Книга на душите

Изабел остави бележника си и издаде едно задъхано:

— Еха.

— Голяма работа, а? — вдигна вежди Уил.

— Да, господин Пайпър, голяма работа е.

— Колко ли струва това писъмце?

— Престани да бъдеш такъв капиталист! От научна гледна точка това е безценен документ. Той хвърля светлина върху един от стълбовете на протестантската революция. Философията на Калвин за предопределението се основава на знанието му за нашата книга! Можеш ли да си го представиш?

— Мирише ми на добри пари — не се отказваше Уил.

— Милиони! — възкликна тя.

— Преди да приключим, ще можеш да добавиш ново крило към къщата.

— Не, благодаря. Водопровод, проводници и нов покрив са напълно достатъчни. А сега съм сигурна, че ще поискаш да пийнеш.

— Да се намира още уиски наоколо?

След вечеря Уил продължи да пие методично, докато не усети как мозъкът му започва да вибрира хармонично. Идеята „две готови, още две“ отекна в ума му. Намираше се на две улики от приключването на работата и прибирането у дома. Изолацията на тази студена стара къща, това прекрасно момиче, леещото се на воля уиски — всичко това го овладяваше, изпиваше силите и решимостта му. Вината не е моя, вцепенено си помисли той. Не е моя.

Двамата отново седяха до камината в голямата зала. Уил се застави да изломоти:

— Пророци. Какво ще правим с пророците?

— Наистина ли имаш сили да се заемеш със следващата загадка? — въздъхна тя. — Толкова съм уморена.

Изабел също заваляше думите. Пресегна се и докосна коляното му. Май бяха на път да повторят снощното изпълнение.

— Кажи ми няколко имена на пророци.

Тя се намръщи.

— Ох, поврага. Исая, Йезекиил, Мохамед. Не знам.

— Някакви връзки с къщата?

— Не мога да се сетя за никакви, но съм скапана, Уил. Да започнем утре на свежа глава.

— Трябва скоро да се прибирам.

— Ще започнем рано. Обещавам.

Не я покани в стаята си — намери сила на волята да не го направи.

Вместо това седна на неудобния стол до леглото и тромаво написа съобщение на Нанси.

Улика №2 зад плочка с вятърна мелница.

Още едно откровение. Играта се усложнява. Работя по улика №З. Да знаеш някакви пророци???

Иска ми се да беше тук.

Двадесет минути по-късно, докато се унасяше, не намери сила на волята да попречи на Изабел да се промъкне в стаята. Когато тя се мушна под завивката, той измърмори:

— Виж, съжалявам. Жена ми.

Тя изстена и го попита като дете:

— Не мога ли просто да спя тук?

— Разбира се. Ще се пробвам някъде другаде.

Тя заспа, както го беше прегърнала, а когато настъпи утрото, не бе помръднала нито на сантиметър.

Сутринта беше приятна и топла. Уил и Изабел решиха след закуска да се възползват от чудесния слънчев ден, за да се разходят на чист въздух и да формулират плана си за атака.

Докато Уил отиваше за пуловера си, му се обади Нанси.

— Хей, здрасти — възкликна той. — Рано си станала.

— Не можах да заспя. Препрочитах стихотворението.

— Браво на теб. Как така?

— Помоли ме за помощ, не помниш ли? Искам да се върнеш у дома, така че съм мотивирана. Втората улика важна ли беше?

— От историческа гледна точка. Имам много неща да ти разказвам. Име на пророк. Кого според теб е имал предвид старият Уили? Нали си фен на Шекспир.

— Точно за това си мислех. Шекспир би трябвало да знае всички библейски пророци — Илия, Йезекиил, Исая, Йеремия, както и Мохамед, естествено.

— И тя се сети за тях.

— Коя?

Той се поколеба за момент.

— Изабел, внучката на лорд Кантуел.

— Уил… — остро започна тя.

— Тя е просто студентка — побърза да я успокои Уил. — Нищо за тези типове не светва лампичката.

— А Нострадамус? — попита тя.

— Изабел не го спомена.

— Не мисля, че Шекспир е намеквал за Нострадамус в някоя от пиесите си, но той е бил популярен в цяла Европа по негово време. Пророчествата му били бестселър. Прегледах ги в малките часове.

— Виж, това си заслужава — рече Уил. — Как е изглеждал Нострадамус?

— Брадат тип в расо.

— Такива тук с лопата да ги ринеш — въздъхна Уил.

Градината зад къщата беше запусната и подивяла, тревата бе оставена да расте на воля и започваше да повяхва с напредването на есента. На времето бе представлявала чудесен парк, заемащ площ два хектара и с великолепен изглед към нивите и горите. В най-добрите си години дядото на Изабел бе държал постоянен градинар с помощник, а освен това сам активно бе участвал в поддръжката му. Никой детайл от Кантуел Хол не бе пострадал повече от напредналата възраст на стария лорд и олекващата му банкова сметка. Едно местно момче подрязваше тревата и плевеше от време на време, но от екзотичните растения и безупречните цветни лехи не бе останало нищо.