Книгата на черепите

Седнах на един сандък и бързо запрелиствах ръкописа. Около двадесет страници някъде, всичките украсени с гробищни гротески — кръстосани кости, срутени надгробни камъни, един-два разчленени таза. И черепи. Черепи, черепи, черепи. Моменталният превод ми беше непосилен; голяма част от речника беше мътна, нито латински, нито каталонски, а на някакъв междинен език. Но общият смисъл бързо ставаше ясен. Текстът беше адресиран към някакъв принц от абата на манастира под негова закрила и представляваше по същество покана към принца да се оттегли от земния свят, за да се посвети в „мистериите“ на монашеския орден. Монашеските практики, твърдеше абатът, били предназначени да се победи Смъртта, под което се разбираше не триумфът на духа в другия свят, а по-скоро триумфът на тялото в този. „Вечен живот ти предлагаме“. Съзерцание, духовни и физически упражнения, подходяща диета и прочие — това бяха порталите към вечния живот.

Цял час упорит труд ми даде следните пасажи:

„Петата мистерия е тази: че черепът лежи под външния лик, тъй както смъртта лежи редом с живота. Но, о, Знатнородени, парадокс има в това, понеже смъртта е спътница на живота, а животът е вестителят на смъртта. Ако би могъл само да проникнеш през външния лик и да достигнеш до черепа отдолу, и с него да се сдружиш, би могъл да [нечетимо]…“

„Шестата мистерия е тази: че нашият дар винаги ще бъде презиран, че ние вечно ще сме бежанци сред хората, тъй щото ще бягаме от едно място на друго, от пещерите на север към пещерите на юг, от [нечетимо] на полята до [нечетимо] на града, и тъй е било през стотиците години на моя живот и стотиците години на моите предходници…“

„Деветата мистерия е тази: че цената на един живот трябва винаги да е живот. Знай, о, Знатнородени, че вечностите трябва да се уравновесят със смърти, и поради това те молим предопределеният баланс да се съхрани с охота. Двама от вас ние се наемаме в своето лоно да вземем. Двама трябва да отидат в мрака. Тъй както живеейки, ежедневно умираме, тъй и умирайки, ще живеем вечно. Има ли един сред вас, който ще откаже вечността заради своите братя от четиристранната фигура, за да могат те да проумеят смисъла на себеотричането? И има ли един сред вас, когото другарите му са готови да принесат в жертва, та да могат да проумеят смисъла на изключването? Нека жертвите сами се изберат. Нека те определят качеството на своя живот чрез качеството на своята кончина…“

Имаше още, всичко осемнадесет мистерии, плюс заключително слово, всичко това абсолютно непонятно. Бях запленен. Грабна ме вътрешното обаяние на текста, мрачната му красота, злокобната му прелест, кънтящият му като гонг ритъм, а не толкова някаква непосредствена връзка с аризонския манастир. Да изнеса ръкописа от библиотеката бе невъзможно, разбира се, но се качих горе, излязох от подземията като мрачния призрак на Банко и си уредих кът за проучване дълбоко в нишите на хранилището. После се прибрах и се изкъпах. Не казах нищо за откритието си на Нед, но той май забеляза, че вниманието ми изцяло е погълнато от нещо. Върнах се в библиотеката, въоръжен с нов бележник и речниците ми. Ръкописът вече лежеше на предоставеното ми бюро. До десет вечерта, до часа на затваряне, се борих с него в оскъдно осветената си килия. Да, нямаше съмнение: тези испанци твърдяха, че владеят техника за придобиване на безсмъртие. Ръкописът не даваше реални подробности за процедурите им, а просто твърдеше, че са успешни. Имаше много символика за „черепа под лицето“. Бяха твърде силно привлечени от образността на гроба, като за култ, ориентиран към живота. Навярно това бе необходимото противоречие, усетът за сблъсък на противоположности, на който Нед придаваше толкова значение в естетическите си теории. Текстът даваше ясно да се разбере, че някои от тези почитащи черепа монаси, ако не всички, са преживели столетия. (Дори хиляди години? Един двусмислен пасаж в Шестнадесетата мистерия намекваше за произход по-древен от фараоните.) Дълголетието очевидно беше печелило неприязънта на околните: на селяците, на пастирите, на благородниците. Многократно бе трябвало да местят обиталището си, винаги да търсят място, където да могат да упражняват практиките си в мир.