Изгубена завинаги

преди години ембрионите са присадени чрез организацията

Най-после й стана ясно.

„Спасете ангелите". Не знае кои са осиновителите и съвет­

- О! Боже мой...

ва Рик да направи проучване и да получи информация от

262

263

благотворителната организация. Предполагам, че Рик не е

Мълчах.

искал да отлага.

- Не знам причината, поради която е с тях - продъл­

- Искаш да кажеш, че е влязъл с взлом в офисите им?

жи Териса. - Може да става въпрос за „Стокхолмски син­

- Напълно е възможно — отвърнах аз.

дром". Може родителите й да са ужасни или да изживява

Най-после Териса отлепи очи от фотографията.

бунтовническите си години - по дяволите, аз бях същата!

- И къде е тя сега?

Няма значение. Тя е още дете. При това е моя дъщеря, Май­

- Не знам.

рън. Разбираш ли? Не е Мириям, но ми се открива още една

- Но тя ми е дъщеря.

възможност. Не мога да й обърна гръб. Моля те.

- Само биологична.

Продължавах да мълча.

Сянка пробяга по лицето й.

- Мога да й помогна. Сякаш... сякаш така е трябвало

- Не ми излизай с този номер. Самият ти разбра за Дже-

да стане. Рик е умрял, докато се е опитвал да я спаси. Сега

реми, когато той бе вече на четиринайсет. И все още го

е мой ред. По телефона ми казаха да съобщя само и един­

смяташ за свой син.

ствено на теб. Моля те, Майрън. Умолявам те. Помогни ми

Исках да й кажа, че положението ми бе съвършено раз­

да спася дъщеря си.

лично, но в думите й имаше логика. Джереми бе мой био­

логичен син, ала не ме познаваше като свой баща. Открих

го твърде късно, за да променя нещо във възпитанието му,

но сега продължавах да съм част от живота му. Нима моето

положение бе толкова по-различно от нейното?

- Как се казва? - попита Териса. - Кой я е отгледал?

Т Р И Й С Е Т И П Е Т А Г Л А В А

Къде живее?

- Малкото й име може да е Кари, но не съм сигурен.

Още не съм узнал другите й имена.

Териса постави снимката в скута си.

Обадих се на Берлеан, а Териса седеше до мен.

- Трябва да уведомим Джоунс - рекох аз.

- Джоунс намекна, че по някакъв начин си излъгал и си

-Не.

фалшифицирал резултатите от ДНК теста - казах.

- Ако дъщеря ти е била отвлечена...

- Знам.

- Не го вярваш, нали?

- Истина ли е?

- Не знам.

- Не искаше ти да се намесваш в разследването. Аз също

-Хайде, бъди искрен с мен. Мислиш, че се е забъркала с

не желаех. Затова не отговорих на обаждането ти.

онези чудовища, че е една от момичетата, за които разказ­

- Но преди това ми се бе обадил.

ваше Джоунс - проблемните деца.

- За да те предупредя. Това е. Не бива да се намесваш.

- Не знам. Но ако е невинна...

- Не става.

- Откъдето и да го погледнеш, тя е невинна. Не може да

Берлеан въздъхна. Спомних си първата ни среща, на

е на повече от седемнайсет. Ако по някакъв начин са я за­

аерогарата, завързаната коса, очилата с огромните рамки,

бъркали в нещо, станало е, защото е млада и чувствителна,

как ме бе извел на покрива на „Ке дез'Офевр" 36 и колко

но Джоунс и неговите приятели от вътрешната сигурност

го бях харесал.

никога не биха го разбрали. Ще бъде свършена. Нали видя

- Майрън?

какво направиха с теб?

-Да.

264

265

- Беше ми казал, че си сигурен, че не те лъжа за ДНК

-Да.

теста.

- Защото искаш да защитиш русокосото момиче, което

- Правилно - отвърнах аз.

вероятно има пръст в убийството на Карън Тауър и Марио

- Разбрал си го по честната ми физиономия или по не­

Контуци?

преодолимото ми обаяние?

- Както правилно се изрази, вероятно.

- Отговорът ми е: „Не".

- За целта има съдилища.

- Моля те, освети ме по въпроса.

- Не искам момичето да ги види отвътре. Ще разбереш

Хвърлих поглед към Териса.

причината, щом ти кажа какво открих.

- Трябва да ми обещаеш нещо.

Берлеан отново млъкна.

-Охо!

- Споразумяхме ли се? - попитах аз.

- Разполагам с информация, която е ценна за теб. Веро­

- Донякъде.

ятно и ти разполагаш с информация, която е ценна за мен.

- Което означава?

- Искаш да я обменим?

- Което означава, че пак мислиш на дребно. Загрижен

- Като предястие.

си за една личност. Разбирам. Допускам, че ще ми обясниш

- Като предястие - повтори той. - Тогава защо не ме

защо тя е толкова важна за теб. Но ние се занимаваме с

осветиш за основната гозба?

живота на хиляди. Хиляди майки, бащи, синове и дъщери.

- Ние сме отбор. Работим заедно по въпроса. Ще дър­

Разговорът, който прихванах по телефона, подсказва, че са

жим Джоунс и останалите настрана.

намислили нещо огромно, не само един удар, а ред нападе­

- А Мосад?

ния в разстояние на няколко месеца. Няма как да се ограни­

- Участваме само ние.

ча в грижи за едно-единствено момиче, когато животът на

- Разбирам. О, почакай, не, не разбирам!

хиляди е под заплаха.

Териса се приближи още повече, за да чува думите на

- И така, какво точно обещаваш?

Берлеан.

- Не ме остави да довърша. Вярно е, че не съм загрижен

- Ако заговорът на Матар е още в сила - заявих, - искам

за това момиче. Не ми пука дали ще я заловят, нито дали

да го съсипя. Но не и тях.

ще избегне съда. Така че, да, с теб съм. Ще се опитаме

- Защото?

сами да разрешим въпроса - нещо, което винаги съм пра­

- Защото не желая да въвличам в това русокосото мо­

вил. Но ако ни заловят или отстрелят, запазвам си правото

миче.

да се обадя на Джоунс. Ще спазя обещанието си и ще ти