Книга на душите

-      През хиляда петстотин двайсет и осма постъпил в Орлеанския университет, за да учи гражданско право. По настояване на баща си - в правото има повече пари, отколкото в богословието, също като сега! Забележи, дотук той е много стриктен и последователен католик, но някъде по това време у него настъпва огромен поврат. Вярно, Мартин Лутер е забъркал кашата, но Калвин скача в нея с главата напред, отхвърля католицизма, става протестант и в общи линии основава нов клон в движението, който радикализира религията. Досега никой не знаеше каква е била причината за тази промяна у него.

-      Досега? - попита Уил.

-      Досега. Ето, слушай.

Изабел взе бележника си и започна да чете.

Мой скъпи Едгар,

Не мога да повярвам, че са изминали две години откакто се преместих от „Монтежу“ в Орлеан, за да се занимавам с право. Много ми липсват беседите и другарството ни и вярвам, приятелю, че през оставащото ти време в Париж заслужено няма да ти се налага да опитваш пръчката на Бедие. Зная, че копнееш да се върнеш в прескъпия ти Кантуел Хол, и мога само да се надявам да го направиш преди чумата да се върне в „Монтежу“. Чух, че покосила Темпет, мир на душата му.

Знаеш, скъпи Едгар, че Бог ме измъкна от скромната и бедна среда и ме дари с тази най-почитаема служба на глашатай и служител на Евангелието. От ранно детство баща ми ме готвеше за богослов. Но когато си помисли, че кариерата в правото винаги е доходоносна за практикуващите я, това внезапно го накара да промени решението си. И стана така, че бях откъснат от изучаването на философията и накаран да уча законите. Правех всичко по силите си да работя съвестно, но Бог най-сетне ме насочи в друга посока с тайните поводи на провидението Си. Много добре знаеш какво имам предвид, тъй като ти присъстваше в момента на истинското ми обръщане, макар да бяха необходими множество размисли, които да ме убедят по какъв път трябва да тръгне животът ми.

Твоята чудесна книга на душите, твоята безценна перла от остров Вектис ми показа, че Бог напълно контролира нашите съдби. Доказахме точно това в онзи великолепен зимен ден в Париж, когато открихме, че книгата наистина предсказва скъпоценно раждане и изпълнена със скръб смърт.

Научихме, че единствено Бог избира момента на нашето раждане и смърт, а следователно и всичко, което се случва през дните ни на този свят. Затова ние трябва да припишем на Бог както предвидението, така и предопределението. Когато казваме, че Бог вижда, имаме предвид, че всички неща винаги са били и винаги ще бъдат под Негово наблюдение; че в Неговото познание не съществува минало или бъдеще, а всички неща съществуват сега - до такава степен, че те не са само идеи за нещата, а самите те и Той наистина ги вижда и съзерцава непосредствено.