Изгубена завинаги

на лицето, както и кадри от новинарски предавания, но от

Смях да става.

три години той не беше обновяван.

- Имаме работа - заяви Есперанца. - При това много.

После опитах в Гугъл: „Рик и Карън".

Разполагахме със съвсем малко помещения: това фоайе

Не очаквах да видя кой знае какво, може би само нек­

и още два офиса - единият за мен, другият за Есперанца.

ролога му, ала не познах, Имаше богата информация, по-

Есперанца бе започнала работа при нас като моя асистентка,

голямата част от която бе отпечатана в английските вест­

секретарка или каквото и да е политически коректното на­

ници. Новините бяха шокиращи и ме караха да се чувствам

именование за експедитивна и предана помощничка. След

странно:

работно време посещаваше лекции в юридическия факултет

и по времето, когато пощурях и избягах с Териса на онзи

„ЖУРНАЛИСТ И СЪПРУГАТА МУ УБИТИ

остров, беше вече пълноправна партньорка във фирмата.

ОТ ТЕРОРИСТИ

- Какво каза на клиентите? - попитах аз.

Пробив във веригата, убити в кървава престрелка"

- Че си претърпял автомобилна злополука в чужбина.

Кимнах одобрително с глава. Двамата влязохме в нейния

Зачетох се. Есперанца се появи на вратата ми.

офис. След последното ми изчезване бизнесът ни клонеше

- Майрън?

към западане. Трябваше да се обадя гук-там. Направих

Вдигнах пръст, молейки я да почака минута.

го. Запазихме повечето от клиентите си, почти всичките,

Тя се приближи до бюрото ми и видя с какво се занима­

ала на някои от тях не се хареса фактът, че повече от две

вам. Въздъхна и седна.

седмици не можеха да се свържат с агента си. Разбирах ги.

- Знаеше ли за това? - попитах.

Бизнесът ни се занимаваше с личности. Често трябваше да

- Разбира се.

190

191

Според статиите „специални сили, занимаващи се с

- Само че не е така.

международния тероризъм" са открили и „елиминирали"

- Прав си. Направи го ти.

легендарния терорист Мохамед Матар, наречен „Доктор

- И Уин.

Смърт". Мохамед Матар е роден в Египет, но е получил

- Правилно.

образование в най-престижните училища в Европа, в това

- Но те не са споменали имената ни.

число в Испания (ето защо първото му име е ислямско, а

- Така е.

фамилията му означава „Смърт" на испански), завършил е

Спомних си за шестнайсетте дни, за Териса, за кръвните

хуманна медицина и е специализирал в Съединените щати.

проби, за русокосото момиче.

Специалните сили са убили поне още трима по веригата -

- Какво, по дяволите, става?

двама в Лондон и един в Париж.

- Не знам никакви подробности - отвърна тя. - Не ме

Имаше снимка на Матар. Същата полицейска фотография,

интересуват.

която Берлеан ми бе изпратил. Погледнах към човека, когото,

- Защо?

да използвам журналистическия термин, бях елиминирал.

Есперанца поклати глава.

По-нататък в статиите се казваше, че продуцентът на

- Понякога си такъв глупчо.

телевизионни новини Рик Колинс се е озовал близо до ве­

Аз чаках.

ригата, като се е опитал да проникне в нея под прикритие,

- Стреляха в теб. Уин го видя. И повече от две седмици

ала самоличността му е била разкрита. Матар и неговите

нямахме никаква представа къде си - дали си жив или мъртъв.

„помагачи" са убили Колинс в Париж. Матар се е изплъз­

Не можах да се стърпя. Ухилих се.

нал от преследвачите си във Франция (очевидно един от

- Престани да се хилиш като идиот.

неговите хора е бил убит в преследването), промъкнал се

- Тревожила си се за мен.

е в Лондон и се е опитал да унищожи всички доказател­

- Тревожех се за бизнеса си.

ства по веригата за „зловещия му терористичен заговор",

- Харесваш ме.

като убива дългогодишния си партньор, продуцента Марио

- Като трън в задника.

Контуци, както и Карън Тауър, жената на Колинс. Тъкмо

- Все още не разбирам - рекох и усмивката ми се стопи.

там, в дома на Колинс и Тауър, Мохамед Матар и още два­

- Как така не си спомням къде съм бил?

ма от неговата банда са срещнали смъртта си.

- „Карай да върви..."

Вдигнах поглед към Есперанца.

Ръцете ми затрепериха. Погледнах надолу към тях и се

- Терористи ли?

опитах да ги успокоя. Не успях. Есперанца също ги гледаше.

Тя кимна с глава.

- Кажи ми - захвана тя, - какво точно си спомняш?

- Това обяснява защо Интерпол пощуря, когато им по­

Кракът ми заподскача. Нещо ме стегна в гърлото. Пани-

казахме снимката.

кьосах се.

-Да.

- Добре ли си?

- А къде е Териса?

- Бих пийнал вода - отвърнах.

- Никой не знае.

Тя бързо излезе и се върна с чаша вода. Започнах да пия

Облегнах се назад и се помъчих да осмисля информа­

бавно от страх да не се задавя. Отново погледнах към ръ­

цията.

цете си. Същият тремор. Не можех да ги спра. Какво, по

- Тук пише, че терористите са убити от агенти на пра­

дяволите, ми имаше?

вителството.

- Майрън?

-Тъй.

- Добре съм - казах. - Какво има сега?

192

193

- Дошли са клиенти. Нуждаят се от помощта ни.

Д В А Й С Е Т И П Е Т А Г Л А В А

Погледнах я.

- Мислехме, че ще имаш нужда от време - въздъхна тя.

- За какво?

- За да се възстановиш.

- От какво? Добре съм.

„Тайният локал" на Берлеан се намираше в Бронкс.

-Да, бе. Изглеждаш страхотно. А треморът ти привнася

Улицата бе същинска дупка, а мястото - вертеп. Све­

допълнителен чар. И не ми се фукай с новопоявилия ти се

рих адреса - нямаше грешка. Беше стриптийз бар и според