Книга на душите

-      Естествено. В министерството на отбраната им и във военното разузнаване има достатъчно памет, за да шепнат „Вектис“ веднага щом се появи някой ненормален бъдещ сценарий, който после се сбъдва. Същото е и сега с „Помагаща ръка“. Сигурни са, че знаем за очакващото Каракас повече, отколкото признаваме. И, честно казано, до гуша ни дойде от въпросите и душенето им. И ти, и аз знаем повече от добре, че англичаните биха си взели библиотеката на мига, ако можеха.

-      Не се и съмнявам.

-      Били са глупаци да ни я дадат през четиридесет и седма, но това вече е древна история.

-      Какъв е бил планът им?

-      Явно са внедрили своя човек в антиквариата къща, за да държи под око книгата. Вероятно са разбрали за нея по същия начин като нас, чрез интернет филтър. Може би са смятали да те спипат и да си осигурят заложник. Кой знае. Сигурно са наясно, че си от Грум Лейк. Когато се появил друг купувач, тръгнали по следите му да видят докъде ще стигнат. Определено са искали да получат предимство пред нас, не се съмнявам в това.

-      Какво искате от мен? - попита Фрейзър.

-      Да върнеш книгата. И да разбереш какво е намислил онзи кучи син Уил Пайпър. После да ни имунизираш. „Събитието Каракас“ е точно зад ъгъла и не е нужно да ти казвам, че всеки, който е забъркан в преебаването на „Помагаща ръка“, е кандидат за оня свят. Искам да ми докладваш на всеки няколко часа.

Фрейзър затвори. „Каракас“ вземаше акъла на всички. Целият смисъл в анализирането на данните в Зона 51 бе да се използва познанието за бъдещи събития за определяне на политиката и за подготовка. Но „Помагаща ръка“ вдигаше мисията им на безпрецедентно ниво. Фрейзър не беше по политиката, но беше съвсем сигурен, че при едно изтичане на информация точно сега правителството ще изхвърчи. Направо в ада.

Мрачно погледна към Декорсо; помощникът му се беше изгубил между слушалките. Лицето му сякаш беше взето от хладилник за месо. Цяла сутрин подаваше на Фрейзър постоянен поток информация - Пайпър се обадил на детегледачката, за да я наеме за допълнителни часове. Заминавал за няколко дни, но не казал къде. Най-сетне се появил и друг екип наблюдатели. Един от хората им проследил Пайпър, докато тичал покрай реката. После излязъл на покупки с жена си и бебето. Типичен съботен ден.

Но сега Декорсо бе попаднал на нещо по-голямо. Прекара няколко минути онлайн, за да събере отговори на въпросите, които Фрейзър със сигурност щеше да зададе. Когато приключи, свали слушалките. Беше не просто голямо - а земетръсно. Най-малко осма степен в техния свят.

Фрейзър се досети по изражението му, че е открил нещо важно.

-      Какво? Сега пък какво?

-      Знаеш за Хенри Спенс, нали? - попита Декорсо.

Фрейзър кимна. Знаеше всичко за Клуб 2027 - безобидна група дърти глупаци, поне доколкото го засягаше него. Наблюдателите ги проверяваха от време на време, но според всеобщото мнение Спенс ръководеше просто надут социален клуб на пенсионери. Не вършеха нищо лошо, не вредяха на никого. По дяволите, самият той би могъл да стане един от тях, когато окачи шпорите на стената, стига да го приемат - но това едва ли щеше да стане.

-      Какво за него?

-      Току-що се обади от мобилния си телефон на стационарния на Пайпър. Явно нямат представа, че го подслушваме. Спенс е в Ню Йорк. Купил е двупосочен билет на Пайпър до Лондон, без фиксиран обратен полет. Първа класа. Излита довечера.

Фрейзър завъртя очи.

-      По дяволите! Знаех си, че Пайпър не е сам, но точно Хенри Спенс? Разполага ли той с такъв куп пари, или е подставено лице?

-      Сериозно е подплатен. С парите на мъртвата му съпруга. Има и още.

Фрейзър поклати глава и му нареди да изплюе камъчето.

-      Болен е. Краят му е след осем дни. Чудя се дали причината ще е естествена или ние.

Фрейзър вече навличаше панталоните си.

-      Един Господ знае.

12

На Уил му харесваше отново да е на път, с малко багаж, също като в доброто старо време. Почина си великолепно в удобната първокласна кушетка, която, по една прищявка на съдбата, за която така и не научи, първоначално бе предназначена за младия, вече мъртъв Адам Котъл.

Уил не беше опитен международен пътешественик, но бе посещавал Великобритания и Европа няколко пъти по работа. Преди няколко години дори беше изнасял лекция в Ню Скотланд Ярд, озаглавена „Сексът и серийният убиец - американският опит“. Присъстваха много слушатели и след нея група високопоставени детективи го бяха замъкнали в някакъв пъб. Както и можеше да се очаква, вечерта завърши с амнезия.