Изгубеният град

НАМПД, беше прозрял интелекта й и беше предложил да я вземат в НАМПД заедно със съпруга

й. Адмирал Сандекър веднага се съгласи. Оттогава насам Гамей невъднъж бе доказвала ума и

хладнокръвната си находчивост в множество мисии на Специалния отряд.

- Спокойствието няма нищо общо - каза тя, - просто сме практични. Харесва ни или не, сме

затворени тук за известно време. Нека използваме дедуктивното си мислене, за да разберем

какво се случва.

- Учените не бива да си правят заключения, докато не са готови да ги подкрепят с факти -

рече Санди. -А ние не разполагаме с фактите.

- Добре си усвоила научния метод - отбеляза Пол.

- Както е казал Бен Джонсън, нищо не може да съсредоточи мислите по-добре от

перспективата за бесило. След като не разполагаме с всички факти, можем да използваме

научни разсъждения, за да разберем това, което искаме. Освен това просто нямаме друг

избор. Първо, със сигурност знаем, че сме отвлечени и че ни държат в плен в голяма, странна

подводница.

- Възможно ли е именно тя да е оставила следите в Изгубения град? - предположи Санди.

- Е, нямаме факти, с които да подкрепим теорията

- усмихна се Пол, - но не е изключено подводницата да може да пълзи по морското дъно.

НАМПД направиха нещо подобно преди години.

- Добре, а какво прави тук? Кои са тези хора? И какво искат от нас?

- Имам чувството, че скоро ще получим отговор на тези въпроси - каза Гамей.

- Говориш повече като източен гуру, отколкото като учен - вметна Санди.

Гамей сложи пръст на устните си и посочи към вратата. Дръжката се завъртя, тя се отвори и в

кабината влезе мъж. Беше толкова висок, че трябваше да се наведе, за да мине под рамката.

Беше облечен в същия гащеризон като останалите, само че зелен. Той затвори тихо вратата

след себе си и погледна пленниците.

- Успокойте се - каза той, - аз съм от добрите.

- Нека позная - обади се Пол, - вие сте капитан Немо, а ние се намираме на борда на

„Наутилус”.

Мъжът премигна изненадано. Беше очаквал да ги намери сковани от страх.

- Не, всъщност се казвам Ангън МакЛийн - отвърна той с лек шотландски акцент. - Доктор

МакЛийн. Аз съм химик. Но за подводницата сте прав. Точно

толкова невероятна е, колкото тази на капитан Немо.

- А ние все пак сме герои от роман на Жул Верн? — не се сдържа и Гамей.

МакЛийн въздъхна тежко.

- Де да беше толкова просто. Не искам да ви тревожа излишно - каза той с тих и сериозен

глас, - но животът ви може би зависи от разговора ни през следващите няколко минути. Моля

ви, кажете ми имената си и какво работите. Умолявам ви да бъдете честни. На този съд няма

излишни каюти.

Двамата Траут схванаха посланието. Нямаше място за пленници. Пол погледна МакЛийн в

добронамерените сини очи и реши да му се довери.

- Аз се казвам Пол Траут. Това е съпругата ми Гамей. И двамата работим в НАМПД. Това е

Санди Джексън, пилотът на „Алвин”.

- С каква наука се занимавате?

- Аз - с океанска геология, а Гамей и Санди са морски биолози.

МакЛийн се усмихна с облекчение.

- Слава Богу - измърмори той, - има надежда.

- Може би и вие ще ми отговорите на един въпрос - каза Пол. - Защо ни отвлякохте?

МакЛийн горчиво се засмя.

- Аз нямам нищо общо с това. И аз съм тук по своя воля, колкото и вие.

- Не разбирам - каза Санди.

- Сега не мога да ви обясня. Ще ви кажа само, че имаме късмет, задето могат да използват

професионалните ни умения. Ще ви държат живи дотогава, докато имат нужда от вас - също

като мен.

- Кои са „те”? - попита Пол.

МакЛийн прекара дългите си пръсти през

прошарената си коса.

- За вас ще бъде по-опасно, ако знаете.

- Който и да сте, моля ви, предайте на хората, които ни отвлякоха и отнеха батискафа ни, че

екипът ни на повърхността ще започне да ни търси в мига, в който установят, че сме изчезнали

- настоя Гамей.

- Казаха ми, че това няма да бъде проблем, и аз нямам причина да не им вярвам.

- Какво значи това? - настръхна Пол.

- Не знам. Но знам, че тези хора са безскрупулни в преследването на целите си.

- А какви са целите им? - попита Гамей.

Сините очи сякаш хлътнаха.

- Има въпроси, които не е мъдро да ми задавате, нито аз - да ви отговарям. - Той се

надигна от стола си. - Трябва да докладвам за резултатите от разпита. - Той посочи малката

лампичка и докосна устните си, явно предупреждавайки ги за скрит микрофон. - След малко

ще ви донеса храна и напитки. Съветвам ви да си починете.

- Вярвате ли му? - попита Санди, когато отново останаха сами.

- Историята му изглежда достатъчно откачена, за да е вярна - отговори Гамей.

- А имате ли идеи какво да правим?

Пол се излегна на койката и се опита да се протегне, макар че дългите му крака стърчаха от

края на матрака. Той посочи светлинката и каза:

- Стига някоя от вас да не държи на тази койка, възнамерявам да послушам съвета на

МакЛийн и да си почина.

МакЛийн се върна след половин час със сандвичи със сирене, термос горещо кафе и три чаши.

И с

усмивка на лице, което беше по-важното.

_ Поздравления! - каза той, докато им раздаваше сандвичите. - Официално сте включени в

проекта.

Гамей разви сандвича си и отхапа.

- А какво по-точно представлява той?