Изгубена завинаги

Берлеан отправи взор към чашата си. Разбърка с пръст

не бе претъпкан, но не беше и празен. Имаше бизнесмени

питието.

с официални костюми, мъже с тениски и джинси. Имаше

- И сега защо си тук? - попитах аз.

- Пристигнах още когато те намериха.

1 Халид Шейх Мохамед, р. 1965 г., организирал атентата на 11

- Защо?

септември 2001 г. - Б. пр.

Той тежко преглътна.

2 Съкратено от Гуантанамо - американска военноморска база

- Достатъчно въпроси за днес.

в южната част на Куба. - Б. пр.

- За какво говориш?

202

203

Той стана от мястото си.

В думите му имаше логика.

-Къде?

- Последен въпрос - рекох.

- Обясних ти ситуацията.

Той зачака.

- Така е, разбрах. Имаме работа.

- Защо ми разказа всичко това?

- Ние? Ти повече не участваш.

- За тайните квартири ли?

- Шегуваш се, нали? Най-напред трябва да открия Териса.

-Да.

Той ме погледна от високо и се усмихна.

- Защото въпреки очакванията им по отношение на

- Мога ли да говоря направо?

използваните от тях препарати аз не съм на мнение, че си

- Не, по-добре да продължиш да ми говориш със заоби-

могъл да забравиш абсолютно всичко. Ти имаш нужда от

колки.

помощ, Майрън. Приеми я, моля те.

- Питам, защото не мога да поднасям лошите новини по

подходящ начин.

* * *

- Досега се справяше доста добре.

- Но не и такава новина.

Берлеан извърна поглед и се вторачи в сцената, но не

Ето как разбрах, че Берлеан може би е прав.

мисля, че наблюдаваше танцьорката.

Когато се върнах в офиса, позвъних на някои клиен­

- Вие, американците, го наричате „да се върнеш в реал­

ти. Есперанца поръча сандвичи от закусвалнята на Лени.

ността". Така че ето какво: Териса или не е жива и в такъв

Седнахме да обядваме на бюрото. Есперанца разказваше

случай не можеш да й помогнеш. Или пък я държат като

за бебето си Хектор. Осъзнавам, че няма много клишета,

теб на някое тайно място и в такъв случай си безпомощен.

по-категорични от това, че майчинството променя жената

- Не съм - изрекох с глас, който едва ли би могъл да

до неузнаваемост, ала в случая с Есперанца промените бяха

звучи по-безсилно.

поразителни и далеч не тъй затрогващи.

- Така е, приятелю, безпомощен си. Дори преди да се

Когато свършихме, аз се върнах в моя офис и затворих

свържа с Уин, той вече бе решил да премълчи факта, че си

вратата. Не запалих осветлението. Седнах на бюрото си и

изчезнал. Защо? Защото е бил наясно, че ако някой - роди­

останах дълго време така. Всички имаме моменти, когато

телите ти или някой друг - разбере за станалото, вероятно

се впускаме в размишления, когато сме силно потиснати,

никога нямаше да се върнеш. Щяха да ти спретнат някоя

ала аз се чувствах някак по-различно, беше ме обзело нещо

катастрофа и сега нямаше да си между живите. Или щяха

по-силно, по-дълбоко и по-тежко. Не можех да помръд­

да инсценират самоубийството ти. А що се отнася до Те­

на. Краката ми бяха като налети с олово. С годините бях

риса Колинс, това е още по-лесно. Можеха да я убият и

навлязъл в особен период, ето защо в кабинета си държах

да я погребат, а после да кажат, че пак се крие в Ангола.

оръжие.

Или да инсценират самоубийството й и да обяснят, че не е

За да бъда по-точен, имах „Смит и Уесън" 38-и калибър.

могла да преживее смъртта на дъщеря си. Нищо не можеш

Дръпнах най-долното чекмедже, извадих пистолета и го

да направиш за нея.

стиснах в ръката си. По страните ми се затъркаляха сълзи.

Облегнах се назад.

Знам, че ще ви прозвучи мелодраматично. Този мой

- Трябва да се погрижиш за себе си - посъветва ме той.

образ на самотник, седнал зад бюрото с оръжие в ръка, из­

- Искаш да стоя настрана от случая?

виква съжаление, но и смях, ако се позамисли човек. Ако

- Да. И когато ти казах, че не ти си виновен, аз ти го

на бюрото си държах и фотография на Териса, щях да я

намекнах. Преди това пак те бях предупредил. Но ти пред­

взема в ръка като Мел Гибсън във филма „Смъртоносно

почете да не се вслушаш в съветите ми.

оръжие 1" и да напъхам дулото в устата си.

204

205

Но не го направих.

- Откога си там?

Замислих се.

- Толкова ли е важно?

Когато топката на бравата се завъртя - тук никой не

- Просто ми изглежда странно - отвърнах. После ми

чука, особено Есперанца, - аз се разбързах и пуснах писто­

хрумна да попитам: - Какво стана с материала за ДНК ана­

лета обратно в чекмеджето. Есперанца влезе и ме погледна.

лиз, който взехме от гроба на Мириям?

- Какво си намислил? - попита тя.

- Конфискуваха го.

- Нищо.

- Кой го конфискува?

- Какво правеше току-що?

- Мъже с лъскави значки и още по-лъскави униформи.

- Нищо.

- Как са разбрали?

Тя се вторачи в мен.

Мълчание.

- Прави ти удоволствие да се свираш под бюрото ли?

Стана ми горещо от срам. Попитах:

- Хвана ме.

- От мен ли?

- Все още изглеждаш ужасно.

Той не си направи труда да ми отговори.

- Така говорят, да.

- Говори ли с капитан Берлеан?

- Бих те посъветвала да се прибереш, защото и без това

- Да. Какво мислиш?

си пропуснал доста от работата и не мисля, че като се раз­

- Мисля - започна Уин, - че хипотезата му има своите

мотаваш безцелно наоколо, ще спечелиш кой знае колко.

достойнства.

- Съгласен съм с теб. По каква причина влезе при мен?

- Не ги забелязвам. Защо си в Банкок?

- Трябва ли да имам определена причина, за да го на­

- А къде да съм?