Капан за мишки

— Какво реши? Ще се занимаваш ли с тази работа? — попита Константин Викторович.

— Не знам. Не мога да реша. Ако резултатът излезе положителен, ще бъде добре за всички. Ами ако се окаже отрицателен? Ако Юркунс греши?

— Тогава нищо няма да се промени — сви рамене Константин Викторович, — всичко ще остане, както си е. Какво губиш?

— Много неща. Надеждата. Докато още нищо не сме изяснили, можем просто да си кажем: Юркунс е прав, а Личко е невинен. А я си представи, че след това не ще можем да кажем така?

— Андрюша, Андрюша — опита да се усмихне Мусатов, — колко е характерно това за теб. Да си затвориш очите и да се престориш, че проблемът не съществува. Нали онзи лекар ти е обяснил за проблема, натикан на дълбокото, а ти не си си направил никакви изводи.

— Но тук въпросът е съвсем друг!

— Същият е, Андрюша, съвсем същият. Замислял ли си се някога, че открай време ме наричаш Костя, а не татко?

— А ти обиждаше ли се?

— Не, не става дума за това. Сега въпросът е защо не ме наричаше татко. Можеш ли да отговориш — защо?

— Защото знаех, че не си ми баща. Бях на девет години, когато ти влезе в нашето семейство. Вече всичко разбирах, знаех и от къде се вземат децата…

— Не, Андрюшенка, това го разправяй на себе си, не на мен. Ти пак тикаш проблема към дълбокото, вместо да се изправиш лице в лице срещу него. Ако едно дете иска да има баща като всички, ако му харесва избраникът на майка му, тогава няма нищо по-естествено от това да нарича този човек татко. Нещо повече, детето изпитва невероятна наслада, задето може да произнася на глас тази дума, обръщайки се към конкретния мъж. Ти си искал да имаш баща, това е предопределено на генетично ниво и старият психиатър ти е обяснил всичко по този въпрос. И аз ти харесвах, инак помежду ни нямаше да се установят отношенията, които имаме. Е, но защо никога не си ме наричал татко?

— Не знам — сви рамене Андрей, докато наливаше вряла вода в чашите, — не те наричах и толкова. Какво значение има?

— Огромно. Това означава, че още в детството си, още на твоите девет години, ти подсъзнателно си искал да наричаш татко само своя роден баща, биологичния. Онзи, от когото те е родила майка ти.

— Ама престани, Костя! Та какво съм можел да разбирам на девет години! Какво подсъзнание? От къде ще се вземе то у деветгодишно хлапе?

— Не говори глупости. Ти си превъзходен инженер, специалист по нефтени сонди, не споря, но по психология си — ще прощаваш — пълен профан. Дори е смешно да те слуша човек. Подсъзнанието се оформя дори преди съзнанието, в него е фиксирано всичко, което е ставало с теб още когато си се намирал в майчината утроба, това е доказано от науката. Фиксирана е и силната, страстна и нежна любов на майка ти към твоя баща, както и начинът, по който тя го е уважавала, боготворяла, нейното възхищение от него също е фиксирано там, макар че ти естествено не го осъзнаваш. Именно затова твоето подсъзнание не ти е позволявало да ме наричаш татко. Думата „татко“ е била предназначена само за него, за онзи другия, когото ти не си спомняш, защото си бил прекалено малък, когато той е изчезнал от живота ти. Няма го в паметта ти, но го има в твоето подсъзнание, защото си живял до него цяла година и половина. И той те е обичал, носил те е на ръце, целувал те е, приспивал те е, дундуркал те е, сменял ти е пелените. Онова, което са ти разказвали официално за баща ти, имам предвид, че си се родил от неузаконен брак, че той се е разделил с майка ти още преди да се родиш, не ти е давало основание да го мразиш. До седемнайсетата си година ти не беше чувал за него нищо лошо. За сметка на това в подсъзнанието ти стабилно се е запечатала и любовта на майка ти към баща ти, и неговата любов към нея, и неговата любов към теб.

— Говориш така, сякаш си стопроцентово сигурен, че той не е бил луд — прекъсна го Андрей. — Ами ако все пак е бил? Ако не е обичал мама, камо ли пък мен, защото човек който убива и насилва чужди деца, не може да обича своите собствени.

— Боже мой, каква глупост! Каква глупост! Хиляди, милиони убийци отнемат чужд живот, при което си остават любящи деца, съпрузи и родители, та това е азбучна истина! Но това е друга тема… — Мусатов тръсна глава. — Отклонихме се. Ето какво искам да ти кажа: на теб ти е нужен човек, когото можеш да наречеш баща. Ти през цялото време държа това място незаето, защото твоето подсъзнание е знаело: или Личко, или никой. С онзи багаж от информация, която имахме доскоро, някак не ти се е искало да наричаш Олег Личко баща, нали така?

— То се знае — избъбри Андрей, — никак не е приятно, нали?