Изгубеният град

водят до отвратителни мутации. Пол се натъква на тях по време на експедицията и също бива

принуден да работи в лабораторията.

- Всички парчета от мозайката се наместват - потвърди Мейхю. - Може ли да ви задам един

въпрос, мистър Остин? Защо веднага не се свързахте с британските власти?

- Ще ви отговоря също с въпрос. Щяхте ли да ми повярвате, ако ви бях заговорил за

червенооки чудовища?

- Категорично не!

- Благодаря за откровеността. Знаете, че официалните процедури щяха да отнемат твърде

много време, а всяко забавяне можеше да се окаже фатално. Пол Траут е не само мой колега,

но и приятел.

- Разбирам! И както казах, съм запознат с работата на Специалния екип и знам, че сте били

повече от подготвени за задачата. Но бях длъжен да ви попитам, защото същия въпрос ще

зададат и моите шефове.

- Властите ще проучат ли острова? - попита Гамей.

- Един военноморски кораб вече е изпратен натам. Ще се опитат да открият въпросната

подводница, да запечатат лабораториите, да неутрализират охраната и мутантите.

- Съмнявам се, че е останало много от охраната -обади се Траут.

Настъпи мълчание. Накрая Мейхю каза:

- Вие имате най-много опит с тези мутанти, доктор Траут. Какво е вашето впечатление?

- Те са диви, извънредно силни и са канибали. Способни са да общуват, а и съдейки по

нападението им на острова на „Изгнаници”, да планират. - Той замълча, мислейки си за

мутанта в зоопарка. - Смятам, че не всички от основните им човешки качества са докрай

унищожени.

Мейхю се усмихна загадъчно.

- Много интересно... Мисля, че засега приключихме, но ако имате още няколко свободни

минути, бих искал да ви покажа нещо.

Той ги поведе през лабиринт от коридори, докато стигнаха до студено помещение,

оборудвано като медицински кабинет. На метална маса, осветена от голяма лампа, лежеше

тяло, покрито с чаршаф. До масата стоеше мъж на средна възраст в бяла престилка.

Мейхю му направи знак и онзи дръпна чаршафа, за да открие обезобразеното лице на

червеноокото същество, което беше паднало мъртво на борда им. Със затворени очи не

изглеждаше толкова страшно. Лицето му вече не беше изкривено, а изглеждаше някак

успокоено.

- Малко е брадясал - каза Мейхю, - но не изглежда зле като за французин.

- Демонстрирате вековна вражда или наистина знаете, че е французин?

Мейхю се усмихна, бръкна в джоба си и извади малка метална пластина с верижка. Подаде я

на Остин.

- Намерихме го на врата на господина. Малко е изтъркано, но все още се чете.

Остин вдигна табелката под лампата и прочете: „Капитан Пиер Льован, Армия на Република

Франция . 885”.

- Явно нашият приятел е откраднал нечий войнишки медальон.

- И аз първо така си помислих, но медальонът всъщност си е негов.

Остин го погледна озадачено. Мейхю, изглежда, Не се шегуваше.

- Тогава той трябва да е на повече от сто години.

- Близо сто и двайсет, за да бъдем по-точни.

- Очевидно има някаква грешка. Откъде сте сигурни, че това е същият човек? През Първата

световна война са изчезнали милиони.

- Вярно е, но армиите са се справяли доста добре с документацията въпреки повсеместниия

хаос. Загиналите били идентифицирани от другарите или офицерите си. Дори в разгара на

битката мъртвите тела били изнасяни от специални екипи, а оттам нататък работата поемал

човекът, отговарящ за регистрацията на гробовете, подпомаган от военния свещеник. Имало

карти на гробищата, а информацията се предавала от екипите за изнасяне на труповете,

болниците, регистрацията на гробовете и прочие. Тези данни вече са качени на компютър.

Научихме, че наистина е съществувал човек на име Пиер Льован, който е служил във френската

армия и е изчезнал по време на бойни действия.

- Много хора са изчезнали по време на бойни действия.

- Ех, вие, скептични американци. - Мейхю извади джобен часовник и го подаде на Остин. -

Ето какво още намерихме у него. Навремето е бил е доста красив дявол.

Остин разгледа надписа на гърба на часовника: „На Пиер, с любов, Клодет”. После отвори

часовника. На капачето имаше снимка на млад мъж и жена.

Показа го на колегите си от НАМПД.

- Какво мислите?

Гамей разгледа медальона и часовника.

_ Едно от първите неща, които научих в морската археология, беше колко е важно да се

установи произходът на всеки предмет. Например, ако намериш римска монета в царевична

нива в Кънектикът, това може да означава, че я е изпуснал някой римлянин, но не по-малко

вероятно е да е била изгубена от колекционер преди няма и два века.

Мейхю въздъхна.

- Може би доктор Блеър ще ви убеди.

- И аз отначало не повярвах - обади се патологът. - Направихме аутопсия на господина.

Клетките му са сходни с тези на човек малко под трийсетте, но черепните сутури сочат, че е

на... - той се прокашля, - повече от сто години.

- Това означава, че работата върху удължаването на живота е започнала много по-отдавна,

отколкото сме предполагали.

- Невероятно, но логично предположение - съгласи се Мейхю. - По време на Първата

световна война имало слухове за опити да се създаде супер войник, който да превзема

вражески окопи под дъжд от куршуми.

- И смятате, че това е свързано с научния проект за удължаване на живота?

- Не знам.