Книга на душите

Едгар трябваше да става в четири сутринта и да присъства на сутрешната служба в параклиса, преди да се запрепъва за първата лекция в почти тъмната класна стая. Лекциите бяха на френски. Едгар бе учил езика в Оксфорд, но сега мъчително го принуждаваха да го използва като основен. Литургията бе в шест, следвана от обща закуска, чиято краткотрайност се гарантираше от факта, че им поднасяха тънка филийка хляб с капка масло. След това идваше ред на grande classe по темата на деня — философия, аритметика, писанията — предавана по начин, който ужасяваше Едгар.

Така нареченото quaesatio беше дебат с един ученик, който продължаваше през целия ден. Учителите с пръчки в ръце задаваха въпроси върху прочетен пасаж. Ученикът трябваше да отговори и отговорът предизвикваше друг въпрос. Това продължаваше, докато текстът не се разгледа подробно от всяка страна. За проницателния студент процесът означаваше постоянно стимулиране на творческо мислене, а за Едгар — бой по раменете и гърба, докато не излязат мехури, обиди и унижения.

Следваше обяд, по време на който се четяха откъси от Библията или от житие на някой светец. Едгар имаше преимуществото пред някои от съучениците си да е един от богатите pensionnaires, които се хранеха на обща маса и им се поднасяше минимална дневна порция. Les pauvers

трябваше да се грижат сами за себе си в стаите си и някои от тях буквално гладуваха. Дажбата на Едгар едва го поддържаше — хляб, малък варен плод, херинга, яйце и парче сирене, всичко това с кана от най-евтиното вино — една трета от пинтата, допълнено с вода.

В дванадесет часа се провеждаше събрание, на което учениците се изпитваха по наученото сутринта. После имаше време за почивка или за четене, в зависимост от деня. От три до пет часа всички отново бяха в класната стая, след което отиваха в параклиса за вечерня, следвана от обсъждане на следобедните часове. Вечерята се състоеше от още малко хляб, яйце или парче сирене, или пък парче плод, изяждани под монотонния съпровод на четящия Библията. Учителите имаха още една възможност да изпитат подопечните си преди последното посещение в параклиса, а в осем часа всички трябваше да са в леглата си.

Два дни седмично имаха време за почивка или разходка. „Монтежу“ се намираше на такова място, че въпреки изкушението да избягат, макар и за кратко, студентите се придържаха предимно в Pre-aux-clerc, мястото за отмора на колежа. От другата страна бе улицата „Сен Симфориен“, вонящо гнездо на крадци и негодници, които с радост биха прерязали гърлото на студент заради брошка за наметало или чифт ръкавици. А за да станат нещата още по-безрадостни, отходните канали на „Монтежу“ се изливаха директно на улицата, което я правеше доста неприятно и нездравословно място.

Все още гладен след закуската, Едгар тръгна за основните часове с все по-нарастващ ужас. Днешната дискусия беше посветена на индулгенциите и беседата „Exurge Domine“ на папа Лъв X, заклеймяваща грешките на Мартин Лутер. Темата беше от най-спорните и съответно — готова за обсъждане. Едгар се опасяваше, че наставникът Бедие щеше да избере него, тъй като миналата седмица му се беше разминало. Студентите, общо двадесет на брой, заеха местата си на двата реда ниски пейки, като се притискаха един в друг, за да се стоплят. Утрото настъпваше и бледата светлина се просмукваше през високите тесни прозорци на прашната аудитория. Тлъстият и помпозен Бедие крачеше напред-назад с пръчката си като котарак, готов да скочи върху плъх. Страховете на Едгар се сбъднаха — първите думи, отронили се от дебелите устни, бяха:

— Мосю Кантуел, станете.

Той се изправи и преглътна с мъка.

— Какви са трите начина, по който можем да се покаем?

Едгар изпита облекчение, тъй като знаеше отговора.

— Изповед, църковно опрощение и изкупление, учителю.

— А как може да се постигне изкуплението?

— Чрез добри дела, учителю, като поклонение пред мощи, пътуване до свети места, молитви и купуване на индулгенции.

— Обяснете значението на per modum suffrage.

Очите на Едгар се разшириха. Нямаше представа.

Беше безсмислено да налучква, тъй като това само щеше да влоши положението.

— Не зная, учителю.

Тлъстият учител му заповяда да излезе напред и да коленичи. Едгар пристъпи като воден към бесилото смъртник и коленичи пред клирика, който го удари четири пъти по гърба с цялата си сила.

— Сега застанете до мен, мосю, тъй като подозирам, че тази пчела ще трябва да ви жили отново. Кой знае отговора?