Изгубена завинаги

нещо, което притискаше гърдите ми и ме приковаваше на

- Там е работата.

място, нещо тъй силно, че не ми позволяваше да си поема

- При това страшно забавно е да докараш главния теро­

дъх. Станах от леглото. Териса продължаваше да спи. На­

рист, завързан в чувал.

ведох се и нежно я целунах.

246

247

В съседната стая имаше преносим компютър. Включих

върби. Другата приличаше на пансион, предлагащ нощув­

се в Интернет и написах: „Спасете ангелите". Резултати­

ка и закуска - живописен дом от Викторианската епоха с

те се появиха на екрана. Най-отгоре имаше каре, в което

кули и кулички, витражи, веранда и синьосивкав покрив на

прочетох: „СПАСЕТЕ АНГЕЛИТЕ", а по-долу с по-дребен

мансардата. Надписите гарантираха конфиденциалността

шрифт: „ХРИСТИЯНСКИ РЕШЕНИЯ". Ставаше дума за

на местонахождението и обитателите - никакви имена,

живота и за любовта към Бога. Предлагаше се да заменим

никакви адреси, - а красивите като пощенски картички

думата „избор" с думата „решения". Някакви жени твър­

фотографии сякаш те придумваха да забременееш и да се

дяха, че са по-съгласни с „решението за осиновяване",

озовеш на това място.

отколкото с „убийството". Бездетни семейства разискваха

Щракнах на втората страница - и в същия миг ме осени

как правителството желае да извършва „жестоки експери­

онази тъпа-долна-нелинейна-катализаторска мисъл.

менти" върху „неродените" им още деца, докато „Спасете

Появиха се снимки на бебета. Те бяха красиви, дори

ангелите" биха могли да им помогнат, като замразят ем­

възхитителни и сърцераздирателни, като фотографии, на­

бриони, „за да осъществят крайната си цел - живота" чрез

правени специално за да предизвикат удивление и страхо­

християнското решение да помогнат на още едно бездетно

почитание у всяко човешко същество.

семейство.

Моето подло съзнание обожава контрастите. Например:

И преди бях срещал подобни доводи и дори си спомних,

наблюдавам изпълнението на бездарен комик и си мисля

че и Марио Контуци ги бе споменал. Бе казал, че организа­

колко велик е Крие Рок1. Или гледам филм, в който се

цията изглеждала като десница, но не крайна. Бях склонен

опитват да ме стреснат с лееща се в изобилие червена боя

да се съглася с него. Продължих да се ровя в резултатите.

вместо кръв, и си мисля как Хичкок2 ме държи прикован

Попаднах на изявлението на някаква мисия относно любов­

към мястото ми, въпреки че филмите му са черно-бели. И в

та към Бог и спасяването на „неродени още деца." Имаше

мига, в който зърнах снимките на „спасените ангелчета", аз

и бюлетин, започващ с определение на Библията като „за­

ги сравних с противните викториански фотографии, които

вършеното, вдъхновено и непогрешимо Божие слово" и

бях видяла в евтиното фотоателие същата сутрин. Това ми

продължаващ с твърдението, че животът е неприкосновен.

напомни за всичко, което бях научил там, за съкращението

Имаше подпрозорци на тема грижите за осиновените деца,

ХХК и вероятността то да означава Хо-Хо-Кус3, спомних

правата на човека, бъдещи събития, заплащането на биоло­

си и какво бе казала Есперанца по този повод.

гичните майки.

Ето пак човешкото съзнание - милиарди неврони се

Кликнах върху „Най-често задавани въпроси", за да раз­

сблъскват съвсем случайно, пръкват се, смесват се, извиват

бера подробности около подкрепата на неженените двойки,

се, проблясват и се разбъркват. Няма как да ги командваш,

отношението на бездетните семейства към замразяването

но ето в каква последователност изникват те в главата ти:

на ембриони, да видя какви формуляри трябва да се попъл­

нят, какви цени да се платят, как можеш да станеш дарител,

Официална практика, ХХК, Есперанца, запознанството ни,

как можеш да се включиш в екипа на „Спасете ангелите".

трудният й житейски път, акронимът за БУМ, или „Борба

Прочетеното ми направи дълбоко впечатление. Имаше

между удивителни мадами".

и Галерия с фотографии. Повиках първата страница със

снимки. На екрана се появиха образите на две доста бляска1 Крие Рок - американски комедиант, актьор, режисьор, сцена­

ви имения, обитавани от неомъжени майки. Едната имаше

рист и продуцент. - Б. пр.

вид на сграда в богата плантация в щата Джорджия - цяла2 Алфред Хичкок — английски сценарист и режисьор. - Б. пр.

та бяла, с мраморни колони, оградена от огромни плачещи

3 Градче в щата Ню Джърси. — Б. пр.

248

249

Внезапно всичко си дойде на мястото. Е, може би не

Албин се намръщи.

абсолютно всичко. Но донякъде. Достатъчно, за да знам

- Знам номера на поръчката, ако това ще ви помогне.

каква ще бъде следващата ми стъпка.

- Може и да помогне.

Ще отида в онова евтино фотоателие в Хо-Хо-Кус. Ще

Той придърпа към себе си клавиатурата, приготви пръс­

посетя ателието за Официална Практика на Албин Ларами,

тите си за писане и се обърна към мен:

или според акронима - ОПАЛ.

-Е?

- Четири-седем-едно-две.

* * *

Погледна ме, сякаш бях най-тъпото същество на божия­

та земя, и отсече:

Мъжът зад гишето в „Официалната практика на Албин

- Това не е номер на поръчка.

Ларами" бе по всяка вероятност самият Албин. Носеше пе­

- О, сигурен ли сте?

лерина. Лъскава пелерина. Сякаш беше Батман или Зоро.

- Това е номер на сесията.