Изгубена завинаги

Брадата му стоеше като нарисувана, косата му бе разбър­

- На сесията ли?

кана, макар и с мярка, а целият му вид говореше, не, кре­

Той отметна пелерината встрани с двете си ръце като

щеше: „Аз не съм обикновен художник! Аз съм артист!"

птица, готвеща се да полети.

Когато влязох, той говореше по телефона и се мръщеше.

- На фотосесията.

Тръгнах към него. С пръст ми направи знак да почакам.

Телефонът звънна и той ми обърна гръб, сякаш ме

- Той не разбира, Лиъполд. Какво да ти кажа? Човекът

отпращаше. Щях да изгубя връзката си с него. Отстъпих

не разбира нито от ъгъл, нито от тъкан, нито от колорит.

крачка назад и заиграх театро. Премигах с очи и закръглих

Няма око за подобни неща.

устни, като изобразих съвършено „О". „Дълбоко благого­

Той отново вдигна пръст към мен, като ми направи знак

веещия Майрън Болитар." Той ме загледа с неприкрито

да почакам още малко. Разбрах го. Щом остави слушалка­

любопитство. Обиколих помещението с благоговеещ израз

та, той театрално въздъхна:

на лицето.

- Какво обичате?

- Някакъв проблем ли има? - попита.

- Здрасти - казах. - Казвам се Бърни Уърли.

- Работите ви - отвърнах. - Смайващи са.

- А пък аз съм Албин Ларами - отвърна с ръка на сър­

Той наду перки. Не съм виждал много често възрастен

цето той.

човек да надува перки. Следващите десетина минути аз го

При представянето си Албин изпита огромна гордост от

заливах с похвали за постиженията му, разпитвах го откъде

себе си. Напомни ми за Манди Патинкин в „Принцесата

черпи вдъхновение и го оставих да бръщолеви за нюанси,

невеста"1; дори очаквах да ми заяви, че съм убил баща му,

багри, стилове, осветление и други такива.

затова да се приготвя да умра.

- Двамата с Мардж си имаме бебе - казах, като покла­

Усмихнах му се в стил „Ох, каква досада!".

щах глава, видимо очарован от отвратителните и чудо­

- Жена ми ме помоли да прибера някакви снимки.

вищни викториански фотографии, които биха превърнали

- Носите ли квитанцията?

всяко красиво бебче в страдащия ми от херпес зостер чичо

- Изгубих я.

Морти. - Трябва да запишем час при вас и да я доведем.

Албин продължаваше да се перчи в своята пелерина.

' Американски тенор, театрален и филмов актьор, изпълнител

Казах си, че перченето вероятно е създадено специално за

на главната роля във филма „Принцесата невеста" по едноимен­

мъже, облечени в пелерини. Разговаряхме за цените, които

ния роман на Уилям Голдман. - Б. пр.

бяха толкова абсурдни, че би трябвало да направя втора

250

251

ипотека на къщата си. Продължавах да играя. Но накрая

Албин присви очи, но само за миг. Най-после му про­

заявих:

светна, че нещо става, но той бе фотограф, а не юрист или

- Вижте, жена ми ми даде този номер. Номерът на се­

лекар. В неговата професия нямаше конфиденциалност.

сията. Каза ми, че ако видя тези фотографии, ще онемея.

Подадох му банкнотите. Той тръгна към принтера. За­

Дали не бих могъл да зърна снимките от фотосесия номер

белязах един линк с надпис: „Лична информация." Щом

четири-седем-едно-две?

той извлече фотографията от принтера, аз щракнах върху

Ако фактът, че в началото твърдях, че съм дошъл да взе­

линка.

ма готови снимки, а сега искам да видя цяла фотосесия, му

- Извинете? - обърна се Албин към мен.

се е сторил странен, то това изобщо не се долови от шумни­

Върнах назад, но вече бях видял достатъчно. Беше из­

те похвални слова, изливащи се от устата му за собствената

писано само първото име на момичето: Кари. А адресът й?

му гениалност.

В съседната сграда. Фондацията „Спасете ангелите." .

- Ами да, разбира се, тя е тук, в компютъра. Но тряб­

ва да знаете едно - не харесвам дигиталната фотография.

* * *

За снимките на момиченцето ви ще използвам класическа

фотографска камера. Тя създава неповторима тъкан на про­

Албин не знаеше фамилията на Кари. Когато го при­

изведението.

тиснах, той ми каза, че е правил снимки за „Спасете анге­

- Супер.

лите" и толкова. Дали му само малките имена на децата.

- Използвам компютърните технологии за по-лесно съх­

Взех копието на фотографията и се запътих към съсед­

ранение.

ната сграда. „Спасете ангелите" още не работеше. Нищо

Написа нещо на клавиатурата и натисна копчето „Върни".

чудно. Намерих Минерва, любимата ми секретарка, при

- Е, това със сигурност не са снимки на бебета. Заповя­

„Бруно и съдружници" и й показах снимката на русоко-

дайте.

сата Кари.

Албин обърна монитора към мен. На екрана имаше цял

- Познавате ли я?

набор от миниатюрни фотографии. Сърцето ми се сви още

Минерва вдигна поглед към мен.

преди да щракна върху едната от тях и да я уголемя. Тя зае

- Изчезнала е - обясних аз. - Опитвам се да я открия.

целия екран. Нямаше никакво съмнение.

- Частен детектив ли сте?

Пред мен бе образът на русокосото момиче.

- Да - по-лесно ми беше да я излъжа, отколкото да й

Стараех се да запазя хладнокръвие.

обяснявам надълго и нашироко.

- Ще ми трябва копие.

- Размер?

- Страхотно.

- Няма значение. Може би осем на десет.

- Така е. Малкото й име е Кари. Разпознавате ли я?

- Ще бъде готова след седмица.

- Работеше там.

- Искам я сега.

- В „Спасете ангелите" ли?

- Невъзможно.

- Е, не че работеше. Просто беше една от тях. Миналото

- Компютърът ви е свързан с цветния принтер ей там -