Книгата на черепите

Почна да ми описва креватните предпочитания на Марго, специалните й ерогенни зони, малките сигнали, които използват помежду си. Улових духа на изживяването, понесох се все по-нависоко, напуши ме смях, започнах да припокривам графичните описания на Тимъти със собствените си похотливи фантазии. Разбира се, когато се съвзех след час-два, бях убеден, че Тимъти все пак ме е избудалкал, и това ме натика в черна пропаст. Защото винаги съм бил убеден, че Марготата на този свят не са за мен. Тимътитата ще си чукат легионите Маргота, но аз никога няма да имам и една от тях. Всъщност обожавах я от разстояние. Образец на шикси, цветът на арийската женственост, стройна и с дълги крака, четири пръста по-висока от мен (колко много повече изглежда, когато момичето е по-високо от теб!), копринена златна коса, лукави сини очи, вирнато носле, сочни игриви устни. Силно момиче, жизнено, баскетболна звезда (Оливър много ценеше способностите й на игрището), отлична студентка, остър и проницателен ум. Плашеше направо, беше вцепеняващо съвършена, от онези безукорни женски същества, които аристокрацията ни ражда в такова изобилие, за да властват царствено във фамилните имения или за да разхождат, важни и недостъпни, фризирания си пудел по Второ авеню. Марго за мен? Моето потно и космато тяло да лежи върху нейното? Четинестата ми буза да се трие в нейната копринена кожа? Да бе, и жабите ще се съешат с комети. За Марго сигурно изглеждах като нещо грубо и недодялано, жалкия представител на по-низш вид. Всякаква връзка между нас би била неестествена, сплав от сребро и месинг, смес от алабастър и въглища. Избих от ума си целия проект. Но на обяд Тимъти ми напомни за срещата. Невъзможно е, казах, хвърлих му пет-шест измислени набързо извинения. Той отмете жалките ми увъртания. Явяваш се в осем в апартамента й, каза. Бях ужасен.

— Караш я да проституира, Тимъти. Какво очакваш от мен? Влизам, смъквам си ципа, скачам й? Няма начин. Не можеш да накараш една фантазия да се сбъдне с махване с вълшебната пръчица.

Тимъти сви рамене.

Реших, че въпросът е приключил. Същата вечер Оливър имаше баскетболна тренировка. Нед отиде на кино. Някъде към седем и половина Тимъти си намери извинение. Работа в библиотеката, каза, ще се видим в десет. Останах сам в общия ни апартамент. Неподозиращ нищо. Улисан в писане на доклада си. Точно в осем един ключ се превъртя в ключалката, вратата се открехна, влезе Марго: пленителна усмивка, разтопено злато. За мен! Паника, ужас.

— Тимъти тук ли е? — попита тя и невъзмутимо заключи. Тътен в гърдите ми.

— В библиотеката е — изломотих. — Връща се в десет. Нямаше къде да се скрия. Марго се нацупи.

— Бях сигурна, че е тук. Е, кофти късмет. Много ли си зает, Ели? — Смигва ми, сините й очи искрят. Сяда на дивана, усмихва ми се.

— Правя един доклад… За неправилните форми на глагола…

— О, много интересно! Искаш ли да се напушим? Разбрах. Бяха го нагласили. Заговор, за да ме направят щастлив, все едно дали ми харесва, или не. Почувствах се покровителстван, използван, подигран. Да й кажа ли да се разкара? Не, шмендрик, не изтъпявай. Тя е твоя за два часа. По дяволите моралните превземки. Целта оправдава средствата. Ето ти го шанса и няма да получиш друг. Приближавам се наперено до канапето. Ели, наперено, да! Тя извади два дебели джойнта, навити професионално. Запали опитно единия, дръпна дълбоко, подаде ми го; китката ми затрепера, само дето не бутнах горящия край на джойнта в ръката й в трепета си, докато го вземах. Силен стъф. Закашлях се, тя ме потупа по гърба. Шлемил. Шлеп. Вдиша, смигна ми съзаклятнически. Тревата обаче не ми подейства изобщо. Прекалено напрегнат бях, а адреналинът в мен избиваше ефекта, преди да може да се задържи. Усещах миризмата на потта си. Фасът догоря бързо. Марго, вече надрусана, поне външно, предложи да изпушим другия. Поклатих глава.

— После.

Тя стана и закрачи из стаята.

— Ужасно топло е тук…

Какво клише! Умно момиче като Марго би трябвало да е способно на нещо по-добро. Разкърши ръце. Прозя се. Носеше тесни панталонки над коленете и къса блузка. Без сутиен, без пликчета явно: под гънките, плътно прилепнали в кръглото й задниче, не личаха ръбове от бельо. Ах, Ели, наблюдателно дяволче, милият и вещ експерт по женската плът!

— Колко горещо е тук! — повтаря тя сънено, опиянена. Горнището се смъква. Удостоява ме с невинна усмивка, все едно, че ми казва: всички сме стари приятели, няма смисъл да ни гризат глупави табута, защо циците трябва да са по-свещени от лактите? Гърдите й бяха средно големи, пълни, щръкнали, възхитително твърди, безспорно най-великолепните гърди, които бях виждал. По филмите е по-лесно — нямаш отношение аз — ти със ставащото на екрана. Завъртя номера с астрологията, в желанието си да ме отпусне, предполагам. Боклуци за близостта на планетите с този или с онзи дом, успявах само да измърморя нещо в отговор. Плавно мина на гледането на ръка — новата й торба с финтове, мистериите на линиите.