Читаем Изгубена завинаги полностью

тик на лицето. Мноого секси, няма що.

табелата отвън се наричаше „Висши удоволствия", макар

- Нямам нужда от време, Есперанца.

че според мен тук нямаше нито нещо висше, нито някакво

- Напротив, имаш.

удоволствие. На по-малкия надпис с неонови букви пише­

- Териса е изчезнала.

ше: „Класен клуб за джентълмени". В случая думата „кла­

- Или е мъртва.

сен" не изпъкваше толкова като оксиморон, колкото като

- Да ме умориш ли искаш?

съвсем не на място. „Класен стриптийз бар" - все едно да

Тя сви рамене.

кажеш „хубаво тупе". Хубаво или лошо - все си е тупе.

- Дори да не е жива, пак трябва да открия дъщеря й.

Вътре беше тъмно, помещението беше без прозорци, така

- Не и в състоянието, в което си.

че нямаше никакво значение дали бе дванайсет по обяд -

- Напротив, Есперанца, в това състояние.

времето, когато пристигнах, - или дванайсет в полунощ.

Тя замълча.

Огромен чернокож мъж с бръсната глава ме попита:

- Какво има?

- Какво обичате?

- Мисля, че още не си готов за това.

- Търся един човек, французин, над петдесетте.

- Не става въпрос за обаждането ти, нали?

Той скръсти ръце на гърдите си и рече:

- Не - отвърна тя, след като се позамисли.

-А, от онези...

- Тогава?

- Не, имам предвид...

- Имам информация за лекаря, с когото Колинс се е

- Знам какво имате предвид.

консултирал за хореята на Хънтингтън, както и за онази

Прикри усмивката си и посочи с мускулестата си ръка,

ангелска благотворителна организация.

татуирана с буквата „Д" в зелено, към дансинга. Очаквах

- Каква информация?

Берлеан да ме чака в тих и усамотен ъгъл, но уви - той се­

- Може и да почака. Ако наистина гледаш сериозно на

деше току пред сцената, в средата на първия ред, вторачил

нещата, ако си готов, трябва да позвъниш на този номер от

поглед в, ами, да, в таланта.

този телефон.

- Вашият французин не е ли онзи, ей там?

Тя ми подаде мобилен апарат и излезе, като затвори вра­

- Същият.

тата след себе си. Вторачих се в телефонния номер. Беше

Биячът отново се обърна към мен. На табелката с името

ми непознат, но нима можех да очаквам друго? Набрах

му пишеше „Антъни". Свих рамене. Той гледаше през мен.

цифрите и натиснах бутона „ИЗПРАТИ".

- Да ви помогна с още нещо? - попита.

След две позвънявания чух познат глас:

- Можете да ми кажете, че нямам вид на човек, който

- Добре дошъл от света на мъртвите, приятелю. Нека се

посещава подобни места, особено посред бял ден.

срещнем в един таен локал. Боя се, че имаме да си кажем

Антъни се ухили.

доста неща.

- Знаете ли какъв вид хора не ходят на подобни места,

Беше Берлеан.

особено посред бял ден?

194

195

Чаках го сам да отговори.

- Защо точно тук?

- Слепци.

После помислих и додадох:

Отдалечи се. Аз тръгнах към Берлеан на бара. Музиката

- Почакай, вдянах. Защото мястото е далеч от радара,

гръмна: пееше Бионсе, която заявяваше на гаджето си, че

прав ли съм?

дори да не иска да знае за нея, дори след минута тя да спе­

- Това също, но има и друго - съгласи се Берлеан. -

чели сърцето на друг, той ще си остане все тъй незаменим

Обичам да гледам голи жени.

за нея. Подобно изявление ми се стори доста глупаво. Та

Той отново обърна глава към танцьорката. На мен ми

тя е Бионсе, за бога, как така ще заявява подобни неща на

беше писнало.

висок глас? Бионсе е великолепна, известна, богата, купува

- Жива ли е Териса? - попитах.

на гаджето си скъпи коли и дрехи. Гледай ти! Щяло да й

- Не знам.

бъде трудно да свали друг като него. Как пък не!

Седяхме и мълчахме. Загризах ноктите си.

Голата до кръста танцьорка на сцената се движеше апа­

- Беше ме предупредил - рекох аз. - Каза ми, че не бих

тично. Отегченото изражение на лицето й ме караше да

могъл да го понеса.

мисля, че в момента гледа някое политическо предаване,

Той не сваляше очи от танцьорката.

- Трябваше да те послушам.

а прътът сякаш не бе средство за танца й, а нещо, което

- Едва ли щеше да има значение. Така или иначе щяха

да я държи в изправено положение. Не бих искал да звуча

да убият Карън Тауър и Марио Контуци.

превзето, ала не разбирам привлекателната сила на места с

- Но не и Териса.

голи до кръста танцьорки. Те просто не ми действат. Не че

- Поне това успя да спреш. Гафът беше техен, не твой.

жените са непривлекателни - някои са дори много хубави.

- Чий беше гафът?

Веднъж говорехме с Уин по въпроса - винаги греша, когато

- Е, отчасти и мой.

засягам проблеми, свързани с противоположния пол - след

Берлеан свали прекомерно големите си очила и разтьрка

което направих заключението, че не си падам много по

сексуалните фантазии. Може би това е мой недостатък, но

лицето си.

истината е, че трябва да вярвам, че дамата е вътре в душата

- Ние се подвизаваме под различни имена. Може би

най-известното от тях е „Държавна сигурност". Както сам

ми, ама истински. Уин, разбира се, може да не е толкова

можеш да предположиш, аз съм френски офицер за свръзка

придирчив. И аз изпитвам чисто физическо удоволствие,

във войната срещу тероризма, както вашето правителство

ала егото ми не обича да смесва сексуалните срещи с тьрга-

нарича тази борба. Съответните британски служби би тряб­

шеството, ропота и класовата борба.

вало да следят отблизо нещата.

Наречете ме старомоден, ако щете.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Убить Ангела
Убить Ангела

На вокзал Термини прибывает скоростной поезд Милан – Рим, пассажиры расходятся, платформа пустеет, но из вагона класса люкс не выходит никто. Агент полиции Коломба Каселли, знакомая читателю по роману «Убить Отца», обнаруживает в вагоне тела людей, явно скончавшихся от удушья. Напрашивается версия о террористическом акте, которую готово подхватить руководство полиции. Однако Коломба подозревает, что дело вовсе не связано с террористами. Чтобы понять, что случилось, ей придется обратиться к старому другу Данте Торре, единственному человеку, способному узреть истину за нагромождением лжи. Вместе они устанавливают, что нападение на поезд – это лишь эпизод в длинной цепочке загадочных убийств. За всем этим скрывается таинственная женщина, которая не оставляет следов. Известно лишь ее имя – Гильтине, Ангел смерти, убийственно прекрасный…

Сандроне Дациери

Триллер
Ледовый барьер
Ледовый барьер

«…Отчасти на написание "Ледового Барьера" нас вдохновила научная экспедиция, которая имела место в действительности. В 1906-м году адмирал Роберт Е. Пири нашёл в северной части Гренландии самый крупный метеорит в мире, которому дал имя Анигито. Адмирал сумел определить его местонахождение, поскольку эскимосы той области пользовались железными наконечниками для копий холодной ковки, в которых Пири на основании анализа узнал материал метеорита. В конце концов он достал Анигито, с невероятными трудностями погрузив его на корабль. Оказавшаяся на борту масса железа сбила на корабле все компасы. Тем не менее, Пири сумел доставить его в американский Музей естественной истории в Нью-Йорке, где тот до сих пор выставлен в Зале метеоритов. Адмирал подробно изложил эту историю в своей книге "На север по Большому Льду". "Никогда я не получал такого ясного представления о силе гравитации до того, как мне пришлось иметь дело с этой горой железа", — отмечал Пири. Анигито настолько тяжёл, что покоится на шести массивных стальных колоннах, которые пронизывают пол выставочного зала метеоритов, проходят через фундамент и встроены в само скальное основание под зданием музея.

Дуглас Престон , Линкольн Чайлд , Линкольн Чайльд

Детективы / Триллер / Триллеры