Изгубена завинаги

Гърдестата сервитьорка с шнура около врата, който сти­

Берлеан носеше лъскавото си сиво яке с надпис „Само

гаше до под коленете й, дойде на масата ни.

за членове". Непрекъснато повдигаше тъпите си очила на

- Ще желаете ли шампанско?

носа си и се хилеше на отегчената танцьорка. Седнах до

- Това не е шампанско - отвърна Берлеан.

него. Той се обърна и ме изгледа.

-Ъ?

- Изглеждаш ужасно - каза.

- Виното е произведено в Калифорния.

- Така е - отвърнах, - но затова пък ти изглеждаш стра­

- Е , и?

хотно. Нов овлажнител?

-Шампанското се произвежда единствено във Франция.

Той хвърли в устата си няколко бирени фъстъка.

Вижте, Шампан е район, а не напитка. Бутилката в ръцете

- Значи това е тайният ти локал?

ви е напитка, която онези, на които им липсват вкусови ре­

Той вдигна рамене.

цептори, именуват „газирано вино".

196

197

Тя обели очи.

- Имаш ли дребни?

- Ще желаете ли газирано вино?

Аз започнах да ровя в портфейла си.

- Мила моя, този продукт не би трябвало да се дава дори

- А другата причина?

на кучетата.

- Ако не беше там - ако не присъстваше на мястото на

Той повдигна празната си чаша.

убийствата в Лондон, - правителството нямаше да е задъл­

- Ако обичаш, донеси ми още едно окъпано във вода

жено да обяснява къде изчезна през последните две седми­

уиски.

ци, пък и повече.

После се обърна към мен:

Ужасното чувство се върна в душата ми. Раздвижих

- Майрън?

крака, огледах се, исках да се изправя. Берлеан ме наблю­

Не очаквах тук да сервират шоколадови напитки.

даваше мълчешком.

- Диетична кока-кола.

Попитах:

Когато тя се отдалечи с флегматичната си походка, ка­

- Знаеш ли къде съм бил?

зах:

- Имам нещо на ум, да. Ти също.

- И така, какво става?

Поклатих глава:

- Доколкото се отнася до моите хора, случаят е приклю­

- Аз нямам.

чен. Рик Колинс се е натъкнал на терористичен заговор.

- Не помниш абсолютно нищо от последните две сед­

Бил е убит в Париж от терористите. В Лондон са убили още

мици, така ли?

двама души, свързани с Колинс, а после самите те са били

Не му отговорих. В гърдите ми се появи тежест. Не мо­

убити. Впрочем, убити са от теб.

жех да дишам. Грабнах диетичната си кока-кола и започнах

- Не прочетох името си в нито един от вестниците.

да отпивам на малки глътки.

- Благодарности ли очакваш?

- Целият трепериш - забеляза той.

- Едва ли. Но се питам защо са премълчали името ми.

-И?

- Помисли си още малко.

- Снощи. Да си имал лоши сънища? Кошмари?

Сервитьорката се върна.

- Разбира се. Бях в болница. Защо?

- Корбел го нарича шампанско, господин Всезнайко. А

- Знаеш ли какво означава „Сън в зоната на здрача"?

те са от Калифорния.

Замислих се.

- Корбел може да го нарече и течност от септичната яма.

- Нямаше ли нещо общо с бременните жени?

Така ще е по-близо до истината.

- Всъщност свързано е с раждането на бебето. През

Тя тръшна питиетата на масата и изчезна.

петдесетте и шейсетте години методът е бил доста попу­

- Правителствените сили не се опитват да ти откраднат

лярен. Според теорията майката не бива да изпитва ужас­

славата - обясни той. - Не са споменали името ти по две

ните болки при раждането. Затова й давали комбинация

причини. Първо, заради твоята безопасност. Разбрах, че

от морфин и скополамин. В някои от случаите майката

Мохамед Матар ти е имал зъб. В Париж си извадил от строя

загубвала съзнание. В други, което било истинската цел

един от хората му. Искал е, преди да свърши с теб, да убие

на метода, морфинът намалявал болките, а комбинацията

Карън Тауър и Териса Колинс пред очите ти. Ако по няка­

от двата препарата действала така, че после тя нищо не си

къв начин се разбере, че ти си убил Доктор Смърт, някои

спомняла. Нарича се „медицинска амнезия", или „сън в

хора ще потърсят отмъщение - от теб и семейството ти.

зоната на здрача". Методът е спрян, защото, от една стра­

Берлеан посочи към танцьорката, която се приближава­

на, бебетата често се раждали в състояние на наркотичен

ше към него:

ступор, а освен това се появило движение, наречено „Из-

198

199

питай момента". Това не го разбирам много, но нали не

- Вие, французите, с вашите философии!

съм жена?

- Ти надхвърли дори „малката смърт на Сартр"1.

- И какво искаш да ми кажеш?

- Много лошо. - Размърдах се на мястото си. - Звучи ми

- Следното. Това е ставало в петдесетте и шейсетте

невероятно.

години. Преди повече от половин век. Сега разполагаме с

-Не съм сигурен дали на мен ми звучи вероятно. Но само

нови лекарства и с време, през което да правим изследва­

помисли. Помисли си за онези, които внезапно изчезват и

ния с тях. Представи си какво мощно оръжие би се получи­

никога повече не се появяват. Помисли си за здрави-пра-

ло, ако усъвършенстваме метода, прилаган преди повече от

ви хора, които внезапно опитват да се самоубият, остават

петдесет години. Теоретично погледнато, можем да задър­

без дом или заболяват от душевна болест. Помисли си за

жим някого за дълъг период от време и той никога няма да

хората, които винаги са били красиви и нормални и които

си го спомни.

най-неочаквано започват да твърдят, че са били отвлече­

Берлеан чакаше. Аз не бях от бавно загряващите.

ни от извънземни, или се разболяват от посттравматичен

- И тъкмо това се е случило с мен?