Читаем Книга на душите полностью

Книга на душите

Спенс натисна с показалец задния форзац.

- Прав си. Уил, да ти се намира остър нож?

- Искаш да я режеш ли? - попита Кениън.

- Току-що платих триста хиляди долара за тази привилегия.

Уил имаше великолепен сгъваем „Уилям Хенри“, остър като бръснач, подарък за Коледа от дъщеря му. Докато го търсеше в чекмеджето на масичката, Нанси излезе от банята и го прониза с остър като ножа поглед, преди да затвори тихо вратата на спалнята.

Спенс взе ножа и дръзко направи двадесетсантиметров разрез по ръба на форзаца. После пъхна острието, повдигна хартията и се опита да надникне вътре.

- Не виждам достатъчно добре. Имаш ли пинцети?

Уил въздъхна и отиде до банята да вземе пинцетите на Нанси.

Спенс бръкна с тях в процепа и затърси, докато не попадна на нещо.

- Тук има нещо! - И бавно го измъкна.

Сгънато парче пергамент.

Кремавият лист бе изненадващо здрав и еластичен благодарение на дългите години изолация от светлината и външните въздействия. Спенс го разгъна - веднъж, два пъти.

Беше изписан с архаичен почерк, идеално центриран на страницата, нанесен много грижливо.

- Алф. Не нося очилата си. Какво е това? - подаде пергамента на приятеля си.

Кениън го заразглежда, клатейки невярващо глава. Прочете го наум.

- Невероятно - промълви той. - Невероятно.

- Какво е? - нетърпеливо изхриптя Спенс. - Казвай!

Очите на приятеля му бяха насълзени.

- Стихотворение, сонет по-точно. Има и година, хиляда петстотин осемдесет и първа. Посветен е на книгата, сигурен съм.

- Какви ги говориш! - възкликна Спенс толкова силно, че Уил трепна. - Прочети ми го.

Кениън зачете. Гласът му бе тих, но изпълнен с емоции.

Гатанка на съдбата

Щом Бог реши капризната съдба човешка да разкрие

и портите на рая и на ада да отключи,

мъдреци опитаха това познание да скрият,

предвидили, че не добро, а зло от него ще се случи.

Затуй да го потулим на потайно място,

с гатанки четири да го прикрием,

та глупците горделиви да не виждат ясно

и в свойта безпросветност да не го затрият.

Едната носи пламъка трептящ на Прометея,

другата фламандския вятър прославя,

над пророческото име третата се рее,

до сина със черен грях последната остава.

Когато дойде час смиреният да проумее,

милостта си Бог над него да излее.

У.Ш.

1581

Кениън трепереше от възбуда.

- У. Ш.! Мили Боже! Приятели, това е писано от Шекспир! Уилям Шекспир! Някой от вас знае ли през коя година е роден?

Не знаеха.

- Имаш ли компютър?

Уил намери лаптопа си под някакво списание.

Кениън го грабна от ръцете му, влезе в интернет и отвори някакъв посветен на Шекспир сайт. Очите му пробягаха по първите няколко абзаца.

- Роден през хиляда петстотин шейсет и четвърта. Значи е бил на седемнайсет през осемдесет и първа. Знае се съвсем малко за ранните му години, до появата му като актьор в Лондон през хиляда петстотин осемдесет и пета. Стратфорд на Ейвън е в Уорикшър! Там, където е и Кантуел Хол. - Кениън отново погледна пергамента. - „Предвидили, че не добро, а зло от него ще се случи“. Това е каламбур! Не е на добро - Кантуел.² Шекспир много си е падал по каламбурите. Това стихотворение е гатанка. Пише за серия улики и съм сигурен, че те са за произхода на книгата! Били са скрити в Кантуел Хол, убеден съм в това, Хенри!

Спенс го гледаше с провиснала челюст. Малко увеличи количеството кислород, за да дойде на себе си.

- По дяволите! Прав бях за тази книга, тя е специална! Трябва незабавно да идем там.

Говореше в множествено число, но се взираше право в Уил.

Когато Декорсо доближи паркираната на няколко пресечки от хотела кола, Фрейзър нямаше нужда да пита как е минала срещата. Отговорът беше изписан по цялото му лице със синини. Фрейзър го изчака да се качи, след което попита:

- Какво стана?

- Беше професионалист.

- Сигурен ли си?

Декорсо докосна подутата си устна.

- Беше професионалист! - повтори той, сякаш се защитаваше.

- Измъкна ли нещо от него?

- Не.

- Защо?

- Налетя на бой. Положението беше или той, или аз.

Фрейзър поклати глава.

- Мамка му.

- Съжалявам. - Декорсо му подаде документите на Котъл.