Изгубеният град

заради Скай. Ако искате, обадете се анонимно от уличен телефон, но трябва да съобщите за

изчезването й. Животът й може да зависи от това.

- Да, да, разбира се! Ще им се обадя. Тя ми е като дъщеря. Предупреждавах я да внимава,

но знаете какви са младите.

- В момента съм в Шотландия, но утре се връщам във Франция. Ще ви потърся, веднага

щом пристигна в Париж.

Той затвори, за да може Дарне да извести полицията, и се замисли какво може да означава

всичко това. Телефонът му отново иззвъня. Този път беше Jlecap.

- Слава Богу! Откога се мъча да ви намеря!

- Съжалявам, нямах връзка - каза Остин. - Какво е положението при ледника?

- Ледникът си е добре, но се случват някои странни неща.

- Какви например?

- Преди няколко дни пристигна катер с водолази Зачудих се дали не е екип на НАМПД, който

иска да довърши изследванията.

- Експедицията приключи - отговори Остин, - и доколкото знам, не са планирани други

дейности в района. Какво правят?

- Не е за вярване. Отводняват тунелите под ледника.

- Не казахте ли, че е невъзможно?

- Не сте ме разбрал правилно. Невъзможно беше да стане толкова бързо, че да спасим

хората в тунела. Вече няколко дни изпомпват вода и тунелът на обсерваторията е почти сух.

- Това решение на електрическата компания ли е?

- Шефовете ми намекнаха, че се прави под натиск от много високо ниво. Работата се

финансира от частна научна фондация.

- Доктор Льоблан участва ли?

- Отначало така си мислех. Колата му, Фифи, още е тук, затова предположих, че ще се върне.

Един от водолазите дойде в електроцентралата, показа ми пълномощно и хората му

окупираха контролната зала. Изглеждат много страшно, мистър Остин. Наблюдават ме на

всяка крачка. Страхувам се за живота си. Дори този разговор е огромен риск. Предупредиха ме

да не се меся.

- Информирахте ли шефа си?

- Да. Той каза да им сътруднича. Не зависело от него. Не знаех към кого да се обърна,

затова се обадих на вас.

- Можете ли да си тръгнете?

- Няма да е лесно. Пуснаха екипа ми в отпуск и сега само аз съм тук. Ще се опитам да спра

турбините. Може би тези отгоре ще ме вземат по-насериозно, когато мощностите спрат.

- Направете, каквото смятате за удачно, но не поемайте рискове.

- Ще бъда внимателен.

- Как се казва човекът, който е дошъл при вас?

- Фошар, Емил Фошар. Напомня ми на змия.

Емил Фошар!

- Дръжте се така, сякаш всичко е наред - каза Остин. - Утре ще бъда при вас.

- Много благодаря, мосю Остин. Как да разбера, че сте пристигнал? Предполагам, че няма

да звъннете на вратата.

- Не се притеснявайте, аз ще ви известя.

Затвориха и Остин се замисли над развоя на събитията. След това вдигна хотелския телефон и

се обади на Джо и семейство Траут, за да ги информира, че плановете са се променили. Когато

всички се събраха в стаята, им разказа за двата разговора.

- Мислиш ли, че Фошар са отвлекли Скай? - попита Дзавала.

- Много е възможно предвид интереса им към шлема.

- Щом са взели шлема, за какво им е тя? - обади се Гамей.

- Предположи.

Лицето на Гамей просветна.

- Схванах. Използват я като примамка да те вкарат в капана.

Остин кимна.

- Първият ми импулс беше да отида право в замъка.

След това обаче се сетих, че те точно това очакват Трябва да ги изненадаме и да се насочим

към Емил Той може да ни бъде полезен, пък и се безпокоя за Ле-сар. Струва ми се, че е в

опасност. А Скай ще държат жива, докато лапна въдицата.

- Кажи ние какво да правим? - попита Пол.

- Огледайте защитите около замъка. Вижте дали има начин да се проникне вътре. Но

внимавайте, мадам Фошар е много по-опасна от сина си. Той е агресивен социопат. А тя е

умна и коварна.

- Очарователно - рече Гамей, - нямам търпение да се запознаем.

Пожелаха си още веднъж лека нощ и се разотидоха по стаите. Остин звънна на номера от

визитката, която Мейхю му даде. Каза му, че им се налага да заминат възможно най-скоро, и

го помоли за помощ. Мейхю отговори, че на другата сутрин пътува за Лондон със служебния

самолет и ще се радва да ги закара.

Остин му благодари и обеща някой ден да му върне услугата. После легна да поспи няколко

часа. Лежеше по гръб и се опитваше да пропъди всички други мисли. Трябваше да се

концентрира върху непосредствената си задача - да спаси Скай. Не след дълго потъна в

неспокоен сън.

Самолетът излетя призори, но вместо към Лондон, се насочи направо към Париж. Остин успя

да убеди Мейхю да променят курса. Каза, че няма >време за подробности, но въпросът е на

живот и смърт.

Мейхю му зададе само един въпрос:

- Свързано ли е с нещата, които обсъждахме снощи?

- Възможно е да се окаже много тясно свър3ано.

- Тогава, надявам се, ще ме информирате разВоя на събитията, нали?

- Ще ви докладвам по същия начин, както На шефовете си в НАМПД.

Мейхю се усмихна и двамата си стиснах ръцете. Преди обяд кацнаха на летище „Шарл дьо

Г0л”. Двамата Траут потеглиха към замъка Фошар, Остин и Дзавала взеха чартърен полет до

старото алпийско селце близо до ледника.

По-рано Дзавала се беше свързал с приятелката си Дениз във френския парламент. След като

изтръгна от него обещание да се видят отново, тя им уреди катер, който да ги чака в селото.