ли, че има смисъл?

138

139

- По-точно?

като на шестнайсетгодишно момиче, което пие първия си

- Знаем какви ще са резултатите.

аперитив.

- Кажи ми.

- Нали видя видеозаписа с русокосото момиче на аеро­

- Забелязах тона на Берлеан. Може да е говорил за пред­

гарата? - попита той.

варителен и непълен анализ, но и двамата сме сигурни в

- Видях го.

него. Пък и нали видях онова момиче, заснето от охрани­

- Беше в компанията на мъжа, който те нападна. Онзи

телната камера? Е, не разгледах добре лицето й, при това я

от фотографията.

зърнах от разстояние, но тя вървеше като майка си, разби­

- Значи знаеш.

раш ли за какво говоря?

- Знам.

- А какво ще кажеш за задните части на майка й? - по­

- И какво не е наред?

пита Уин. - Това вече би било солидно доказателство.

Уин натисна един бутон върху мобилния си телефон и

Само го погледнах и не отговорих.

вдигна слушалката до ухото си.

Той въздъхна.

- Влез, ако обичаш.

- Маниерите често говорят повече от чертите на лицето

Вратата към съседната стая се отвори. Влезе висока жена

или ръста - съгласи се той. - Разбрах.

в тъмносин костюм. Косата й бе гарвановочерна, а плещите -

- Така е.

широки. Запремига, засенчи с длан очите си и попита:

- Ти и синът ти имате същите маниери - додаде Уин. -

- Защо светлината е толкова слаба?

Когато той седне, клати крака като теб. Прави същите

Говореше с британски акцент. Щом отсреща ми седеше

движения, когато подскочи, за да стреля в коша, държи

Уин, значи жената е, да, де, нещо като Мий. Но не беше

топката по същия начин. Дори в постигнатите резултати си

така. Тя прекоси стаята и зае свободния стол.

приличате.

- Това е Луси Пробърт - каза Уин. - Работи за Интерпол

Не си спомням Уин да е споменавал сина ми преди.

тук, в Лондон.

- Все пак трябва да го направим - заявих аз. Отново си

Смотолевих някаква глупост, нещо като „Приятно ми е

спомних аксиомата на Шерлок Холмс за изключване на

да се запознаем". Тя кимна с глава и се втренчи изучаващо

невъзможното. - В края на деня очевидният отговор пак

в лицето ми, сякаш то бе модернистична рисунка, която не

опира до вероятността ДНК тестът на Берлеан да е сгре­

можеше да разбере добре.

шен. Трябва да сме сигурни.

- Разкажи му - рече Уин.

- Съгласен съм.

- Уин ми препрати фотографията на мъжа, когото сте

Идеята да разравям нечий гроб е, разбира се, отврати­

нападнали.

телна, особено ако в него е било погребано малко дете.

- Не съм го нападал - възразих. - Той насочи пистолет

Трябваше да се допитам до Териса, ала тя ми бе обяснила

към мен.

твърде добре отношението си към погребенията. Казах на

Луси Пробърт махна с ръка, сякаш отпъжда досадна

Уин да действа.

дреболия.

- Затова ли държеше да съм сам? - попитах.

- Моят отдел в Интерпол се занимава с международния

-Не.

трафик на деца. Вероятно си мислите с какви ли отрепки

Уин отпи голяма глътка, стана и напълни чашата си.

трябва да си имаш работа в този отдел и повярвайте! Не­

Не си направи труда да предложи и на мен. Знаеше, че не

щата са дори по-отвратителни, отколкото можете да си

понасям твърдия алкохол. Въпреки че съм метър и осемде­

представите. Престъпленията, с които се занимавам - така

сет и пет и тежа над сто килограма, алкохолът ми действа

е, това са гнусни неща, които някои хора замислят по от-

140

141

ношение на най-безпомощната част от човечеството. А по­

работния ден, вкарах фотографията в системата за разпозна­

мощта, която приятелят ви Уин ни оказва в борбата срещу

ване, като си мислех, че компютърът ще работи през нощта,

тази поквара, е наистина безценна.

а на сутринта ще изплюе отговора. Това поне ясно ли ви е?

Хвърлих поглед към гореспоменатия ми приятел, но,