Изгубена завинаги

върти телефони. Аз изключих открития микрофон и про­

- Нали нямаше да се забъркваш? Моят отговор можеше

дължих:

да те окуражи да се върнеш.

- Берлеан?

- Тогава защо се обаждаш?

-Да.

- Защото имаш много голям проблем - отвърна той.

-Джоунс намекна, че може да си излъгал за резултатите

- Слушам те.

от ДНК теста в Париж.

- На открит микрофон ли си?

Берлеан мълчеше.

-Да.

- Сигурен съм, че ми каза истината - продължих аз.

- Уин при теб ли е?

- Откъде си сигурен?

Уин отговори:

Но вече бях казал достатъчно.

- Тук съм.

- Трябва да се обадя тук-там. Ще ти позвъня по-късно.

- Кажи какъв е проблемът? - попитах аз.

Прекъснах връзката и набрах нрмера на родителите ми.

- Засякохме опасен разговор от Патърсън, Ню Джърси.

Надявах се баща ми да вдигне слушалката, но, разбира се,

Споменаха името на Териса.

обади се майка ми.

- Името на Териса, но не и моето, така ли?

- Мамо, аз съм.

256

257

- Здравей, скъпи - гласът на мама звучеше уморено. -

зираме някой да отиде да ги вземе и да ги откара в новото

Тъкмо се връщам от лекар.

им жилище, когато на другата линия се обади Териса.

- Добре ли си?

Свърших с татко и превключих.

- Довечера прочети блога ми и ще разбереш - отвърна

- На две крачки съм от теб - казах й аз. - Не излизай,

мама.

докато не дойда.

- Почакай! Връщаш се от лекар ли?

Мълчание.

Мама въздъхна:

- Териса?

- Нали току-що казах същото?

- Тя се обади.

- Питам, затова се интересувам за здравето ти.

Чух я, че хлипа.

- Това ще бъде темата в моя блог. Ако искаш да узнаеш

- Кой се обади?

повече, трябва да го прочетеш.

- Мириям. Тъкмо оставям слушалката след разговора с нея.

- И сега няма да ми кажеш?

- Не го приемай твърде лично, сладурче. Правя го, за­

щото не ми се повтаря едно и също, когато ме питат.

- И затова си включила темата в блога си?

- Така засилвам трафика към моя сайт. Ето, виждаш ли?

И ти се заинтригува, нали? Ще обогатя тематиката.

Т Р И Й С Е Т И Ч Е Т В Ъ Р Т А Г Л А В А

Моята майка, дами и господа!

- Дори не знаех, че имаш блог.

- О, разбира се, че имам. Аз съм много, ама много съвре­

менна. Използвам и „МайФейс".

Посрещна ме на прага.

Чух баща ми да вика някъде отдалеч:

- Какво се случи?

- Казва се „МайСпейс", Елен!

Цялото й тяло се тресеше. Приближи се към мен, аз я

- Какво?

прегърнах и затворих очи. Знаех, че разговорът ни ще бъде

- Нарича се „МайСпейс".

опустошителен. Сега разбрах всичко. Разбрах защо Рик Ко­

- Аз пък мислех, че е „МайФейс".

линс й бе казал да е готова. Разбрах защо я бе предупредил,

- Това е Фейсбук. Имаш го. Както и „МайСпейс".

че онова, което ще й каже, ще промени целия й живот.

- Сигурен ли си?

- Телефонът ми звънна. Вдигнах слушалката и един мо­

- Да, сигурен съм.

мичешки глас отсреща каза: „Мамо?"

- Я го виж, ти, какъв Били Гейтс се извъди. Внезапно

Опитах се да си представя случилото се, какво е да чуеш

всичко от Интернет му стана ясно.

тази дума от собственото си дете, което обичаш повече от

- Майка ти е добре - викна татко.

всичко друго на света и в чиято смърт имаш пръст.

- Не му казвай - завайка се тя. - Сега няма да прочете

- Какво друго каза?

блога ми.

- Държат я като заложница.

- Мамо, обаждам се по важен въпрос. Може ли да гово­

-Кой?

ря с татко?

- Терористи. Помоли ме да не казвам на никого.

Татко взе слушалката. Набързо му обясних всичко.

Замълчах.

Татко отново ме разбра. Не зададе въпроси, не започна да

- После някакъв мъж със силен акцент взе слушалката.

спори. Тъкмо бях привършил с обясненията как ще органи-

Каза, че по-късно ще се обади с искания.

258

259

Държах я в прегръдките си и не помръдвах.

- Значи е било номер?

- Майрън?

-Не.

Най-после успяхме да се придвижим до дивана. Тя вдиг­

- Но ти току-що каза... - Териса се опитваше да вникне

на поглед към мен, пълен с надежда и - отлично знам как

в думите ми. Аз пък се опитвах да намеря най-добрия начин

ще ви прозвучи - с любов. Когато й подадох снимката, сър­

да й кажа истината, но осъзнах, че такъв не съществува. Ще

цето ми щеше да изскочи от гърдите.

трябва да й я представя такава, каквато я видях и аз.

- Това е русокосото момиче, което видях в Париж, а пос­

- Да се върнем няколко месеца назад - започнах, - кога­

ле и в Лондон - казах.

то Рик разбира, че страда от болестта на Хънтингтън.

Цяла минута тя мълчаливо се вглеждаше във фотогра­

Тя мълчеше и ме гледаше.

фията. После:

- Какво би направил най-напред? - попитах аз.

- Не разбирам.

- Би изследвал сина си.

Вече не знаех какво да кажа. Питах се дали е забелязала

- Правилно.

приликата, дали и за нея парчетата от мозайката са се на-

- И така?

пасвали.

- И така, той отива в института „КриоХоуп". Отначало

- Майрън?

мислех, че го е направил, за да търси лек.

- Това е момичето, което видях - повторих аз.

- Не е ли било така?

Тя поклати глава.

- Не - отвърнах. - Познаваш ли лекар на име Евърет

Знаех какво ще ми отговори, но за всеки случай я попи­

Слоън?

тах:

- Не. Почакай, зърнах името му в брошурата. Работи в

- Какво има?

„КриоХоуп".

- Това не е Мириям - отвърна Териса.

- Правилно - потвърдих аз. - Поел е практиката на д-р

Отново погледна снимката и изтри очите си.

Аарън Кокс.

- Може би, ами, не знам, може би е претърпяла плас­

Тя мълчеше.

тична операция, при това са изминали толкова години...