Изгубеният град

въздушна възглавница. Спря пред огромния абаносов часовник и плесна с ръце.

- Добре дошли при Маската на Алената смърт -прозвуча ясният глас на Расин Фошар. - Моля

ви, продължете веселбата си, приятели. И помнете: животът е мимолетен, когато по земята

броди Алената смърт - добави тя мелодраматично.

Сбръчканите устни се разтегнаха в отвратителна усмивка. През тълпата премина вълна от

нервен смях и квартетът отново засвири. Прислужниците, застинали

на място, продължиха да обикалят с подносите. Остин 0чакваше мадам Фошар да поздрави

гостите си, но за негова изненада тя се приближи към него и махна противната си маска, за да

разкрие изящните си черти.

- Изглеждате много красив в клин и с шапка със звънчета, мосю Остин - каза тя с

прелъстителна нотка в гласа.

- Благодаря ви, мадам Фошар. Аз пък никога не съм срещал по-очарователна чума.

Мадам Фошар наклони кокетно глава.

- Умеете да ласкаете - каза тя, после се обърна към Скай. - А вие сте една прекрасна черна

котка, мадмоазел Буше.

- Мерси, мадам Фошар - отговори Скай с тънка усмивка. - Ще се опитам да не изям струнния

квартет, колкото и да обичам мишките.

Мадам Фошар се взря в нея със завистта на остаряваща красавица към млада жена.

- Всъщност са плъхове. Ще ми се да можех да ви предложа по-богат избор на костюми. Но

вие не възразявате да поиграете глупака, нали, мистър Остин?

- Ни най-малко. Някога шутовете са съветвали кралете. По-добре да играеш глупак,

отколкото да си такъв.

Мадам Фошар се засмя весело и погледна към вратата.

-Добре, виждам, че и принц Просперо пристигна.

Към тях се приближаваше мъж с клин и туника от лилаво кадифе, поръбено със злато, и маска

на лицето. Той свали кадифената си шапка с театрален жест и се поклони на мадам Фошар.

- Прекрасна поява, майко. Гостите ни бяха истински ужасени.

- Така и трябва. Ще им обърна внимание след раз_ говора си с мистър Остин.

Емил отново се поклони, този път на Скай, и се отдалечи.

- Имате интересни приятели - отбеляза Остин, обхождайки с очи тълпата. - Ваши съседи ли

са?

- Напротив. Това са остатъците от големите оръжейни фамилии по света. В тази зала е

представено огромно богатство, изградено върху основите на смъртта и разрушението.

Предците им са майсторели върхове на копия и стрели, убили стотици хиляди хора,

изработили са оръдията, опустошили Европа през миналия век, произвели са бомбите,

сравнили цели градове със земята. Трябва да се чувствате поласкани, че се намирате в такава

височайша компания.

- Надявам се, няма да се обидите, ако кажа, че не съм впечатлен.

Мадам Фошар отговори с остър смях.

- Не ви виня. Тези самонадеяни приказливи глупаци са декадентски евробоклуци, живеещи

от състоянията, натрупани с потта на дедите им. В момента някога гордите им компании и

картели не са нищо повече от безлични корпорации, търгувани на Нюйоркската борса.

- Ами лорд Кавендиш? - попита Остин.

- Той е по-жалък и от другите, защото има име, но не и богатство. Семейството му някога

държало тайната на закалената стомана, преди Фошар да я откраднат.

- Ами Фошар? Имунизирани ли сте срещу дека-дентство?

- Никой не е имунизиран, дори нашето семейство. Затова ще управлявам корпорация

„Ланс”, докато съм жива.

- Никой не е вечен - отбеляза Скай.

- Какво казахте? - рязко се обърна мадам Фошар и я стрелна с очи, блестящи като нажежени

въглени.

Скай направи нехайна забележка и изобщо не бе готова за острата й реакция.

- Исках да кажа, че всички сме смъртни.

Пламъчето в очите на Расин трепна и угасна.

- Така е, но някои са по-смъртни от други. Семейство Фошар ще просперира през бъдните

десетилетия и векове. Помнете думите ми! А сега ме извинете, трябва да се погрижа за гостите

си. Вечерята скоро ще бъде сервирана.

Тя сложи отново грозната си маска и се плъзна към сина си.

Скай беше разтърсена.

- За какво беше всичко това?

i - Мадам Фошар е докачлива от възрастта. Не я обвинявам. Някога сигурно е била красавица.

Щеше да ми хване окото.

- Ако си падаш по трупове - отвърна Скай, като тръсна глава.

Остин се ухили.

- Я, котката имала нокти.

- При това много остри и с радост бих издрала твоята приятелка. Не знам защо беше

толкова притеснен. Аз лично съм отегчена до смърт.

Остин забеляза, че са се появили нови прислужници. В залата безшумно се бяха вмъкнали

дузина сурови на вид мъже и заемаха позиции до всички врати, през които можеше да се

влезе или излезе.

- Само почакай - рече той, - имам чувството, че партито още не е започнало.

Кавендиш беше много пиян. Премести клюна на главата си, за да осигури безпрепятствен

достъп на чашата до устата си. Наливаше се с вино по време на цялата вечеря в средновековен

стил, изобилстваща от екзотични дивечови ястия - от чучулига до глиган. Остин хапваше по

малко и от време на време отпиваше по глътка от любезност. Посъветва и Скай да прави

същото. Ако инстинктите не го лъжеха, щяха да имат нужда от бистри глави.

Щом отнесоха празните чинии от десерта, Кавендиш се изправи, олюлявайки се, и почука с

лъжичка по чашата си. Всички погледи се обърнаха към него. Той вдигна чашата си.

- Бих искал да вдигна тост за домакина и домакинята!

Гостите с готовност вдигнаха чаши.