Изгубена завинаги

Кимнах с глава със съзнанието, че ще сгреша, ако й про­

както винаги, лицето му не изразяваше абсолютно нищо.

тивореча. Очевидно, тя бе доста възбудена, а аз не й бях

Дълго време Уин бе работил като телохранител - наричам

помогнал да се успокои.

го така поради липса на точен термин. Излизаше късно

- Така че, когато тази сутрин отидох на работа, имах на­

през нощта и минаваше пеша по най-опасните улици на Ню

мерение да ви изпратя личните му данни. Но не стана така.

Йорк или Филаделфия с надеждата да го нападнат и той

Вместо това - как ли да го кажа по-безобидно? - всички

да осакати нападателите си. Ще прочете за някой извратен

данни бяха унищожени. Някой бе претършувал бюрото ми.

тип, който е отървал кожата в съда, или за друг, който пре­

Бяха влезли в компютъра и бяха преровили всички файло­

бива жена си от бой, и ще им направи, както казваме ние,

ве. Не ме питайте откъде знам - знам и толкова!

„нощно посещение". Имаше един случай с педофил, който

Тя млъкна и затършува из чантата си. Откри една цигара

бе отвлякъл момиче, но когото полицията така и не успя

и я пъхна в устата си.

да накара да проговори. Трябваше да го освободят. Уин му

- Проклети да сте американците с вашите дяволски за­

направи „нощно посещение". И той проговори. Момичето

кони за забрана на тютюнопушенето! Ако някой си отвори

бе открито полумъртво. Никой не знае къде се намира пе-

устата да ми направи забележка...

дофилът сега.

Никой не го стори.

Мислех си, че Уин е престанал с тази си дейност, или

Тя запали и пое дълбоко от дима.

поне е поукротил топката, но току-що разбрах, че не съм

- С две думи, фотографията бе класифицирана, строго

бил прав. Продължил е, но вече на чужда територия. Пре­

секретна или както там го наричате при вас.

върнал се е в „безценен помощник" в борбата с трафика на

- Знаете ли защо?

деца.

- Защо е била класифицирана ли?

- Така че, когато Уин ме помоли за услуга - продължи

-Да.

Луси, - тутакси се отзовах. Молбата му ми се стори безо­

- Не знам. Заемам твърде висока длъжност в хранилката

бидна - да вкарам човека от снимката, изпратена ви от ка­

на Интерпол. Ако е станало през главата ми, били са изклю­

питан Берлеан, в системата и да проверя личните му данни.

чително точни. Препращането на снимката до мен е включи­

Рутинна работа, нали?

ло предупредителните сигнали на самия връх в нашата пи­

- Така е.

рамида. Повикаха ме в кабинета на Мики Уокър - Големия

- Но не беше така. В Интерпол използваме доста начини

шеф на Интерпол в Лондон. През последните две години

да идентифицираме хора по фотографии. Имаме си програ­

не съм имала честта да разговарям с Мики. Той ме покани,

ма за разпознаване по чертите на лицето например.

настани ме на един стол и поиска да му кажа откъде имам

- Госпожице Пробърт?

снимката и защо правя запитването.

-Да.

- Какво му отговорихте?

- Нямам нужда от лекция върху техническата страна на

Тя хвърли поглед към Уин и аз тутакси разбрах отговора й.

въпроса.

- Че съм получила сведения от надежден източник, че

- Чудесно, защото нямам нито време, нито намерение да

мъжът от фотографията може да е замесен в трафик на деца.

изнасям подобна лекция. Искам да кажа, че такива молби

- А той ви е попитал за името на източника?

са нещо обичайно за Интерпол. Преди да се прибера след

- Разбира се.

142

143

- И вие му го съобщихте?

И двамата станахме. Тя се ръкува с мен и целуна Уин

Уин рече:

по бузата. Когато излезе от стаята, двамата с Уин отново

- Бих настоял да го съобщи.

заехме местата си.

- Нямах избор - рече тя. - И без това щяха да разберат.

- Какво ще кажеш на Интерпол? - попитах аз.

Ако ми бяха прегледали електронната поща и бяха про­

- Има ли причина да не им кажа истината?

следили телефонните ми разговори, щяха да открият кой е

- Поне аз не виждам такава.

източникът ми.

- Ще им кажа истината, поне по-голямата част от нея.

Погледнах към Уин. Отново никаква реакция. Тя греше­

Добрият ми приятел - това си ти - е бил нападнат от този

ше - нямаше да могат да стигнат до източника й, но нали

човек в Париж. Искал съм да разбера кой е той. Ще прикри­

добре познаваха нея? Тук имаше наистина нещо голямо.

ем Луси, като кажем, че съм я излъгал, че мъжът е замесен

Ако бе отказала да сътрудничи, щеше да съсипе кариерата

в трафик на деца.

си, дори нещо повече. Уин щеше да е прав да настоява да

- А, доколкото ни е известно, това също е възможно.

припише всичко на нас.

- Така е.

- И сега какво?

- Имаш ли нещо против да разкажа на Териса за сре­

- Пожелали да говорят с мен - каза Уин.

щата ни?

- Знаят ли къде си?

- Ако не споменаваш името на Луси.

- Още не. Адвокатът ми ги информира, че в рамките на

Кимнах с глава.

един час доброволно ще отида при тях. Тук сме се записали

- Трябва да разберем кой е този тип.

под фалшиво име, но ако се постараят малко повече, ще ни

Придружих Уин надолу до внушителното фоайе на

открият.

хотела. Очаквах да чуя звуците на цигулка, но уви. Обза­

Тя погледна часовника си.

веждането беше в стила на съвременната висша класа във

- Трябва да се връщам.

Великобритания, което представляваше хибрид между ста­

Спомних си за мъжа със слънчевите очила, който бе въз­