Книга на душите

Усети силна ръка под дланта си и напрегна цялата си воля да я стисне.

— Добре.

Едгар примигна объркано към меките, сиво-зелени очи на мъжа.

— Срещнах доктора ви в дома на друг болен. Той ми каза, че се грижи за студент от Англия. Харесвам англичаните, а също и студентите, тъй като и аз до неотдавна бях такъв. Цялото това учене и тежък труд да отиде на вятъра заради чумата — жалко, не мислите ли? Освен това чух, че баща ви е барон.

Мъжът се отдалечи от леглото и отвори прозореца, като мърмореше нещо за гадни изпарения. Носеше червената роба на доктор по медицина, но на Едгар му приличаше на червен ангел, реещ се из стаята и носещ мъничко надежда.

— Вашият доктор е стар и суеверен, от такива като него няма полза при чума. Освободих го и лично поемам грижите за вас, мосю. Ако оцелеете, в сърцето ви ще се появи желание да ми платите, сигурен съм. Ако не се справите, ще бъдете добавен в сметката ми на небето. А сега на работа. Тази стая е мизерна и няма да помогне с нищо!

Едгар ту идваше на себе си, ту губеше съзнание. Червеният ангел си падаше по говоренето и всеки път, когато се свестяваше, Едгар чуваше порой думи и разяснения.

Единственият начин да се победи чумата, обясняваше мъжът, бе да се махнат мръсотията и отпадъците и да се дават подходящи медикаменти. Когато чумата завърлува, каза той, улиците трябва да се изчистят от трупове и да се мият с прясна вода, мъртвите да се погребват дълбоко и да се поръсват с вар, боклукът да се изгаря, къщите на жертвите да се мият с оцет и кипнало вино, чаршафите да се държат чисти и изпрани, прислужниците на мъртвите и умиращите да носят кожени ръкавици и маски. За него самия нямало опасност, тъй като прекарал лека форма на чума в Тулуза и така бил защитен от заразяване в бъдеще.

Но той настоя, че нямало нищо по-важно от лекарствата му, и Едгар, изтъркан и чист, усети как пъхат в устата му таблетки с приятен вкус, последвани от малки глътки свежо разредено вино. Чу мъжът да му казва, че ще се върне по-късно със сапун и хляб. Едгар най-сетне успя да оформи няколко думи и да прошепне едва-едва:

— Как е името ви, сър?

— Мишел дьо Нотрдам, аптекар и доктор, на вашите услуги, мосю.

25

Верен на думата си, лекарят се върна по-късно и болният Едгар изпита огромна благодарност към него. Бяха му дадени още таблетки и парченца хляб, накиснати в зеленчукова кремсупа. Треската и болките продължаваха да го измъчват, тялото му се разтърсваше от пристъпите кашлица, но гледката на червения му ангел го успокояваше и му даваше отдих от отчаянието. Хлябът се задържа в стомаха му и не след дълго Едгар усети как клепачите му натежават и се предаде на съня.

Когато се събуди, беше нощ и стаята бе тъмна с изключение на една-единствена свещ, която гореше на масата. Червеният ангел седеше на стола и гледаше надолу с изцъклен поглед. На масата имаше медна купа, пълна догоре с вода. Именно купата беше грабнала цялото внимание на мъжа и той често разбъркваше водата с дървена клечка. Пламъкът на свещта играеше по развълнуваната повърхност и хвърляше неравномерни жълти отблясъци по лицето му. От устата му се чуваше тихо тананикане, може би нещо като молитва. Мъжът изглеждаше напълно погълнат от заниманието си и не си даваше сметка, че го наблюдават. Едгар си помисли дали да не го попита какво прави, но преди да успее, изтощението отново взе връх и той се унесе.

На сутринта светлината се изля през отворения прозорец и в стаята лъхна прохладен свеж ветрец. До леглото имаше поднос със солена треска, грижливо накъсана на малки парченца, комат хляб и каничка лек ейл. Едгар едва събра сили да хапне няколко залъка и да използва нощното гърне. Заслуша се за някакви звуци в къщата и когато не чу нищо, извика. Отговор нямаше.

Остана да лежи буден, очаквайки с надежда да чуе стъпки по стълбите. Преди сутринта да е отминала, най-сетне надеждата му се сбъдна.

Червеният ангел отново се върна с още таблетки и скилидки чесън. Като че ли остана доволен от състоянието на Едгар и жизнерадостно изтъкна колко добър знак е, че все още е жив. Бързо прегледа бучките по слабините и подмишниците, но отстъпи пред уплашените молби на Едгар да не ги натиска, тъй като го изгаряха и причиняваха мъчителна болка. Лекарят ясно даде да се разбере, че посещението му е съвсем кратко, защото не свали наметалото си и се движеше бързо из стаята, като почистваше и освежаваше.

— Моля ви, не си тръгвайте толкова скоро, докторе — със слаб глас промълви Едгар.

— Имам и други пациенти, мосю.

— Моля ви. Направете ми мъничко компания, умолявам ви.

Докторът седна и отпусна ръце в скута си.

— Сънувах ли?

— Кога?

— През нощта, когато ви видях да се взирате в купа вода.

— Може би да, може би не. Не съм аз онзи, който може да каже.

— Да не би да използвате магии, за да ме излекувате?

Докторът се разсмя от сърце.

— Не. Използвам единствено науката. Най-важните елементи са чистотата и моите таблетки срещу чума. Искате ли да знаете какво съдържат те?

Едгар кимна.