Книга на душите

-      Дай да му видя сметката, Малкълм. - Гласът на Декорсо бе почти умоляващ. Помощникът му потърка дясното си бедро, което още пулсираше там, където куршумът на Уил бе разбил костта.

-      Той е ОХ, забрави ли?

-      Това не означава, че не мога да го прееба сериозно.

Фрейзър не му обърна внимание. Мислено прехвърляше различни сценарии. Трябваше да се обади тук-там, да си пробие път нагоре по хранителната верига до по-добре платени позиции.

-      Пенсиониран агент на ФБР, живеещ в квартал като този, няма триста хиляди кинта, които да хвърли на търг. Той работи за някого. Ще трябва да разберем за кого. Внимателно. - Върна лаптопа на Декорсо. - Шибаният Уил Пайпър!

Младият Котъл седеше вдървено в апартамент в непознат град и разменяше шепнешком любезности с тлъст болнав мъж в скутер, също толкова стария му приятел и един друг мъж, по-млад, който изпълваше помещението с едрата си, застрашителна фигура.

Уил си помисли, че хлапето сигурно се чувства по-скоро като пренасящо наркотици муле, отколкото като търговец на антикварни книги.

Котъл отвори чантата си. Книгата беше увита в найлон на мехури и приличаше на дебел мек куб. Мъжът на скутера протегна ръце като малко дете и Котъл му я подаде. Спенс се опита да я задържи, но веднага трябваше да я пусне в широкия си скут, след което внимателно започна да сваля опаковката и да я хвърля на пода.

Уил наблюдаваше как Спенс сваля найлоните като люспи на лук и се приближава все повече до кожената подвързия. Въпреки тържествеността на момента се притесняваше, че Кениън може да настъпи мехурите и да събуди Филип със залпа.

След като свали и последния пласт, Спенс внимателно разтвори книгата. Задържа се на първата страница. Кениън се бе навел над рамото му.

-      Да - едва чуто прошепна той.

За намиращия се в другия край на стаята Уил мастилените драсканици бяха толкова гъсти, че страницата изглеждаше почти черна. Да види имената, изписани с нечий почерк, беше съвсем различно от това да ги чете с модерните стерилни шрифтове от базата данни на Шакълтън. Човешко същество бе топило хиляди пъти перото в черното мастило, за да запълни всички тези страници. Какво ли е ставало в главата на пишещия? Кой е бил той? Как е успял да постигне подобно нещо?

Котъл развали магията. Въпреки безинтересната си физиономия имаше дар слово.

-      Повикаха експерти. Някакви оксбриджски светила. Никой нямаше представа какво представлява книгата или къде е създадена. Очевидно е само, че е някакъв регистър на раждания и смърт. Питахме се дали вие не знаете нещо за произхода ѝ?

Спенс и Кениън вдигнаха едновременно глави. Спенс не каза нищо, така че приятелят му трябваше да отговори по най-дипломатичния и заобиколен начин.

-      Живо се интересуваме от периода. Страшно много неща са се случили в началото на шестнадесети век. Книгата е уникална и ще направим проучвания. Ако намерим някакви отговори, с радост ще ви ги съобщим.

-      Ще ви бъдем много благодарни. Естествено, за нас е любопитно. Много пари бяха платени за книга с неизвестен произход. - Котъл огледа преценяващо стаята. - Апартаментът ваш ли е, сър?

Уил изгледа подозрително младежа. Нещо в коментарите му го глождеше.

-      Да. Целият си е мой.

-      И вие ли сте от Ню Йорк, господин Спенс?

-      Ние сме от запада - уклончиво отвърна Спенс и смени темата. - Всъщност, можете да ни помогнете.

-      Стига да е по силите ми.

-      Разкажете ни за продавача, онзи Кантуел.

-      Работя във фирмата от съвсем скоро, но доколкото разбрах, той е от типичните ни клиенти - с много земя и малко пари. Моят старши, Питър Нийв, отиде в Кантуел Хол да прегледа партидата. Това е стара извънградска къща в Уорикшър, която принадлежи на фамилията от векове. Лорд Кантуел също е бил там, но Нийв е имал вземане-даване предимно с внучката му.

-      Какво са казали за книгата?

-      Не много, предполагам. Била тяхна собственост, откакто лорд Кантуел се помнел. Предполагал, че родът му я притежава от поколения, но с нея не е свързана никаква конкретна история. Смятал, че е някакъв градски регистър или нещо подобно. Най-вероятно от континента, като се имат предвид многото езици. Не бил особено привързан към нея. Но за внучката му явно нещата стоят другояче.

-      Защо? - попита Спенс.

-      Тя споделила с Питър, че винаги изпитвала влечение към книгата. Не можела да го обясни точно, но имала чувството, че е нещо специално, и не искала да се разделя с нея. Лорд Кантуел бил на друго мнение.

Спенс затвори книгата.

-      И това ли е всичко? Само толкова ли знаят онези хора за историята на книгата?

-      Да, това е всичко, което ми беше казано.

-      Имаше и друг купувач - рече Спенс.

-      Друг основен купувач - поправи го Котъл.

-      Кой беше той?

-      Нямам право да ви кажа.

-А с каква националност? - попита Кениън. - Можете ли да ни кажете поне това?

-      Беше американец.

-      Прояви доста любопитство към нас, не мислите ли? - отбеляза Уил, след като Котъл си тръгна.

Спенс се разсмя.