Книгата на живота

— Дотук с опитите да се смесиш с множеството — промърмори Хамиш. — Вече всяко създание ще научи, че Изабо дьо Клермон е в града. Не можеш ли да я контролираш, Галоуглас?

— Да контролирам баба? — Галоуглас избухна в гръмък смях и тупна Хамиш по гърба.

— Това е истински кошмар — оплака се демонът, когато още глави се обърнаха към нас. Той стигна до изхода. — До утре, Адам.

— Обичайната ви маса за един човек ли, сър? — попита сервитьорът, докато му подаваше чадъра.

— Да. Слава богу.

Хамиш влезе в очакващата го кола и потегли обратно към офиса си в Сити. Ленард ме настани на задната седалка на мерцедеса с Фийби, а Изабо и Фернандо седнаха на мястото до шофьора. Галоуглас запали цигара и тръгна по тротоара, бълвайки повече дим и от параход по Мисисипи. Изгубихме го от поглед при „Дилижанс и коне“, където той ни показа със знаци, че ще се отбие да пийне нещо.

— Мерзавец — поклати глава Фернандо.

— И сега какво? — попита Сара, след като се върнахме в Клермон Хаус и се събрахме в уютната стая за закуска. Макар че предният салон беше удобен и приветлив, това закътано местенце беше любимото ми в къщата. Беше пълно със събрани откъде ли не мебели, включително и една табуретка, за която бях сигурна, че беше в къщата ни в Блекфрайърс и създаваше усещането, че стаята е била обитавана, а не просто украсена.

— Сега откриваме Т. Дж. Уестън, скуайър, който и да е той или тя. — Вдигнах със стон краката си на почернялата от времето табуретка от елизабетинската епоха и оставих топлината на пращящия огън да се просмуче в измъчените ми кокали.

— Все едно да търсиш прословутата игла в купа сено — подхвърли Фийби и си позволи неучтивостта да въздъхне.

— Не и ако Даяна използва магията си — уверено заяви Сара.

— Магия ли? — Изабо завъртя глава и очите й блеснаха.

— Бях останала с впечатлението, че не одобряваш вещиците. — Свекърва ми беше изразила мнението си по този въпрос още в самото начало на връзката ни с Матю.

— Изабо може и да не харесва вещици, но към магията изпитва единствено възхищение — каза Фернандо.

— Тук очерта сериозна граница, Изабо — поклати глава Сара.

— Каква магия? — Галоуглас се беше върнал незабелязано и стоеше в коридора. От косата и палтото му се стичаха струйки дъждовна вода. Доста приличаше на Лоберо след дълго тичане в Еленовия ров на императора.

— Заклинание със свещ може да свърши работа, когато търсиш изгубен предмет — замислено предложи Сара. Тя беше нещо като експерт по тези заклинания, тъй като Ем беше прочута с това, че губеше всичките си неща из къщата, а и из цял Медисън.

— Помня една вещица, която използваше шепа пръст и завързано на възел парче лен — каза Изабо. Двете със Сара се обърнахме и я зяпнахме изумени. Тя изпъна гръб и ни изгледа надменно. — Не се изненадвайте. Познавала съм много вещици през годините.

Фернандо не й обърна внимание, а заговори на Фийби.

— Каза, че един от адресите на Т. Дж. Уестън е в Дания. А останалите?

— Всички са от Великобритания, четири в Англия и един в Северна Ирландия — изброи Фийби. — Всички английски адреси са от юга — Девън, Корнуол, Есекс и Уилтшър.

— Наистина ли трябва да забъркваме и магия, лельо? — Галоуглас изглеждаше загрижен. — Сигурен съм, че Натаниел ще успее да открие човека с компютрите си. Записа ли адресите, Фийби?

— Разбира се. — Тя извади смачкана квитанция на „Бутс“, покрита с изписан на ръка текст. Галоуглас я изгледа със съмнение. — Не можех да извадя бележник в архива. Щях да събудя подозрения.

— Много хитроумно — похвали я Изабо. — Ще изпратя адресите на Натаниел, за да може да се захване с тях.

— Все пак си мисля, че с магия ще стане по-бързо, стига да знам кое заклинание ще свърши работа — казах аз. — Ще ми трябва нещо визуално. По-добра съм с визуалните заклинания, отколкото със свещите.

— Какво ще кажеш за карта? — предложи Галоуглас. — Матю трябва да има някоя и друга карта в библиотеката си горе. Ако няма, ще отскоча до „Хатчардс“ да видя с какво разполагат. — Тъкмо се беше върнал, но явно изгаряше от желание да излезе отново в ледения дъжд. Помислих си, че времето е възможно най-близко до онова насред Атлантика, което може да намери.

— Карта би свършила работа, стига да е достатъчно голяма — кимнах. — Няма да имаме особена полза, ако заклинанието само покаже, че Т. Дж. Уестън се намира в Уилтшър. — Запитах се дали не е възможно Ленард да ме разходи из страната с кутия свещи.

— Има едно чудесно ателие за карти недалеч от Шордич — гордо каза Ленард, сякаш лично е отговорен за местоположението чу. — Правят от големите карти, които можеш да си окачиш на стената. Ще им звънна.

— Какво друго ще ти трябва освен картата? — попита Сара. — Компас може би?

— Жалко, че нямам математическия инструмент, който ми подари император Рудолф — въздъхнах. — Все се въртеше, сякаш се мъчеше да открие нещо. — Отначало си мислех, че движенията му показват, че някой търси Матю или мен. След време се питах дали компендиумът не се задейства всеки път, когато някой търси Книгата на живота.

Фийби и Изабо се спогледаха.

— Извинете ме. — Фийби се измъкна от стаята.